26 януари 1905 година - Диамантът Кулинан
На 26 януари 1905 година, в мината Premier Mine в някогашната английска колония Трансваал (днес провинция в ЮАР), е открит най-големият елмаз в света - Кулинан. Находката му е по чиста случайност. Шефът на един от рудниците в Premier Mine Фредерик Уелс излиза да се поразходи на въздух (понеже случката се разиграва през нощта, на някои места датата е посочена като 25 януари). На лунната светлина вижда проблясък в стената на рудника. Повиканите незабавно служащи разкопават към мястото и изваждат от скалите гигантския елмаз, тежащ 621 грама (3106 карата), напомня " Накратко ".
Любопитното е, че по-късно експертите откриват, че камъкът в миналото е бил част от по-голям кристал. Но даже откакто подробно пресяват всичко към мястото, където е открит, не съумяват да намерят други фрагменти. Според друга версия, на камъкът се натъкват инцидентно служащи, които копаели бунар за вода. Но това е по-скоро плод на градските митове.
Кръщават колоса Кулинан – на името на притежателя на мината.
Правителството на Трансваал взема решение да откупи необработения елмаз и да го подари на краля на Британската империя Едуард VII. Обаче поражда въпроса за безвредното му преместване до Англия. Към оня миг диамантът е оценен на 8 милиона лири стерлинги (приравнено към днешни цени би коствал колкото 94 тона злато). Кулинан би бил мечтана плячка за всеки апаш. Британците намират просто, само че ефикасно решение на казуса.
Подготвят боен транспортен съд, обезпечават му въоръжен до зъби екипаж. В трюма на кораба слагат солиден сейф, а и самата подготовка на кораба се следи и отразява на страниците на английските вестници. Обаче, всичко това е една разходка по море на един празен сейф. Кулинан е превозен до Англия като елементарна пощенска пратка с естествен пощенски транспортен съд. За това, че камъкът се придвижва по този метод знаят единствено изпращачите на пратката и получателите на диаманта.
Обработката на камъка е поверена на най-хубавият в Европа по това време гравьор – Йозеф Аскер. В продължение на няколко месеца той учи диаманта и чак тогава стартира същинското рязане и шлифоване. Мълвата твърди, че когато бижутерът сложил длетото в мястото, където преценя, че би трябвало да раздели камъка и нанесъл първия удар по него, изгубил схващане от обзелото го неспокойствие.
След разделянето на диаманта са получени 9 по-големи части. Най-голямото след обработката получава името “Голямата звезда на Африка ” (или “Кулинан I ”). Тежи 516,5 карата (103,3 грама). Инкрустиран е в скиптъра на Едуард VII и е по този начин направен, че да може да се отделя от скиптъра и да се носи независимо като брошка.
Второто по величина парче е превърнато в диаманта “Кулинан II ” и е инкрустирано в Короната на английската империя, тъкмо под рубина “Черния принц ” на челния кръст на короната.
Останалите по-големи части също са превърнати в бижута, като получават следващи номера към името Кулинан. От най-малките останки са направени още към стотина диаманта.
