Архиепископ Лука, в света Валентин Феликсович Войно-Ясенецки, е роден на

Архиепископ Лука, в света Валентин Феликсович Войно-Ясенецки, е роден на 27 април 1877 година. Завършва гимназия и “рисувално учебно заведение ”, а в 1903 година и медицинския факултет на Киевския университет “Св. Владимир ”. Защитава докторска дисертация, работи като хирург в Ташкент и преподава в медицинския факултет. Оглавява катедрата по оперативна хирургия и топографическа анатомия в Държавния Туркестански университет. 

През 1921 година е ръкоположен за дякон, а след седмица и за йерей. Продължава да се занимава с хирургия. Две години по-късно приема монашеско пострижение и името на св. Лука – деятел, евангелист, доктор и художник.

Приема Архиепископски ранг в най-тежките за Руската Православна Църква времена, в епохата на жестоки репресии и гонения. От 1943 до 1946 година преосвещеният Лука е поредно архиепископ на Красноярск, на Тамбов и Мичурин и на Кримска и Симферополска епархия. 

Подобно на деятел Лука и той е доктор, художник и публицист, написал и оставил книги на здравна и духовна тема. Особено забавна е книгата му “Дух, душа и тяло ”. 

Умира на 11 юни 1961 година. В този ден Църквата чествала паметта на всички светии, просияли в Русия. Скоро на гроба на светителя Лука почнали да се случват чудесни изцеления. 

На 22 ноември 1995 година Светият Синод на Украинската православна черква (към Московската патриаршия) причислила Симферополския и Кримски архиепископ Лука към лика на поместно почитаните светци. 

През 2000 година с решение на Архиерейския събор на Руската православна черква светител Лука Войно-Ясенецки е присъединен и към лика на съветските светии.

Роден през 1877 година в Керч в фамилията на католик и православна християнка. Мирското му име е Валентин. Произхожда от остарял полски дворянски жанр – Войно-Ясенецки. Хирург и лекар по медицина. Става духовник през 1920 година. До 1917 година е бил доктор в междинна Русия, след 1917 година е основен доктор на Ташкентската градска болница, професор в Средноазиатския държавен институт. В началото на 20-те години приема монашество с името Лука, като е бил ръкоположен за свещеник през 1923 година. Многократно е подлаган на арести и административни санкции. Автор на над 55 научни труда по хирургия и анатомия, както и на 10 тома проповеди. Най-известна е книгата му “Очерци по гнойна хирургия ”, която претърпява 3 издания (през 1934, 1946 и 1956 година). Избран е за почетен член на Московската духовна академия. Има награди от варшавския университет, брилянтен кръст от съветския патриарх, орден “За героичен труд във Великата Отечествена война ”, държавни награди за книгите си през 1946 година и доста други. Умира през 1961 година в Симферопол като Кримски и Симферополски архиепископ.

В детските си години Валентин е рисувал доста добре и откакто приключва гимназия и киевската художествена школа, почнал да се приготвя за Петербургската художествена академия. Мечтаел да стане художник.

Но по време на изпитите го обхванало подозрение: дали ще бъде най-разумно да се занимава главно с изобразяване, щом към него има толкоз страдащи и нуждаещи се от помощ? Не е ли по-добре да им бъде потребен по някакъв метод? В главата му кънтели думите на Евангелието: “Жътвата е огромна, а служащите малко ”. По-късно, след доста години, като Божий чиновник, той бил убеден, че този евангелски текст бил първият Божий апел за служение на Христос и Неговата Църква.

В последна сметка, бъдещият свещеник постъпил в киевския медицински факултет и с интерес се заел с естествените науки. Скоро станал най-хубавият студент на факултета. Младият доктор Войно-Ясенецки приключил медицина с отличие. Приятелите от курса го попитали с какво ще се занимава отсега нататък и били изумени, когато чули, че той желае да бъде общопрактикуващ доктор по систематизиране, вместо да се занимава с просвета. “Бях афектиран от това, че въобще не ме схващат, тъй като се занимавах с медицина единствено тъй като мечтаех да бъда част от селския живот, да церя селските хора и да оказвам помощ на бедните ” – написа архиепископ Лука в своя дневник. Не му се наложило да бъде цялостен живот селски доктор, само че в действителност цялостен живот служил на хората.

След завършването си Валентин е изпратен в помощ на медицинските екипи в Руско-японската война в Чита. Около година обитавал в този град – тук се венчал за Анна Ланска и за първи път почнал да оперира.

