Хвърковатият Бенковски и грехът на дядо Въльо
* Априлското въстание избухнало прибързано в Копривщица на 20 април след измяната на Ненко Терзийски от село Балдьово
* Английският дипломат Елиът посъветвал турското държавно управление да потуши протеста „ без да сортира средства ”
Априлското въстание от 1876 година е връх на българското национално освободително придвижване, безапелационни са историците. Макар че не е приключило с боен триумф, то реализира друга своя съществена цел – политическата, защото националният протест намира мощен отзив в Западна Европа и изключително в Русия. Сред най-пленителните фигури на революцията е Георги Бенковски. Предлагаме фрагмент за събитията, разказани в „ Голяма книга за великите персони в България “ от писателя Станчо Пенчев*.
Георги Бенковски - този дръзновен, могъщ и по детски раздразним мъж е една от най-пленителните фигури в нашето революционно придвижване. Преминал като комета през българската история, той малко и блестящо осветил нейния път и влезнал в пантеона на безсмъртните.
Роден е в Копривщица като Гаврил Груев Хлътев на 21 септември 1843 година в фамилията на дребния, само че доста честен търговец Грую Хлътев. През 1848 година татко му умира и фамилията изпада в тежък недостиг. Малкият Гаврил изкарва единствено три класа в Копривщенското учебно заведение и би трябвало да напусне, с цел да учи поминък. Става чирак при майстор-терзия, след това се залавя с търговия. Обикаля обширните пазари на Ориента. Печели добре и харчи по същия метод. Сменя доста специалности в непрестанното си скитание из Близкия Изток. Живее в Александрия /Египет/, Анадола, Измир, Цариград. Научава още пет езика, с изключение на българския и турския, който приказва от дете - гръцки, италиански, румънски, персийски, полски. Връща се България узрял за концепцията да влезе в революционното придвижване. Когато в Гюргево се събира комитетът на младите апостоли, той е там, въпреки и без пълномощия. През януари 1876 година били избрани апостолите на 4-те революционни окръга. Бенковски е асистент на Панайот Волов в Четвърти /Пловдивски/ революционен окръг. Ето по какъв начин го разказва Захари Стоянов: ” Той можеше да има възраст 28-30 години, растеж тъничък, висок, гърди изпъкнали нанапред, глава вирната наназад, с дълъг врат, лице обичайно, малко изсъхнало, усмивка сдържана и увлекателна, руси мустаки…очи ясносини, взор проницателен…въобще човек персонален и внушителен, човек, който беше в положение да притегли всекиго смъртен единствено с външните си качества. ”
По време на подготовката на въстанието Бенковски съвсем не спял и пиел десетки кафета, с цел да е жизнен
Диктувал на трима писари по едно и също време като Наполеон и постоянно имал готово решение на непрекъснато зараждащите проблеми по организацията. Бенковски бил огънят, стихията, която печелела сърцата и увличала инертния и цялостен със страхове българин, а Волов бил разсъдъкът и респектът, който внушавал образования и повдигнат духом човек. Участието на популацията в 4-ти революционен окръг било всеобщо, освен в подготовката, само че и във въстанието. Били ушити стотици униформи, закупено оръжие. Ковачите изковали самоделни саби. Барутът бил закупен от турци контрабандисти и след това част от него се оказал неспособен. Знамето на въстанието било извезано от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, влезнала в историята като Райна княгиня.
