Просвещението
Антихтон е тяло от Слънчевата система с маса, равна на тази на Земята, чието битие е признато от елинския мъдрец Филолаос в неговия негеоцентричен космологичен модел, в който всички тела във Вселената се въртят към централен огън.
Според Филолай и питагорейците, защото планетите са формирани от ефирна материя с дребна или никаква компактност, Антихтон, е била тази анти-земя, която е била формирана от същите материали като планетата Земя.
Филолай Кротонски (470 година прочие н. е. – 385 година прочие н. е.) по генезис от Кротон или Таранто в Долна Италия, е бил съвременник на Сократ и се считал за създател на теорията „ за числата “ на питагорейските философи.
По- късно Филолай става преподавател и правоприемник на Питагорейското приятелство.
Според Аеций, Филолай твърдял, че Земята не е в центъра на (сферичния) свят, където той я поставял, както и всички питагорейци.
Около него се въртяли поредно Антихтон, Земята, Луната, Слънцето, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и сферата на равнинните звездите или, съгласно Филолай, Олимп. Олимп граничил с “външния ” или “върховния огън ”, който достигал до рамките на Вселената.
Възгледите на Филолай били оспорени от съперниците му заради невъзможността да се следи централния огън. От неговата система виждаме елиминирането на тези детайли (централен огън, Антихтон), чието битие се приписва на общите метафизични вярвания, до момента в който концепцията за движеща се и/или въртяща се земя не е изцяло отхвърлена.
Някои членове на Питагорейската школа към момента поддържат тезата за галактическите системи, основани на концепцията за движещата се/въртяща се земя, като се има поради, че избран тип земно придвижване е задоволително, с цел да изясни (поне качествено) главните небесни феномени.
Постепенно поражда нуждата
от търсенето на нови геометрични модели, които ще бъдат генерирани посредством математически калкулации, а не посредством елементарни наблюдения. Те освен ще могат да възпроизвеждат качествените характерности на забележимите орбити на планетите, само че и също по този начин ще могат да бъдат употребявани за пресмятане на позицията на планета в даден миг.
В елинската античност питагорейските философи и изключително Филолай, както се загатва от „ за небето “, вярвали, че Слънцето, Луната и планетите Меркурий, Венера, Земя, Марс, Зевс и Сатурн, в границите на сферата явно се движели към централна огнена точка, която наричали Централният огън или Огнището на Вселената. Той обаче считал, че тя не се виждала. Тогава били видяни общо 9 придвижвания на небесните тела.
Тъй като числата са били по едно и също време и единствените същински действителности,
за питагорейците облиците на числата са били съставлявали разнообразни тела. Така за тях цифрата 10 е било свещено число, тъй като сбора от първите четири цифри (1+2+ 3+4 ). Те вярвали, че тези, които се движат към Естиан, също би трябвало да бъдат 10.
Тоест, че има друга планета, сходна на Земята, която е десетата орбита. Те нарекли тази планета Антихтон и питагорейските философи вярвали, че тя е в позиция, противоположна на Земята във връзка с центъра на Вселената, вследствие на което тя не се вижда.
Но учениците на Филолай, Икитас и Екфантос,
отхвърлили тези хрумвания за Антихтон. Въпреки това, античните също са наричали южното полукълбо на нашата планета Антихтон, почти в настоящия смисъл на „ назад “.
Днес знаем за девет планети в нашата слънчева система, от които три Уран, Посейдон и Плутон са невидими с просто око. Но питагорейците приказват за 10: Зевс, Марс, Меркурий, Земя, Венера, Сатурн, Плутон, Уран, Посейдон и Антихтон.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
