Нагорни Карабах може да запали следваща голяма война
Армения разчита на Русия като поръчител за сигурността, само че Ереван е все по-разочарован от неналичието на предпочитание на Кремъл да поддържа страната. Турция твърдо поддържа Азербайджан, а при повишаване на напрежението Иран може да се намеси в поддръжка на Армения. Азербайджан се трансформира във значим енергиен сътрудник на Европа.
Една от многото етнически бомби с часовников механизъм, заложени след разпадането на Съветския съюз, е напът още веднъж да взриви Южен Кавказ. За жал тя има капацитет да популяризира неустойчивостта в по-широк район, като засегне Армения, Русия, Турция, Иран, а след това даже Европейски Съюз и Съединени американски щати. Миналата сряда, 20 септември,, принуди управлението му да капитулира и още веднъж да мине под контрола на централната власт в Баку. Планинският район, който е обитаем главно с арменци, официално е част от Азербайджан. След рухването на Съюз на съветските социалистически републики в края на предишния век обаче той отхвърли да признае начертаните граници, сграбчи оръжието, разгласи самостоятелност и до неотдавна де факто беше под контрола на прилежаща Армения.
Големият проблем в тази ситуация е, че тук се пресичат съществени геополитически ползи. От една страна, през района минава сухопътният кулоар, който свързва Русия и Иран - стратегически съдружници по линия на войната в Украйна. От друга, по оста изток - запад вървят тръбопроводите, доставящи петрол и газ от Каспийско море към Европа. Регионален силов състезател се явява и Турция, която се стреми да построи сухопътен кулоар към стратегическия си съдружник Азербайджан и също да получи директен достъп до каспийските енергийни находища. По средата на всичко това е Армения, която за следващ път се оказва сред чука и наковалнята на своите нападателни съседи.
Армения сигнализира, че надали ще има потенциал да поеме повече от 40 хиляди бежанци. Източник: Reuters
По този метод се основава евентуална заплаха за експлоадиране на по-голяма районна война, в случай че Азербайджан не се задоволи с Карабах и реши да нападне самата Армения. При сходен курс на събитията Иран заплаши, че може да се намеси на страната на Армения. Турция от своя страна заявява, че в отговор ще поддържа военно Азербайджан. Русия, която поддържа своя база с " миротворци " в района, надали ще остане безучастна. Пряк боен конфликт сред Иран и Турция пък най-вероятно би предизвикал и намесата на НАТО...
Реклама
Откъде потегля всичко
За благополучие за момента краткотрайната военна интервенция в оспорвания Нагорни Карабах, наподобява, просто проправя пътя за Азербайджан още веднъж да поеме цялостен надзор над арменския анклав, който е в основата на над три десетилетия спор сред двете страни. Нагорни Карабах е интернационално приет като част от Азербайджан, само че де факто е под арменски надзор от началото на 90-те години на предишния век. Територията в Южен Кавказ, която е без изход на море, разгласи самостоятелност от Азербайджан през 1991 година и с поддръжката на Армения води две войни с режима в Баку в продължение на 30 години.
В резултат на късата война през 2020 година обаче Азербайджан си възвърна контрола върху огромна част от територията, която беше изгубил през 90-те години. Сега Баку упорства за договорка, която да му обезпечи контрола над останалите елементи на анклава и да откри сухопътен кулоар през арменска територия, с цел да свърже континентален Азербайджан със своя личен анклав Нахичеван. Последният от своя страна има обща граница с Турция.
Светкавичната азерска интервенция в Нагорни Карабах предизвика гневни митинги в Армения против премиера Никол Пашинян, упрекван от локалните хора, че не е реагирал задоволително уверено Източник: Reuters
Този ход е част от по-широк опит на Азербайджан да се възползва от удобната интернационална среда. Русия, огромната районна мощ и обичаен настойник на Армения, е затънала до шия във войната в Украйна. От друга страна, Европейският съюз, който посредничи в мирните договаряния през 2020 година, разчита на богатия на енергийни първични материали Азербайджан като част от тактиката си да понижи зависимостта си от съветски газ.