След войната фамилията за малко минало през Москва и се открило в междинна Русия. През 1911 година заживели в Переславл. Валентин Войно-Ясенецки пази своята докторска дисертация ослепително в края на идната година, като я илюстрира със лични илюстрации и фотоси. За шестте години, в които обитавал в Переславл, бъдешият архиепископ направил десетки хиляди интервенции – всичко, което е било известно при започване на ХХ век той е можел да оперира и е оперирал сполучливо. Такава работливост е невероятна даже при актуалните способи и познания.

Анна Ланска заболяла от туберкулоза. През април 1917 година фамилията и четирите им деца се преместили на юг – в Ташкент (днешен Узбекистан). През същата година лекарят става професор в Средноазиатския университет в Ташкент. През 1919 година умряла брачната половинка му Анна.

Революцията в Русия и последвалата я революция през 1918 година достигнали до Ташкент. Отец Валентин не можел да си изясни по какъв начин новата власт прави толкоз доста за простите хора – развива опазването на здравето, грижи се за образованието, за бедните, а в това време е срещу вярата, в основата на която е милосърдието, любовта към бедните, страдащите, падналите.

За него било необяснимо за какво някогашните енориаши почнали да грабят и разрушават храмовете. Вместо да се дистанцира или тормози, той още по-сериозно се заел с молитва, посещавал храма, взел участие в религиозни дебати, лекувал и преподавал. Прочутият в целия град хирург правел усещане и със своята набожност и грижа за хората.

През януари 1920 година той участвал на епархийския конгрес на духовенството, където го поканили като трудолюбив мирянин. Произнесъл тирада, която впечатлила всички. След нея Ташкентският и Туркестански свещеник Инокентий споделил на бъдещия епископ: “Докторе, Вие би трябвало да станете духовник! ”. Лекарят, който в никакъв случай до тогава не бил разсъждавал за себе си и свещенството след къс размисъл приел причините на своя епископ. По-късно последният казвал, че съгласно него Войно-Ясенецки е посочил митинга си против преследването на вярата в тези години.

На посвещаването му в дяконски чин се стекъл целият медицински факултет. “Това събитие стана сензация в Ташкент – написа архиепископ Лука в своите записки – Дойдоха студентите, дружно със своите професори и ме гледаха по този начин учудено. Те нищо не можеха да схванат – бяха надалеч от вярата. Нищо не им споделих, въпреки че моето сърце крещеше от болежка, като гледах по какъв начин тълпата от комунисти и неразбиращи лумпени издевателства над моя Господ Иисус Христос. Чувствах, че е мой дълг да защитя с проповед нашия засегнат Спасител ”.

След като приел духовнически ранг, отец Валентин оперирал както преди, четял лекции на студентите, постоянно с расо и кръст. Не обръщал внимание на изумените погледи на своите сътрудници, умерено минавал по коридорите, влизал в кабинета си, където обличал нормалната лекарска престилка и се заемал с работата си. Без да реагира на митингите на някои свои сътрудници и сътрудници той траял своята лекарска и педагогическа работа, а дружно с това проповядвал в храма.

След малко спиране на научната си активност, отец Валентин взел участие с четири отчета на годишния конгрес на Ташкентското здравно общество през 1922 година. Те са свързани с неговите наблюдения при лекуването на бъбречни болести, костна туберкулоза, очни болести и възпалителни процеси на колянната става. Изводите му провокирали разгорещени диспути, поради ексцентричния метод, който предложил.

20-те години били доста сложни за Църквата. В това време доста руски ръководители си мислели, че атеистичната агитация, осмиването на Църквата и административните ограничения ще създадат от вярващите атеисти. Оказало се противоположното. Закриването и разрушаването на храмовете, събарянето на камбаните единствено стимулирало правилните да бъдат още по-силни. Често ограниченията против тях били жестоки, груби и голословни. Много йерарси в Русия били убити. Патриарх Тихон бил задържан, тъй като анатемосал новата власт, а ръководещият епископ  Инокентий напуснал Ташкент, поради различия. Заточеният в Средна Азия през 20-те години свещеник Андрей (княз Ухтомски) предложил на отец Валентин да възглави църквата в Туркестанския край. В това нямало нищо инцидентно, тъй като отец Валентин имал огромен престиж и измежду хората, и пред управляващите като хирург безсребреник.

През 1923 година 46-годишният духовник бил постриган в монашество. Малко по-късно приема епископска хиротония с името Лука – в чест на свети деятел и евангелист Лука – доктор и иконописец.

