АИКБ представи визията си за електроенергийното производство в България
Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) показа визията си за развиване на електроенергийното произвеждане в страната ни с небосвод до 2050 година, оповестяват от асоциацията.
Предложени са два сюжета, създадени от енергийни специалисти на АИКБ. И двата са мощно фокусирани върху забележителен растеж на ВЕИ мощностите в страната като част от повсеместен съответен и резистентен електроенергиен бранш. При първия сюжет са добавени базови паро-газови мощности, а при втория – нови нуклеарни. Моделите са създадени по този начин, че страната ни да реализира оптимална ценова конструкция, мощностна и систематична техническа обезпеченост, съответна разполагаемост, електроенергиен баланс и устойчиви нисковъглеродни равнища.
Сценариите за развиване на енергийната система бяха показани на особено проведена от АИКБ полемика на тематика " Дългосрочна визия за развиването на българската електроенергетика ". Целта на публичното разискване е реализиране на експертен консенсус за уравновесена, устойчива, дълготрайна енергийна тактика, която да откри отражение в съответните национални документи, организационни стъпки и реализация.
" Ако бяхме създали сходни полемики преди 20 години българските консуматори нямаше да са платили 20 милиарда лева допълнително поради сбъркани модели при вложението във ВЕИ в предишното и неизгодни съглашения за дълготрайно изкупуване на сила “, съобщи ръководителят на АИКБ Васил Велев.
Представените от АИКБ модели се базират на концепцията за основаване на сложен методически метод и поетапното отдръпване от произвеждане на електрическа енергия от въглищни, топлофикационни и кондензационни централи на природен газ, като с изключение на нови генериращи мощности включват и вложения в акумулатори и системи за предпазване на сила, основани на водородни технологии.
Направените базови допускания в моделите са с времева проекция през 5 години до 2050 година, действителен средногодишен растеж на Брутният вътрешен продукт до 3,1%, инфлация до 2% и средногодишно оскъпяване на квотите за въглеродни излъчвания от 5 евро на звук годишно за интервала.
Участие в полемиката взеха заместник-председателя на Народното събрание Росица Кирова, заместник-министъра на нововъведенията и растежа Карина Ангелиева, ръководителя на КЕВР Станислав Тодоров, изпълнителния шеф на ЕСО Ангелин Цачев, началника на отдел „ Енергийни салда, секторни политики “ в Министерство на енергетиката Александър Давидов, представители на производителите на електрическа енергия, оператори на преносни и разпределителни мрежи, научната общественост, неправителствени организации и сдружения от бранша, работодателските и синдикалните организации.
Предложени са два сюжета, създадени от енергийни специалисти на АИКБ. И двата са мощно фокусирани върху забележителен растеж на ВЕИ мощностите в страната като част от повсеместен съответен и резистентен електроенергиен бранш. При първия сюжет са добавени базови паро-газови мощности, а при втория – нови нуклеарни. Моделите са създадени по този начин, че страната ни да реализира оптимална ценова конструкция, мощностна и систематична техническа обезпеченост, съответна разполагаемост, електроенергиен баланс и устойчиви нисковъглеродни равнища.
Сценариите за развиване на енергийната система бяха показани на особено проведена от АИКБ полемика на тематика " Дългосрочна визия за развиването на българската електроенергетика ". Целта на публичното разискване е реализиране на експертен консенсус за уравновесена, устойчива, дълготрайна енергийна тактика, която да откри отражение в съответните национални документи, организационни стъпки и реализация.
" Ако бяхме създали сходни полемики преди 20 години българските консуматори нямаше да са платили 20 милиарда лева допълнително поради сбъркани модели при вложението във ВЕИ в предишното и неизгодни съглашения за дълготрайно изкупуване на сила “, съобщи ръководителят на АИКБ Васил Велев.
Представените от АИКБ модели се базират на концепцията за основаване на сложен методически метод и поетапното отдръпване от произвеждане на електрическа енергия от въглищни, топлофикационни и кондензационни централи на природен газ, като с изключение на нови генериращи мощности включват и вложения в акумулатори и системи за предпазване на сила, основани на водородни технологии.
Направените базови допускания в моделите са с времева проекция през 5 години до 2050 година, действителен средногодишен растеж на Брутният вътрешен продукт до 3,1%, инфлация до 2% и средногодишно оскъпяване на квотите за въглеродни излъчвания от 5 евро на звук годишно за интервала.
Участие в полемиката взеха заместник-председателя на Народното събрание Росица Кирова, заместник-министъра на нововъведенията и растежа Карина Ангелиева, ръководителя на КЕВР Станислав Тодоров, изпълнителния шеф на ЕСО Ангелин Цачев, началника на отдел „ Енергийни салда, секторни политики “ в Министерство на енергетиката Александър Давидов, представители на производителите на електрическа енергия, оператори на преносни и разпределителни мрежи, научната общественост, неправителствени организации и сдружения от бранша, работодателските и синдикалните организации.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