Въстанието избухнало прибързано в Копривщица на 20 април по остарял жанр, след измяната на Ненко Терзийски от село Балдьово /днешното Росен/. В Панагюрище пристигнало „ кървавото писмо ” на Тодор Каблешков, а апостолите взели решение за неотложно въстание. Градът се вдигнал всеобщо. Бил превзет конакът, а идващият в града мюдюр бил пресрещнат и погубен. Заптиите, отпред с началника си Ахмед ага, пристигнал да арестува комити, търтили да бягат, а площадът на Панагюрище се напълнил с въоръжен народ. Камбаните забили, панагюрският боен началник Павел Бобеков отдал военни почести на апостола Георги Бенковски. Всички се заклели пред развятото знаме. После апостолите основали „ Българско привременно държавно управление в Средна гора ”. На протест се вдигнали и близките селища. Въстаниците обаче не съумели да вземат властта в средищното сред Панагюрище и Копривщица село Стрелча. Там въоръжените и фанатизирани мюсюлмани се укрепили зад стените на джамията и издържали напора на българите. В същото време към селото тръгнали многочислени башибозушки орди от черкези, татари и турци, които навлезли и освободили затворените в джамията. По късно през незаетото от въстаниците направление минали турските елементи. Въстанали всеобщо и селата западно от Панагюрище: Мечка, Поибрене, Бъта, Петрич, Попинци и други Голямо значение за разрастването на протеста имал конния въоръжен отряд, управителен от Бенковски и наименуван от народа „ Хвърковатата чета ”. Помощник на Бенковски бил Захари Стоянов, а знаменосец Крайчо Самоходов. Въстанието било оповестено и в Клисура, Перущица, Брацигово, Батак и други
Събитията разтревожили освен Високата врата, само че и Англия. Нейният дипломат Елиът посъветвал турското държавно управление да потуши протеста „ без да сортира средства ”. Това дало храброст на Портата да употребява огромни поразделения нередовна армия /башибозук/, формирана от фанатизирани мюсюлмани.
Срещу Панагюрище тръгнала 4000-на постоянна армия и няколко хиляди башибозук .
Тя нападнала от направление Стрелча, макар че въстаниците я чакали откъм Пазарджик и били изкопали окопи. Силите били неравни. Привременното държавно управление отпред с Бобеков разполагало с 1000 неприятно въоръжени бойци против няколкократно превишаващия я, екипиран с съвременно оръжие, съперник. Въпреки всичко въстаниците атакували Стрелча и нанесли вреди на турците, в това време към Панагюрище била построена кръгова защита. В началото имало клюки, че в Панагюрище се намират „ московци ”, факт, който предизвиквал под паника боязън у турците, без значение от тяхното място в йерархията. Скоро, обаче, се схванало, че в града има единствено неприятно въоръжени българи, отговарящи на османската артилерия с черешови топчета, заредени с топузи от кантари. Башибозушките главатари заповядали „ Юруш ”, само че българите, заели височините Балабанова кория, Маньово бърдо, Каменица, Кукла, се отбранявали с обезверена смелост. В града въстаниците се биели за всяка къща, с цел да могат дамите и децата да избягат.
На 30 април /13 май/ турците влезнали в Панагюрище и почнали поголовни кланета, грабежи и изнасилвания. Голяма част от тези мюсюлмани, които безчинствали и убивали тук, по-рано били пощадени от българските въстаници, тъй като заповедта на Привременното държавно управление била да не се закача мирното мюсюлманско население. Когато Хвърковатата чета се върнала към връх Лисец, Панагюрище димял в отломки. Тогава Бенковски споделил разчувствуван:
”Моята цел е реализирана към този момент! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която в никакъв случай няма да заздравей! ” Пророчески думи!
Поради неспособност битката да продължи, четата била разпусната, а Бенковски, Захари Стоянов, отец Кирил и Стефо Далматинеца навлезли в Стара планина. Тук гладни и мокри от дъжда и пролетната влага /времето било студено като по Никулден, написа Захари Стоянов/, те достигнали Тетевенския Балкан. Тук Бенковски сънувал оракулски сън: ”Сънувах, че при нас пристигна луксозно облечена млада жена, която се поздрави с всинца ни наред, а на мене подаде ръка и ме целуна по челото. ” Той към този момент предчувствал това, което ще се случи и разказал на другите кой е в действителност е и от кое място е, тъй като до този миг никой не знаел нищо за него. Говедарят дядо Въльо, една от черните души в българската история, който срещнали, заречен да ги изведе от Балкана, само че ги предал. Турците създали пусия на едно мосче на река Костиня. Дядо Въльо и Бенковски вървели начело, минали моста, тогава предателят залегнал и двадесет пушки стреляли в залп. Войводата паднал, а Захари съумял да скочи в реката и да се избави. Така умрял този свят за българската независимост мъж. Десет години по-късно няколко поборници и Захари Стоянов отишли на лобното място и намерили дядо Въльо още там. Не го умъртвили, дори не го санкционирали, единствено го предиздвикали да изиска амнистия от апостола. Той към този момент бил осъден от личната си съвест. А за локалните българи, както свидетелства Захари, Георги Бенковски бил към този момент светец и против огромен празник на лобното му място горяло кандило.