Назначили го за Ташкентски и Туркестански свещеник. Високата църковна работа не го отделила от медицината – той траял да бъде основен доктор в болничното заведение, доста оперирал, ръководел катедра в медицинския институт и успявал да откри време и за научните си занимания.

“Да бъда духовник, а още повече свещеник не ми се е и присънвало, само че неведомите пътища на нашия живот са изцяло известни за Всевиждащия и Всезнаещ Бог още от утробата на майка ми ” – написа владиката към края на живота си. 

В операционната на професора висяла иконата на Божията Майка, пред която той постоянно се молил за сполучлив излаз на интервенцията.

Веднъж, откакто посетил болничното заведение комисар Голфгот издава заповед тя да бъде махната, което несъмнено било направено. Няколко дни светител Лука не идвал в болничното заведение – оставал у дома и работел над своята книга “Очерци за гнойната хирургия ”. Няколко дни по-късно в залата на болничното заведение имало съвещание на научното общество на лекарите в града. Минути преди то да бъде намерено на катедрата пред цялостната зала застанал свещеник Лука, снел очилата си и споделил: “Колеги, тук съм, с цел да дам пояснение. Не бях на работа поради комисар Голфгот. В него се беше вселил бяс и той извърши светотатство – махна иконата от операционната и с това ме лиши от опцията да оперирам. ”

Скоро иконата била върната на остарялото си място. Казват, че се налагала интервенция на дамата на някакъв шеф и по тази причина трябвало да повикат най-хубавия хирург в болничното заведение свещеник Лука.

Много лекари разказвали, че той постоянно с огромно внимание и обич се отнасял към всеки болен човек. И по тази причина всички му се доверявали.

Но още след първите му изяви като архиерей почнали тестванията. Ставало все по-трудно да работи – да бъде деен хирург и деен църковен активист ставало невероятно. Във вестник “Туркестанска истина ” през 1923 година излязла публикация, която го оклеветявала и наричала лъжеепископ владиката. Скоро след нея свещеник Лука бил задържан по обвиняване в антисъветска активност и заточен в Енисейск, Сибир.

И тук той траял да се занимава с църковна активност и да оперира, настойчиво събирал материали за от дълго време замислените “Очерци по гнойна хирургия ”. Била му дадена опция да получава и медицински издания.

Нужно било да направи последни систематизирания и да добави разнообразни забавни наблюдения, които събирал с течение на годините на своята лекарска процедура, с цел да приключи книгата си. Работел нощем, когато никой не му пречел.

Докато бил в изгнание, неговите хрумвания се разпространявали в Съветския съюз и зад граница. През 1923 година в немското здравно списание “Deutsch Zeitschrift ” е оповестена публикацията му за новия способ за превръзка на артерията, при който се отделя лимфния секрет. През 1924 година “Вестник хирургии ” оповестява за положителни резултати при ранното хирургическо лекуване на гнойни процеси, за което той написа година по-рано.

След три години в изгнание свещеник Лука бил оправдан и се върнал в Ташкент. Намерил децата здрави, всички били положителни възпитаници.

За тях се грижели неговите сътрудници лекар Слоним и лекар Рогоза. Квартирата, която обитавали по-рано им била отнета – вместо нея ги настанили в дребна стаичка, където леглата трябвало да бъдат на два етажа, с цел да се поберат.

Може би е парадоксално, само че свещеник Лука не се опитвал да приобщава своите деца към вярата. Той считал, че отношението към Бога е прекомерно персонално за всеки човек. Интересно е, че и четирите му деца са медици: Михаил и Валентин стават доктори на медицинските науки, Алексей – на биологическите науки, а дъщерята Елена става лекар-епидемиолог. Внуците и правнуците на популярния хирург също са лекари. Разбира се, всички те станали вярващи.

След първото изгнание на епископ Лука било неразрешено да служи като свещеник, както и да преподава в медицинския институт.

Катедралният храм в Ташкент бил опустошен. Епископ Лука почнал да служи като елементарен духовник в църквата на преподобни Сергий Радонежки, близо до своя кабинет. Верен на своите правила той в никакъв случай не вземал пари за лекуване и живеел доста непретенциозно, по-скоро оскъдно. По-късно още веднъж почнал да работи в градската болница.

