Армения и Азербайджан са в де факто състояние на война.

Армения и Азербайджан са в де факто положение на война. Европа и Съединени американски щати са в де факто положение на дипломатическа парализа.

Ако реагираме, ще обидим азерите, които са много великодушни със своите газови залежи. Ще обидим и Ердоган, който може да ни пусне мигрантите.

А да застанем на страната на арменците, е неловко, защото са подкрепени от Русия.

Затова дано по-добре си седим и мълчим, гласувайки резолюции и налагайки наказания.

Точно както направихме в Сирия, Украйна, Либия, Ирак, Беларус, Средиземно море. И куп други места, които потънаха в безпорядък. Докато всякакви диктатори убиват и разграбват милиони души и редица страни.

Защото тъкмо това се случва. Оставяме настрани историческата справедливост на разногласието за Нагорни Карабах – и двете страни имат своите доводи. Всеки има своята истина. Обективната истина обаче е, че той няма да се реши посредством война, а посредством мирни, въпреки и трънливи, договаряния.

Докато Европа търси изгубеното си достолепие, султанът изпрати турски изтребители, дронове и хиляди сирийски наемници, с цел да се бият против арменския народ.

Поредната безсмислена война, която диктатори като Ердоган, Алиев и Путин да употребяват за налагане на надзор, повдигане на рейтинга си и стопански придобивки. Все отново някой би трябвало да заплаща за всички ракети и снаряди.

Нужно е да се работи уверено и бързо, да се наложат смазващи стопански наказания върху всяка страна, която води или интензивно поддържа спора в Нагорни Карабах и даже да се разположат интернационалните военни контингенти, до момента в който всички забъркани страни не седнат на масата за договаряния.
Заложени са хиляди човешки животи и милиони ориси. Но като знаем какъв брой време лишава на Европейски Съюз да контролира кривината на краставиците, по-скоро ще дочакаме на азерите и арменците да им свършат бомбите.

Дано да бъркам, а Господ и Аллах да влеят малко разсъдък в главите на безумните си наместници по тези изтерзани земи.