Просвещението
Археоакустиката е съществувала стотици хиляди години, когато цялото човечество е живяло по един и същи метод на всички места по Земята.
Тогава всички поданици са живеели покрай земята, като главното им занятие е било задоволяването на главните потребности от храна, заслон, облекло, обществена отговорност, мирни връзки със силите на природата и персонална сигурност от бедствия.
С течение на времето всички типове Homo sapiens ставали все по-добри с каменните принадлежности, копия и игли за шиене. Така сме живеели дълъг интервал от време… до момента в който нещо не се промени.
Развитие на селскостопанската гражданска война
Съвременните източници към момента настояват, че точно появяването на селското стопанство сложило началото на революцията, която довела до открит метод на живот и отворило пътя за развиването на цивилизацията. Това опростено пояснение е ненапълно погрешно.
Когато археологът Клаус Шмид почнал да разкопава Гьобекли Тепе в средата на 90-те години на предишния век, станало несъмнено, че събитията, довели до западната цивилизация, са почнали някъде другаде. Селското стопанство поражда по друго време в разнообразни елементи на света. Тук се преглежда първичният сюжет, който повлиява върху бъдещето на западното човечество и надлежно на планетата.
Корените на първите фермери се намират в източната част на Средиземно море, в региона наречена Плодородния полумесец. Предците на множеството от домашните ни животни – говеда, кози, овце, свине – произлизат от същия този регион (в Югоизточна Турция) преди към 8 000 до 10 500 години. Генетичният генезис на култивираните зърнени култури като хлебна пшеница и ечемик е в същия този регион.
Там, където археолозите намират античен ечемик, нормално намират и доказателства за производството на бира (включително в Гьобекли Тепе). Коренните нации по света разкрили и усвоили техниката на ферментацията. Хората са си хора, тъй че не е изненадващо, че песните и музиката били съпроводени от потреблението на ферментирали питиета.
Археоакустиката – Произход на универсалната вокална музика
Музиката се смята за универсална просвета. Всяко познато общество взе участие в него. Повечето култури имат собствен личен митичен генезис за изобретяването на музиката, като нормално се корени в съответните им митологични, религиозни или метафизичен вярвания. Костни флейти, открити в пещерите и датирани преди близо 40 000 години, свидетелстват за това ранно начало.
Въпреки че Чарлз Дарвин бил сигурен, че преди да можем да приказваме сме пеели, ни кара да си зададем въпросът кое е първо, песента или езикът? Този въпрос е много противоречив и не би трябвало да се чака, че в миналото ще бъде позволен. Преди към милион години общият предшественик на неандерталците и актуалните хора е имал вокална анатомия, която е била нужна за пеене, само че не можем да знаем дали това е било по този начин. Тенорът от международна класа Джоузеф Калея изяснява, че операта е израз на страст, която е толкоз огромна, че просто би трябвало да се пее. Всеки, който е гледал деца в гръмък кулоар, знае, че от време на време едно място може просто да принуди човек да извика.
Праисторическият интервал е време, когато знанието, паметта и културната еднаквост са били непокътнати в устните обичаи – най-много в песните, защото структурата на песента поддържа историята повече или по-малко същата всякога, когато се споделя. Подобно на коренните нации по света, в тези дни положителната вечер се считала за вечер, когато цялата общественост се събирала към огъня, с цел да слуша, по какъв начин някой пее хубава приказка. Всъщност всичко, което било значимо да се знае, било във формата на ария. При неналичието на промишлен и авто звук слухът тогава евентуално е бил доста по-остър от нашия.
Семената на цивилизацията преди селското стопанство
Земеделието не се е появило вследствие на това, че група хора от късната каменна ера седнали дружно, пили бира една вечер и решили: „ Хей, слушай, дано засадим култури тук, тъй като това улеснява живота “. Много преди развиването на селското стопанство те са се занимавали с нещо, което е станало по-важно за тях от лова и събирачеството.
След края на последната ледникова ера преди към 12 000 години хората в действителност имали концепция. Напълно развити и сполучливи в продължение на стотици хилядолетия, номадските племена се различавали от всички други коренни нации по това време на Земята. Какво създали те? Те били първите, които построили мегалитни монументи.
В един незабравим миг първият проектант на човечеството се замислил в действителност по какъв начин да възнамерява и сътвори автентично ритуално и церемониално пространство. Какво е било належащо за това? На първо място, страхотни организационни умения.
Докато мъжете се занимавали с рандеман на камък, формиране, придвижване и украса на големи каменни блокове, те не ловували. Можем да предположим, че дългото престояване в една и съща зона, належащо за построяването на тези церемониални пространства, би улеснило процеса на обработване и опитомяване на това, което живее и пораства наоколо.
И по този начин, ето го огромният въпрос: Защо след съвсем подобен дълъг интервал на живот, който не оставя диря на планетата, човечеството почнало да строи монументи от камък? Може би има нещо общо с това, какъв брой ужасно звучала тяхната музика?
Търсенето на археоакустични основи: каменни монументи и тон
Интердисциплинарното проучване на археоакустиката има за цел да учи човешкия опит от музика или „ специфичен тон “ в античните ритуални и церемониални пространства. Фондация OTS Neolithic Research Foundation провела конференции по тази тематика в Малта, Турция и Португалия, чиито материали дали опция за запознаване с разнообразни подходи към този въпрос.
