Окадете дома на Бъдни вечер да изгоните злите сили
Бъдни вечер е един от най-важните фамилни празници. Той е отдаден на дома, огнището, само че и на умрелите предци-родственици, които също се смятат за част от фамилията.
В другите краища на страната народът я назовава Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото наименование на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски генезис. В него се откриват срички от обредите на античните тракийци и южните славяни.
На днешния ден, Бъдни вечер, свършват четиридесетдневните Коледни пости, почнали на 15 ноември на Коледни заговезни. На Бъдни вечер значима роля играят бъдникът, трапезата, каденето и обредните хлябове.
Бъдникът е особено определено тригодишно право дърво. Според поверието би трябвало млад момък да го отсече в гората, да го отнесе у дома и да го възпламени в огъна. Ако на Бъдни вечер запалите бъдник в огнишето, той ще поддържа огъня цяла година.
На днешния ден домакините месят три типа обредните хлябове. Първите са отдадени на Коледа. Вторият тип са отдадени на селските занаяти - земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият самун е за коледарите, които в утрешния ден, на Коледа, ще дойдат да коледуват.
Водата, с която се замесва брашното за обредните хлябове се донася с бял казан от мома или млада младоженка, омъжена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.
Трапезата на Бъдни вечер би трябвало да бъде с нечетен брой постни ястия - варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав, чесън, орехи, мед, кромид лук, непокътнати от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е създадено през годината в недопечен или обработен тип.
На някои места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила плява. До трапезата се слагат разнообразни предмети - ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, торбичка с пари, решето с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.
Вечерята на Бъдни вечер би трябвало безусловно да бъде окадена. Най-възрастният мъж или жена прекаждат дома с тамян. Започва се от масата, по-късно всички останали стаи и пространства в дома, най-после двора и обора. Народното вярване гласи, че тамянът гони злите и нечисти сили.
По време на вечерята единствено стопанинът има право да става от трапецата, само че би трябвало да върви наведен, с цел да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се поставя на полицата, с цел да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, с цел да се превият по този начин и житните стъбла.
През нощта софрата не се прибира, тъй като хората имат вяра, че умрелите ще дойдат на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Посреднощ на Бъдни вечер потеглят коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст. Всяко коледарче носи дрянова пръчка. За коледарчетата домакинята е приготвила колачета, които им дава дружно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.