Реклама
Нагорни Карабах сега е дом на към 120 хиляди етнически арменци, част от които започнаха да напущат района в посока Армения. Преговорите предходната седмица сред етническите арменци от Нагорни Карабах и Азербайджан завършиха без дефинитивно съглашение, като се чака скоро да се проведат нови диалози. Режимът в Баку твърди, че цивилното население в анклава няма да бъде закачано. Въпреки това огромната част от арменците в района не престават да се опасяват, че ще станат обект на етническо пречистване и избират да изоставят домовете. Смята се, че досега близо 30 хиляди души към този момент са напуснали Нагорни Карабах. Армения сигнализира, че надали ще има потенциал да поеме повече от 40 хиляди бежанци.
Ролята на Русия в рецесията
От десетилетия Армения разчита на Русия като поръчител за сигурността. Властите в Ереван обаче стават все по-разочаровани от неналичието на предпочитание на Кремъл да поддържа страната. Русия, дружно с Армения, е член на Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКС). Създаден през 2002 година, воденият от Москва блок за сигурност е междуправителствен боен съюз, формиран от шест постсъветски страни. Подобно на НАТО, ОДКС се основава на правилото на груповата защита, което значи, че офанзива против един член се признава за офанзива против всички членове.
Премиерът на Армения Никол Пашинян обаче разгласи по-рано през годината, че Ереван обмисля отдръпване от ОДКС заради липса на поддръжка от страна на Русия. Наскоро Пашинян призна, че е било стратегическа неточност да се разчита само на Кремъл за гарантиране на сигурността на страната.
Русия - огромната районна мощ и обичаен настойник на Армения, е затънала до шия във войната в Украйна и нейните " умиротворители " даже не се пробваха да се намесят по време на актуалната рецесия. Източник: Reuters
" Русия е сътрудник на Азербайджан в тази обстановка. Техният главен интерес е да получат достъп до районна логистика, която ще бъде деблокирана, откакто Карабах се върне на Азербайджан ", разяснява Иля Куса, анализатор на интернационалните връзки в украинския мозъчен концерн Institute for the Future, пред CNBC. Той счита, че Москва също по този начин чака, че загубата на Нагорни Карабах ще провокира политически разтърсвания в Армения, което евентуално ще докара до свалянето на Пашинян. " Москва е заинтригувана да го размени с всяка друга лоялна фигура от лагера на опозицията, което в допълнение ще консолидира контрола на Русия над Ереван, който беше отслабен през последните години от опитите на Пашинян да се ориентира към Запада и от войната в Украйна ", прибавя той.
Една от многото етнически бомби с часовников механизъм, заложени след разпадането на Съветския съюз, е напът още веднъж да взриви Южен Кавказ. За жал тя има капацитет да популяризира неустойчивостта в по-широк район, като засегне Армения, Русия, Турция, Иран, а след това даже Европейски Съюз и Съединени американски щати. Миналата сряда, 20 септември,, принуди управлението му да капитулира и още веднъж да мине под контрола на централната власт в Баку. Планинският район, който е обитаем главно с арменци, официално е част от Азербайджан. След рухването на Съюз на съветските социалистически републики в края на предишния век обаче той отхвърли да признае начертаните граници, сграбчи оръжието, разгласи самостоятелност и до неотдавна де факто беше под контрола на прилежаща Армения.
Големият проблем в тази ситуация е, че тук се пресичат съществени геополитически ползи. От една страна, през района минава сухопътният кулоар, който свързва Русия и Иран - стратегически съдружници по линия на войната в Украйна. От друга, по оста изток - запад вървят тръбопроводите, доставящи петрол и газ от Каспийско море към Европа. Регионален силов състезател се явява и Турция, която се стреми да построи сухопътен кулоар към стратегическия си съдружник Азербайджан и също да получи директен достъп до каспийските енергийни находища. По средата на всичко това е Армения, която за следващ път се оказва сред чука и наковалнята на своите нападателни съседи.
Армения сигнализира, че надали ще има потенциал да поеме повече от 40 хиляди бежанци. Източник: Reuters
По този метод се основава евентуална заплаха за експлоадиране на по-голяма районна война, в случай че Азербайджан не се задоволи с Карабах и реши да нападне самата Армения. При сходен курс на събитията Иран заплаши, че може да се намеси на страната на Армения. Турция от своя страна заявява, че в отговор ще поддържа военно Азербайджан. Русия, която поддържа своя база с " миротворци " в района, надали ще остане безучастна. Пряк боен конфликт сред Иран и Турция пък най-вероятно би предизвикал и намесата на НАТО...
