Н. Йорданова се надява прокурори, подчинени на Гешев да не влизат в новия ВСС
„ Аз не мога да дефинира програмата за работа на Народното събрание, само че упорствам този развой да стартира оптимално бързо. "
Това разяснява през днешния ден в Народно събрание правосъдната министърка Надежда Йорданова във връзка обстоятелството, че даже не е стартирала процедурата за номинации на парламентарна квота на Висш съдебен съвет. Новият Съвет би трябвало да встъпи на 3 октомври.
" Преди Великден публично уведомих ръководителя на Народното събрание, че има рекомендация от отдела за осъществяване на решенията на Европейския съд по правата на индивида при избора на парламентарната квота на Висш съдебен съвет Народното събрание да се самоограничи и да не избира настоящи прокурори, тъй че да се понижи фактическата власт на основния прокурорвърху Висш съдебен съвет “, сподели през днешния ден Йорданова, представена от.
Както е известно, за избора на парламентарната квота се изисква болшинство от 2/3 от депутатите, т.е. 160 гласа. Иначе казано - даже ръководещите от четворната коалиция да са единни (което така и така е под въпрос, б.р.) ще им трябват и гласове по оста ГЕРБ-ДПС.
Поради тази причина към този момент две години Народното събрание не е избрало и нов Инспекторат към Висш съдебен съвет. Не е ясно дали договарянията сред политическите сили за реализиране на консенсус към кандидатури за Висш съдебен съвет ще включват и такива за членовете на инспектората.
Председателят на Народното събрание Никола Минчев сподели, че не взе участие в този развой и не знае дали е почнал.
Заради обстановката с инспектората беше сезиран Конституционният съд. Както „ Лекс “ писа, по искане на Върховния административен съд той се чака да се произнесе за това дали след приключването на мандата на инспекторите, те могат да останат на постовете си до избора на нови, или това е нарушаване на Конституцията (повече виж тук). Произнасянето на Конституционен съд може да се окаже и от основно значение за идния избор на членове на Висш съдебен съвет, защото на процедура ще се отнася до мандата на груповите органи.
Ако конституционните съдии застъпят тезата, че след края му членовете на Висш съдебен съвет и на ИВСС би трябвало неотложно да освободят постовете си, това може да е тласък за Народното събрание повече да не неглижира тези значими избори, с цел да не провокира конституционна рецесия, заключава правният уебсайт.
Председателят на Народното събрание Никола Минчев също през днешния ден изрази вяра, че през тази парламентарна сесия ще бъдат определени двама членове на Конституционния съд (КС).
" Лекс " напомня, че от 1 март 2022 година Конституционен съд е в състав от 10 души, защото Народното събрание по този начин и не избра парламентарен арбитър – първо на мястото на Анастас Анастасов, чийто мандат изтече през ноември 2021 година, а по-късно и на място на Гроздан Илиев.
По закон, с цел да заседава Конституционен съд, би трябвало да участват най-малко 8 от общо 12-имата му членове. За взимане на решение пък се изисква „ болшинство повече от половината от всички съдии “, т.е. 7 от тях да заемат една позиция.
Засега Конституционен съд съумява да работи, като реализира болшинството от 7 гласа, само че е изцяло допустимо произнасянето му по избрани въпроси да бъде блокирано, в случай че настоящите 10 съдии се разделят във вижданията си в съответствие 5:5 или 6:4. Подобна обстановка до момента не е възниквала, само че има спор дали тя може да бъде приравнена на тази, при която в цялостен състав Конституционен съд се разделя 6:6 и даденото искане за оповестяване на противоконституционност се отхвърля.
Председателката на Конституционен съд Павлина Панова неведнъж припомня на Народното събрание, че би трябвало да извърши отговорностите си и да избере двама конституционни съдии, до момента без резултат.
„ Скоро би трябвало да открием тази процедура, това е на дневен ред пред нас. Надявам се в границите на тази сесия “, съобщи през днешния ден ръководителят на Народно събрание Никола Минчев.
В отговор на въпрос на публицисти той също съобщи, че Народното събрание не би трябвало да се бави и с избора на членовете на новия Висш правосъден съвет.
Съдиите, прокурорите и следователите ще изберат своите представители през юни и юли, ясни са и всички номинирани за 11-те места в правосъдната квота.
Не по този начин стоят нещата обаче с парламентарната квота. По закон тя би трябвало да бъде определена най-късно до 3 септември 2022 година
„ За да приключим процедурата в период, се надявам дебатите да стартират скоро и да се поздравим с един по-смислен състав на Висш съдебен съвет. Ще би трябвало да търсим по-сериозно болшинство и това непроменяемо включва диалози с опозицията “, сподели през днешния ден Никола Минчев.