*Със съкращения, заглавията са на редакцията
* Английският дипломат Елиът посъветвал турското държавно управление да потуши протеста „ без да сортира средства ”
Априлското въстание от 1876 година е връх на българското национално освободително придвижване, безапелационни са историците. Макар че не е приключило с боен триумф, то реализира друга своя съществена цел – политическата, защото националният протест намира мощен отзив в Западна Европа и изключително в Русия. Сред най-пленителните фигури на революцията е Георги Бенковски. Предлагаме фрагмент за събитията, разказани в „ Голяма книга за великите персони в България “ от писателя Станчо Пенчев*.
Георги Бенковски - този дръзновен, могъщ и по детски раздразним мъж е една от най-пленителните фигури в нашето революционно придвижване. Преминал като комета през българската история, той малко и блестящо осветил нейния път и влезнал в пантеона на безсмъртните.
Роден е в Копривщица като Гаврил Груев Хлътев на 21 септември 1843 година в фамилията на дребния, само че доста честен търговец Грую Хлътев. През 1848 година татко му умира и фамилията изпада в тежък недостиг. Малкият Гаврил изкарва единствено три класа в Копривщенското учебно заведение и би трябвало да напусне, с цел да учи поминък. Става чирак при майстор-терзия, след това се залавя с търговия. Обикаля обширните пазари на Ориента. Печели добре и харчи по същия метод. Сменя доста специалности в непрестанното си скитание из Близкия Изток. Живее в Александрия /Египет/, Анадола, Измир, Цариград. Научава още пет езика, с изключение на българския и турския, който приказва от дете - гръцки, италиански, румънски, персийски, полски. Връща се България узрял за концепцията да влезе в революционното придвижване. Когато в Гюргево се събира комитетът на младите апостоли, той е там, въпреки и без пълномощия. През януари 1876 година били избрани апостолите на 4-те революционни окръга. Бенковски е асистент на Панайот Волов в Четвърти /Пловдивски/ революционен окръг. Ето по какъв начин го разказва Захари Стоянов: ” Той можеше да има възраст 28-30 години, растеж тъничък, висок, гърди изпъкнали нанапред, глава вирната наназад, с дълъг врат, лице обичайно, малко изсъхнало, усмивка сдържана и увлекателна, руси мустаки…очи ясносини, взор проницателен…въобще човек персонален и внушителен, човек, който беше в положение да притегли всекиго смъртен единствено с външните си качества. ”
По време на подготовката на въстанието Бенковски съвсем не спял и пиел десетки кафета, с цел да е жизнен
Диктувал на трима писари по едно и също време като Наполеон и постоянно имал готово решение на непрекъснато зараждащите проблеми по организацията. Бенковски бил огънят, стихията, която печелела сърцата и увличала инертния и цялостен със страхове българин, а Волов бил разсъдъкът и респектът, който внушавал образования и повдигнат духом човек. Участието на популацията в 4-ти революционен окръг било всеобщо, освен в подготовката, само че и във въстанието. Били ушити стотици униформи, закупено оръжие. Ковачите изковали самоделни саби. Барутът бил закупен от турци контрабандисти и след това част от него се оказал неспособен. Знамето на въстанието било извезано от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, влезнала в историята като Райна княгиня.
Въстанието избухнало прибързано в Копривщица на 20 април по остарял жанр, след измяната на Ненко Терзийски от село Балдьово /днешното Росен/. В Панагюрище пристигнало „ кървавото писмо ” на Тодор Каблешков, а апостолите взели решение за неотложно въстание. Градът се вдигнал всеобщо. Бил превзет конакът, а идващият в града мюдюр бил пресрещнат и погубен. Заптиите, отпред с началника си Ахмед ага, пристигнал да арестува комити, търтили да бягат, а площадът на Панагюрище се напълнил с въоръжен народ. Камбаните забили, панагюрският боен началник Павел Бобеков отдал военни почести на апостола Георги Бенковски. Всички се заклели пред развятото знаме. После апостолите основали „ Българско привременно държавно управление в Средна гора ”. На протест се вдигнали и близките селища. Въстаниците обаче не съумели да вземат властта в средищното сред Панагюрище и Копривщица село Стрелча. Там въоръжените и фанатизирани мюсюлмани се укрепили зад стените на джамията и издържали напора на българите. В същото време към селото тръгнали многочислени башибозушки орди от черкези, татари и турци, които навлезли и освободили затворените в джамията. По късно през незаетото от въстаниците направление минали турските елементи. Въстанали всеобщо и селата западно от Панагюрище: Мечка, Поибрене, Бъта, Петрич, Попинци и други Голямо значение за разрастването на протеста имал конния въоръжен отряд, управителен от Бенковски и наименуван от народа „ Хвърковатата чета ”. Помощник на Бенковски бил Захари Стоянов, а знаменосец Крайчо Самоходов. Въстанието било оповестено и в Клисура, Перущица, Брацигово, Батак и други
Събитията разтревожили освен Високата врата, само че и Англия. Нейният дипломат Елиът посъветвал турското държавно управление да потуши протеста „ без да сортира средства ”. Това дало храброст на Портата да употребява огромни поразделения нередовна армия /башибозук/, формирана от фанатизирани мюсюлмани.