Реклама
Откъде потегля всичко
За благополучие за момента краткотрайната военна интервенция в оспорвания Нагорни Карабах, наподобява, просто проправя пътя за Азербайджан още веднъж да поеме цялостен надзор над арменския анклав, който е в основата на над три десетилетия спор сред двете страни. Нагорни Карабах е интернационално приет като част от Азербайджан, само че де факто е под арменски надзор от началото на 90-те години на предишния век. Територията в Южен Кавказ, която е без изход на море, разгласи самостоятелност от Азербайджан през 1991 година и с поддръжката на Армения води две войни с режима в Баку в продължение на 30 години.
В резултат на късата война през 2020 година обаче Азербайджан си възвърна контрола върху огромна част от територията, която беше изгубил през 90-те години. Сега Баку упорства за договорка, която да му обезпечи контрола над останалите елементи на анклава и да откри сухопътен кулоар през арменска територия, с цел да свърже континентален Азербайджан със своя личен анклав Нахичеван. Последният от своя страна има обща граница с Турция.
Светкавичната азерска интервенция в Нагорни Карабах предизвика гневни митинги в Армения против премиера Никол Пашинян, упрекван от локалните хора, че не е реагирал задоволително уверено Източник: Reuters
Този ход е част от по-широк опит на Азербайджан да се възползва от удобната интернационална среда. Русия, огромната районна мощ и обичаен настойник на Армения, е затънала до шия във войната в Украйна. От друга страна, Европейският съюз, който посредничи в мирните договаряния през 2020 година, разчита на богатия на енергийни първични материали Азербайджан като част от тактиката си да понижи зависимостта си от съветски газ.
Реклама
Нагорни Карабах сега е дом на към 120 хиляди етнически арменци, част от които започнаха да напущат района в посока Армения. Преговорите предходната седмица сред етническите арменци от Нагорни Карабах и Азербайджан завършиха без дефинитивно съглашение, като се чака скоро да се проведат нови диалози. Режимът в Баку твърди, че цивилното население в анклава няма да бъде закачано. Въпреки това огромната част от арменците в района не престават да се опасяват, че ще станат обект на етническо пречистване и избират да изоставят домовете. Смята се, че досега близо 30 хиляди души към този момент са напуснали Нагорни Карабах. Армения сигнализира, че надали ще има потенциал да поеме повече от 40 хиляди бежанци.
Ролята на Русия в рецесията
От десетилетия Армения разчита на Русия като поръчител за сигурността. Властите в Ереван обаче стават все по-разочаровани от неналичието на предпочитание на Кремъл да поддържа страната. Русия, дружно с Армения, е член на Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКС). Създаден през 2002 година, воденият от Москва блок за сигурност е междуправителствен боен съюз, формиран от шест постсъветски страни. Подобно на НАТО, ОДКС се основава на правилото на груповата защита, което значи, че офанзива против един член се признава за офанзива против всички членове.
Премиерът на Армения Никол Пашинян обаче разгласи по-рано през годината, че Ереван обмисля отдръпване от ОДКС заради липса на поддръжка от страна на Русия. Наскоро Пашинян призна, че е било стратегическа неточност да се разчита само на Кремъл за гарантиране на сигурността на страната.
Русия - огромната районна мощ и обичаен настойник на Армения, е затънала до шия във войната в Украйна и нейните " умиротворители " даже не се пробваха да се намесят по време на актуалната рецесия. Източник: Reuters
" Русия е сътрудник на Азербайджан в тази обстановка. Техният главен интерес е да получат достъп до районна логистика, която ще бъде деблокирана, откакто Карабах се върне на Азербайджан ", разяснява Иля Куса, анализатор на интернационалните връзки в украинския мозъчен концерн Institute for the Future, пред CNBC. Той счита, че Москва също по този начин чака, че загубата на Нагорни Карабах ще провокира политически разтърсвания в Армения, което евентуално ще докара до свалянето на Пашинян. " Москва е заинтригувана да го размени с всяка друга лоялна фигура от лагера на опозицията, което в допълнение ще консолидира контрола на Русия над Ереван, който беше отслабен през последните години от опитите на Пашинян да се ориентира към Запада и от войната в Украйна ", прибавя той.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