Изучавайки палеолитните изрисувани пещери на Франция и Испания, музикалният антрополог Йегор Резников бързо открива, че местата, където са изобразени животните, дават отговор на тези елементи от пещерите, които имат най-силно ехтене. Учените не знаят тъкмо, по кое време Homo sapiens е развил способността да мисли нереално, само че ето го преди 40 000 години – изображение на нещо, което не е непосредствено в зрителното поле на художника.
Резников също по този начин допуска вероятната връзка сред античните светилища и устните обичаи, открити другаде:
Защо звукът също би трябвало да бъде част от изображението? Тази дарба да мислиш нереално била по-важна, в сравнение с наподобява на пръв взор. Това било основна част от архитектурната визуализация, нужна за проектирането на монументалните пространства, които ще дойдат по-късно. Може би това е по този начин, тъй като частта от мозъка, която обработва слагането на ноти в мелодията, също обработва обекти в три измерения.
Противно на общоприетото разбиране, множеството хора от каменната епоха в действителност не са живеели в пещери. Те били номади, които следвали диви стада, с цел да се хранят и обличат, както себе си по този начин и фамилиите си. Скриването в пещерите било сезонна активност и било невероятно да се планува, какви същества ще се настанят там, до момента в който племето е надалеч. Възможно е някои пещери да са имали специфична атракция като места за ритуали, церемонии и основаване на свещена музика, която ги съпровожда.
Археоакустиката – невронауката на музиката
Невронауката разкрива различен фактор. Всички знаем, че избрана музика може да допре дълбоките прочувствени места в индивида. Изследователи от Харвардския университет и Джон Хопкинс са разкрили, че слушането на музика, която ви кара да настръхнете, освобождава допамин в мозъка. Има няколко положителни метода да създадете т.нар надълбоко слушане. Хората обичат допамина! Механизмът за наслаждение, също е обвързван със пристрастяването.
Необходими са повече проучвания, с цел да се разбере дали измененията в мозъците на тези допотопни анадолци имали значение за Големия въпрос, само че явно нещо ги тласнало креативен напред.
Преди 12 000 години умствените ни качества били това, което са и през днешния ден. Всяко общество, което би могло да изобрети игли за шиене, можело да следи околната среда и да забележи физическите характерности на пещерата, което произвеждала положително ехтене. Така се случило, че в планината Тавър, близо до Гьобекли тепе, имало хиляди такива пещери.
Тези структури, ясно са разпознати като светилища, тъй като не са подобаващи за потребление като жилища. Това се потвърждава от симетрията на дизайна и обстоятелството, че те не са били лесни за създаване.
За хората от това време влизането в някоя от приключените светилища би трябвало да е било извънредно прекарване. Това било нещо, за което би трябвало да се измисли нова дума, тъй като към момента няма нищо сходно на Земята.
Произход на античните археоакустични строители
Благодарение на напредъка в науката за генетиката, в този момент е известно, че е имало няколко талази на миграция от частта на света, където са били ситуирани обществата на Гьобекли Тепе. Да, първите фермери, които се заселват в Европа и се асимилират със съществуващите ловци-събирачи, идват от Анадола.
Всички признаци сочат за щастливо кръстосване, шерване на всевъзможни генетични промени в мозъка, дружно с приемливост към лактоза при възрастните и сините очи. Тези миграции заселват територии, които исторически улесняват придвижването на хора до места като Северна Америка, Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и доста други места. Така че може би към този момент не сме толкоз далечни непознати.
Заселниците донесли със себе си освен своите растения, добитък и аграрни метод на живот, само че и културни обичаи. Групите, последващи Дунава, наподобява са построили своите монументи от дърво, от което е останало малко. Групите, които напуснали Анадола през Средиземно море, занесли със себе си знанията, нужни за построяването на мегалитите.
В Карахантеп има мистериозна глава, стърчаща от върха на извита стена. Въпреки че структурите са в по-малък мащаб, оживелите каменни монументи се простират от Ирландия до Англия, Франция, Португалия, Испания, Сардиния и Малта.
От архитектурна позиция тези обекти съставляват поредност от необятни, симетрични външни фасади, които се простират към местата за събиране. Ефективно акустично звучене било идеално място за осъществявания или послание на нравствен лидер към племето. Могат ли античните могили със затворени коридори да действат като резонаторни мегалити за някои специфични събития?
Връщаме се към огромното „ в случай че “. Звукът не оставя археологически следи. Как можем да потвърдим, че хората в праисторическите времена са били стимулирани от настръхващ тон, даже в случай че забележим, че са положили фантастични старания да основат среда, в която той може елементарно да бъде заимствуван? Никога няма да можем да го потвърдим, само че сигурно логичен видяно се приближава.
Сега разбираме, че когато са сглобили тези каменни камери за ритуална приложимост, е била основана акустичната среда. Знаем, че някакъв тип музика или тенденциозен тон е бил част от ритуала на всяко общество. Знаем, че някои звуци в тези антични стаи може да са предизвикали химически промени в мозъците на хората, които са ги употребявали. Досега не е имало по-добро пояснение на цялата поредност на развиване, почнала с построяването на тези каменни монументи.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