Но през 1930 година още веднъж бил задържан и насочен в Архангелск. Била му позволена здравна процедура без хирургия, от което той страдал доста. През ноември 1933 година завършил лагерът в Архангелск. За малко време свещеник Лука работил в Москва, Архангелск, Андижан и най-после се върнал в Ташкент, където дружно със фамилията си заживял в дребна къща покрай реката. По това време той към този момент служил като свещеник и управлявал отделението по гнойна хирургия в Института за спешна помощ.

През 1934 година излязло първото издание на неговите “Очерци по гнойна хирургия ”. За малко книгата провокирала голям интерес и се изчерпила. По това време епископът-професор работил при голямо натоварване – рано заран – свещенодействие, по-късно – лекции, интервенции, визитации, всяка вечер – още веднъж в църквата.

Спокойният живот траял общо три години. Настъпила страшната 1937 година. На 13 декември свещеник Лука бил задържан още веднъж и упрекнат …в шпионаж.

В неимоверно тежките условия на пандиза, разпитван непрекъснато денонощно, лишен от сън, с подути крайници от дългото стоене, владиката почнал гладна стачка. Но разпитите продължавали и той падал от безсилие. Бил към този момент на 60 години.  
В положение на извънредно безсилие бил настанен в затворническата болница. Там почнал да оказва лекарска помощ на останалите. Две години неговото семейство не знаело нищо за него. А здравето му се влошавало пагубно. В тежко здровословно положение той прекарал четири години в килията и в лагерната болница. Не се предал духом и не признал скалъпените обвинявания. Лагерът завършил със изгнание в Сибир, село Голяма Мурта.

Навсякъде владиката бил подготвен да се притече на помощ на всички нуждаещи се от лекарска помощ и пастирска грижа. Той лекувал и оперирал от време на време с подръчни средства: нож от кухнята, шлосерски клещи, зашивал раната с женски коси…

Когато почнала войната пристигнала депеша в Москва от свещеник Лука, адресирана до Михаил Иванович Калинин, Председател на президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики. Телеграмата, несъмнено, не била предадена на Калинин, тъй като разпорежданията били други. Ето нейното наличие: “Аз, свещеник Лука, по фамилия професор Войно-Ясенецки, отклонявам службата си в лагер по нечие предписание в село Голяма Мурта, Красноярски край. Специалист съм по гнойна хирургия и мога да окажа помощ на военните на фронта или в тила, където ми бъде поверено. Моля моето изгнание да бъде прекратено или да бъда насочен да послужвам в болница. След края на войната съм подготвен да се върна в лагера. Епископ Лука. ”

Искането било задоволено. По време на войната светител Лука бил завеждащ хирургично поделение в болница. Той се грижел за най-тежките случаи и правил интервенции непрекъснато. След края на войната архиепископ Лука бил награден с орден “За героичен труд по време на Великата Отечествена война ”. Но това не попречило на управляващите да продължат неговото изгнание – трябвало да се върне в лагера.

След войната светителят управлявал болничното заведение в Симбирска губерния, оперирал очи, черен дроб, жлъчка, правил мозъчни и гинекологични интервенции. Славата на огромния хирург се разпространявала. Пред вратата на болничното заведение заставали хора, пристигнали от други губернии. Веднъж свети Лука върнал зрението на младо оскъдно момче, което се било родило сляпо. След този случай избавеният юноша разказал на всички – и слепците от окръга се подредили пред вратата на болничното заведение, хванати един за друг…

Колегата лекар Левитан от болничното заведение споделя за един случай: архиепископ Лука схванал за гибелта на болен и помолил личния състав да опише в детайли какво е било направено за него. Една от лекарките описала всичко с детайлности, само че най-после споделила: “Какво би трябвало да приказваме! Болният беше обречен… ” “Обречен? ” – Величественият и постоянно индиферентен професор просто подскочил при тези думи! И изревал: “Вие нямате никакво право да спирате битката за живота на болните! Вие дори нямате право да мислите за крах! Трябва да вършиме, каквото е нужно, да вършиме всичко, чувате ли?! ”

Професорът не си разрешавал да крещи на доктор. Но пациентът за него бил централна фигура – по тази причина правел всичко за неговото избавление, на това учел и младите лекари. В болничното заведение имало ред – без значение дали е нощ или ден, празник или отпуск – нищо не можело да освободи лекаря от отговорността да се яви в отделението, в случай че това е належащо за спасението на пациента. Тези условия професорът изпълнявал постоянно. Изисквал го и от останалите.