Това разяснява през днешния ден в Народно събрание правосъдната министърка Надежда Йорданова във връзка обстоятелството, че даже не е стартирала процедурата за номинации на парламентарна квота на Висш съдебен съвет. Новият Съвет би трябвало да встъпи на 3 октомври.
" Преди Великден публично уведомих ръководителя на Народното събрание, че има рекомендация от отдела за осъществяване на решенията на Европейския съд по правата на индивида при избора на парламентарната квота на Висш съдебен съвет Народното събрание да се самоограничи и да не избира настоящи прокурори, тъй че да се понижи фактическата власт на основния прокурорвърху Висш съдебен съвет “, сподели през днешния ден Йорданова, представена от.
Както е известно, за избора на парламентарната квота се изисква болшинство от 2/3 от депутатите, т.е. 160 гласа. Иначе казано - даже ръководещите от четворната коалиция да са единни (което така и така е под въпрос, б.р.) ще им трябват и гласове по оста ГЕРБ-ДПС.
Поради тази причина към този момент две години Народното събрание не е избрало и нов Инспекторат към Висш съдебен съвет. Не е ясно дали договарянията сред политическите сили за реализиране на консенсус към кандидатури за Висш съдебен съвет ще включват и такива за членовете на инспектората.
Председателят на Народното събрание Никола Минчев сподели, че не взе участие в този развой и не знае дали е почнал.
Заради обстановката с инспектората беше сезиран Конституционният съд. Както „ Лекс “ писа, по искане на Върховния административен съд той се чака да се произнесе за това дали след приключването на мандата на инспекторите, те могат да останат на постовете си до избора на нови, или това е нарушаване на Конституцията (повече виж тук). Произнасянето на Конституционен съд може да се окаже и от основно значение за идния избор на членове на Висш съдебен съвет, защото на процедура ще се отнася до мандата на груповите органи.
Ако конституционните съдии застъпят тезата, че след края му членовете на Висш съдебен съвет и на ИВСС би трябвало неотложно да освободят постовете си, това може да е тласък за Народното събрание повече да не неглижира тези значими избори, с цел да не провокира конституционна рецесия, заключава правният уебсайт.
Председателят на Народното събрание Никола Минчев също през днешния ден изрази вяра, че през тази парламентарна сесия ще бъдат определени двама членове на Конституционния съд (КС).
" Лекс " напомня, че от 1 март 2022 година Конституционен съд е в състав от 10 души, защото Народното събрание по този начин и не избра парламентарен арбитър – първо на мястото на Анастас Анастасов, чийто мандат изтече през ноември 2021 година, а по-късно и на място на Гроздан Илиев.
По закон, с цел да заседава Конституционен съд, би трябвало да участват най-малко 8 от общо 12-имата му членове. За взимане на решение пък се изисква „ болшинство повече от половината от всички съдии “, т.е. 7 от тях да заемат една позиция.
Засега Конституционен съд съумява да работи, като реализира болшинството от 7 гласа, само че е изцяло допустимо произнасянето му по избрани въпроси да бъде блокирано, в случай че настоящите 10 съдии се разделят във вижданията си в съответствие 5:5 или 6:4. Подобна обстановка до момента не е възниквала, само че има спор дали тя може да бъде приравнена на тази, при която в цялостен състав Конституционен съд се разделя 6:6 и даденото искане за оповестяване на противоконституционност се отхвърля.
Председателката на Конституционен съд Павлина Панова неведнъж припомня на Народното събрание, че би трябвало да извърши отговорностите си и да избере двама конституционни съдии, до момента без резултат.
„ Скоро би трябвало да открием тази процедура, това е на дневен ред пред нас. Надявам се в границите на тази сесия “, съобщи през днешния ден ръководителят на Народно събрание Никола Минчев.
В отговор на въпрос на публицисти той също съобщи, че Народното събрание не би трябвало да се бави и с избора на членовете на новия Висш правосъден съвет.
Съдиите, прокурорите и следователите ще изберат своите представители през юни и юли, ясни са и всички номинирани за 11-те места в правосъдната квота.
Не по този начин стоят нещата обаче с парламентарната квота. По закон тя би трябвало да бъде определена най-късно до 3 септември 2022 година
„ За да приключим процедурата в период, се надявам дебатите да стартират скоро и да се поздравим с един по-смислен състав на Висш съдебен съвет. Ще би трябвало да търсим по-сериозно болшинство и това непроменяемо включва диалози с опозицията “, сподели през днешния ден Никола Минчев.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