Срещу Панагюрище тръгнала 4000-на постоянна армия и няколко хиляди башибозук .
Тя нападнала от направление Стрелча, макар че въстаниците я чакали откъм Пазарджик и били изкопали окопи. Силите били неравни. Привременното държавно управление отпред с Бобеков разполагало с 1000 неприятно въоръжени бойци против няколкократно превишаващия я, екипиран с съвременно оръжие, съперник. Въпреки всичко въстаниците атакували Стрелча и нанесли вреди на турците, в това време към Панагюрище била построена кръгова защита. В началото имало клюки, че в Панагюрище се намират „ московци ”, факт, който предизвиквал под паника боязън у турците, без значение от тяхното място в йерархията. Скоро, обаче, се схванало, че в града има единствено неприятно въоръжени българи, отговарящи на османската артилерия с черешови топчета, заредени с топузи от кантари. Башибозушките главатари заповядали „ Юруш ”, само че българите, заели височините Балабанова кория, Маньово бърдо, Каменица, Кукла, се отбранявали с обезверена смелост. В града въстаниците се биели за всяка къща, с цел да могат дамите и децата да избягат.
На 30 април /13 май/ турците влезнали в Панагюрище и почнали поголовни кланета, грабежи и изнасилвания. Голяма част от тези мюсюлмани, които безчинствали и убивали тук, по-рано били пощадени от българските въстаници, тъй като заповедта на Привременното държавно управление била да не се закача мирното мюсюлманско население. Когато Хвърковатата чета се върнала към връх Лисец, Панагюрище димял в отломки. Тогава Бенковски споделил разчувствуван:
”Моята цел е реализирана към този момент! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която в никакъв случай няма да заздравей! ” Пророчески думи!
Поради неспособност битката да продължи, четата била разпусната, а Бенковски, Захари Стоянов, отец Кирил и Стефо Далматинеца навлезли в Стара планина. Тук гладни и мокри от дъжда и пролетната влага /времето било студено като по Никулден, написа Захари Стоянов/, те достигнали Тетевенския Балкан. Тук Бенковски сънувал оракулски сън: ”Сънувах, че при нас пристигна луксозно облечена млада жена, която се поздрави с всинца ни наред, а на мене подаде ръка и ме целуна по челото. ” Той към този момент предчувствал това, което ще се случи и разказал на другите кой е в действителност е и от кое място е, тъй като до този миг никой не знаел нищо за него. Говедарят дядо Въльо, една от черните души в българската история, който срещнали, заречен да ги изведе от Балкана, само че ги предал. Турците създали пусия на едно мосче на река Костиня. Дядо Въльо и Бенковски вървели начело, минали моста, тогава предателят залегнал и двадесет пушки стреляли в залп. Войводата паднал, а Захари съумял да скочи в реката и да се избави. Така умрял този свят за българската независимост мъж. Десет години по-късно няколко поборници и Захари Стоянов отишли на лобното място и намерили дядо Въльо още там. Не го умъртвили, дори не го санкционирали, единствено го предиздвикали да изиска амнистия от апостола. Той към този момент бил осъден от личната си съвест. А за локалните българи, както свидетелства Захари, Георги Бенковски бил към този момент светец и против огромен празник на лобното му място горяло кандило.
*Със съкращения, заглавията са на редакцията
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