Страниците от неговите записки дават изразителна, съвсем живописна картина на живота в изгнание: нечовечен мраз и апетит били непрекъснатите спътници на професора-епископ. Но нищо не можело да пречупи този човек. В едно от своите писма от лагерните години той написа, че е обикнал страданието, по този начин изумително очистващо душата. Идеята, която ръководела неговите действия определяла напълно тъкмо връзките му с обществото. Той бил склонен да съществува в това общество единствено при едно изискване – да запазят правото му на религия. Свят без религия, без непоколебим духовен порядък е неосъществим, написа светителят.

Архиепископ Лука носел своя кръст с чест и достолепие. Нравствените и етически правила за него били пределно точни. Той написа: “Главното в живота е постоянно да се прави положително на хората. Ако не можеш да направиш огромно положително, постарай се да извършиш най-малко малко. ”

Единадесет години, през митарствата на затвори и заточения свети Лука останал правилен на православната религия. Той можел да получи независимост, популярност, предложили му да възглави институт, само че в подмяна желали от него да се откаже от свещения си ранг, да се покае пред властта и да се отхвърли от Бога. Той предпочел да понесе разнообразни премеждия и да не предава вярата. През 1946 година свещеник Лука бил определен за Кримски и Симферополски архиепископ. По това време той към този момент не можел да оперира, тъй като зрението му отслабнало прогресивно.

Като ръководещ Кримската епархия, свети Лука произнесъл огромна част от своите проповеди. Той почнал да проповядва още в Ташкент, само че поради арестите и заточенията бил заставен да мълчи дълги години. От пролетта на 1943 година до края на своя живот през 1961 година архиепископ Лука е проповядвал непрестанно: пишел проповеди, произнасял ги, служел, разпространявал текстовете им из целия град. 

“Смятам за своя основна задача на всички места и постоянно да пропагандирам за Христос ” – приказвал той на своите духовни рожби.

Дългите години в заточения, тестванията на целия му сложен живот и извънредно напрегнатата му работа се отразили на здравето на пастира. Той изгубил своето зрение, сърцето му също отслабвало.

За 38-годишното си служение на Господ и хората светител Лука написал и произнесъл 1250 проповеди, 750 от тях са записани и издадени в дванадесет тома. Поставил си за цел да покаже на невярващите съкровищата на Православието в своята книга “Дух, душа и тяло ”. Неговите записки също са преиздавани неведнъж след гибелта му. Съветът на Московската Духовна академия нарекъл проповедите на архиепископ Лука извънредно събитие за актуалния църковен и богословски живот и избрал създателя за почетен член на академията. Вярващите, които участвали на неговите служби са запомнили неговото служение вечно. Той бил същински свещеник, същински овчар. Всяка негова дума била ясна, падала надълбоко в сърцето. Особено въодушевено четял Великия покаен канон на Св. Андрей Критски.

Докато виждал, владиката служел литургия всеки ден, даже в случай че в храма имало единствено две баби. Продължавал да служи, до момента в който ослепял напълно. Поразявал неговият героизъм – имал е диабет и подагра, преди работа е бинтовал краката си, само че съвсем никой не е знаел за страданията му. Никога не съкращавал работа и в никакъв случай не разрешавал да се редуцират служби.

В денят на всички светии просияли на съветската земя, честван тогава на 11 юни 1961 година, архиепископ Лука умрял. Три дни не преставал човешкият поток към гроба на архиепископа-лекар, а в деня на погребението процесията достигнала три километра. По-късно почнали да постъпват известия, че доста заболели, които се покланяли на гроба на епископ Лука, по молитвите му получавали излекуване. Чудесата не престават и през днешния ден.

С разпореждане на Синода на Украинската православна черква през 1995 година той е присъединен към лика на локално почитаните светии. През 2000 година с решение на Архиерейския събор на Руската православна черква светител Лука Войно-Ясенецки е присъединен и към лика на съветските светии. Неговите мощи са изложени за поклонение в съборната черква “Света Троица ” в Симферопол. Всяка година на 11 юни мощите се изнасят с литийно шествие по улиците на град Симферопол.

Ако ви се случи да попаднете на градското гробище в Симферопол, отдясно на основния вход ще видите гроб с бял мраморен монумент. Ще го познаете отдалеко – на него има цветя и в най-студена зима, и през горещото лято. Върху мрамора се чете изписано със златни букви: Архиепископ Лука (Войно-Ясенецки) 27 април 1877 – 11 април 1961 година, лекар по медицина, професор-хирург. Казват, че архиепискп Лука самичък е съставил надгробния надпис. И не инцидентно – в сърцата на всички той ще остане като архиепископът-хирург.

Източник: vankopetrov.blog.bg