Антибиотичната резистентност е нарастваща заплаха за здравето в световен мащаб.

Антибиотичната устойчивост е възходяща опасност за здравето в международен мащаб. През 2019 година тя е предизвикала над 1,27 милиона смъртни случая по света, а прогнозите са, че до 2050 година антимикробната устойчивост (която включва бактериална устойчивост към антибиотици) може да способства за 10 милиона смъртни случая на година.

Антибиотиците се употребяват за лекуване на бактериални инфекции, като да вземем за пример инфекции на пикочните пътища и пневмония. Но неправилната и несъразмерната им приложимост е съдействала за появяването на бактерии, притежаващ гени, които им разрешават да устоят на убийствената мощ на антибиотиците. Това води до инфекции, които се лекуват доста по-трудно.

Резистентността към антибиотици се популяризира измежду хората основно посредством инфектирана храна или вода. Но едно скорошно изследване демонстрира, че това не е единственият метод, по който резистентните бактерии могат да се разпространят. Според откриватели от Китай и Обединеното кралство замърсяването на въздуха също може да популяризира антибиотична устойчивост.

Това е първото изследване, което прави оценка изчерпателно връзката сред нарасналата антибиотична устойчивост и замърсяването на въздуха в международен мащаб.

Тежестта на замърсяването на въздуха

Прегледът проучва резултатите от предходни изследвания, които преглеждат моделите на разпространяване на антибиотичната устойчивост по въздуха в продължение на съвсем две десетилетия. Разгледани са 12 изследвания, извършени в 116 страни, в това число Обединеното кралство, Съединени американски щати, Китай, Индия и Австралия. Те правят оценка появяването на резистентни към антибиотици бактерии или гени в атмосферата.

По-конкретно изследването преглежда най-опасния тип замърсяване на въздуха - ФПЧ2,5. Това са прахови частици с диаметър 2,5 микрометра - към 3 % от диаметъра на човешки косъм. ФПЧ2.5 не могат да се видят с невъоръжено око и елементарно могат да бъдат вдишани.

Проучването открива, че антибиотичната устойчивост нараства дружно с увеличението на концентрацията на ФПЧ2,5 във въздуха. Всяко 10-процентно нарастване на концентрацията на ФПЧ2,5 е обвързвано с 1,1% световно нарастване на антибиотичната устойчивост и 43 654 смъртни случая от бактериални инфекции, резистентни към антибиотици.

В изследването се оповестява, че най-високите равнища на антибиотична устойчивост се следят в Северна Африка и Западна Азия. В тези региони е имало и най-силно замърсяване с ФПЧ2,5. За съпоставяне, в Европа и Северна Америка - които са имали най-ниски междинни равнища на замърсяване с ФПЧ2,5 - също са били открити по-ниски равнища на антибиотична устойчивост.

Полимиксините са антибиотици, до които се прибягва в крайни случаи. Снимка: luchschenF / Shutterstock

В изследването се оповестява също по този начин, че даже единствено 1% нарастване на ФПЧ2,5 във всички райони е обвързвано с увеличение на устойчивостта на Klebsiella pneumoniae към голям брой антибиотици - в това число полимиксини, до които се прибягва в крайни случаи. Тази бактерия нормално се популяризира в лечебните заведения и може да аргументи пневмония, менингит и инфекции на пикочните пътища.

Въпреки че Klebsiella не се популяризира по въздуха, това допуска, че замърсяването на въздуха също може да улесни развиването и разпространяването на резистентни бактерии в околната среда.

Проучването демонстрира, че съществува забележителна връзка сред замърсяването на въздуха и антибиотичната устойчивост. Въпреки че създателите не демонстрират доказателства за причинно-следствена връзка сред двата фактора, те откриват гени за антибиотична устойчивост в ДНК на бактерии, секвенирани от проби от въздуха. Това демонстрира, че ФПЧ2,5 може да улесни разпространяването на бактерии и гени, устойчиви на антибиотици, посредством въздуха.

Разпространение на устойчивостта

Това не е първото изследване, което демонстрира връзка сред замърсяването на въздуха и антибиотичната устойчивост.

Доказано е, че замърсяването на въздуха е и рисков фактор за туберкулоза, породена от бактерията. Тази бактерия е развила устойчивост към голям брой антибиотици.

Проучване в Хонконг също по този начин разкрива връзка сред излагането на ФПЧ2,5 навън и туберкулозата. То открива, че увеличението на концентрациите на ФПЧ2,5 през зимата е обвързвано с 3% нарастване на броя на случаите на туберкулоза през идните пролет и лято.

Все още обаче не е ясно какви съществени механизми могат да подкрепят разпространяването на антибиотичната устойчивост при замърсяване на въздуха. Важно е бъдещите изследвания да прегледат този въпрос.

От актуалното изследване, както и от други, знаем, че в ФПЧ2,5 могат да се задържат резистентни към антибиотици бактерии или гени, които могат да навлязат в човешкия организъм посредством дихателната система, когато дишаме.

От предходни изследвания знаем също, че устойчивите на антибиотици бактерии и техните гени могат да се предават от един човек на различен по въздуха посредством респираторни капчици. Кихането, кашлянето и даже говоренето могат да отделят дихателни капки. Възможно е човек, който е вдишал резистентни към антибиотици бактерии от замърсяването на въздуха, да ги съобщи на различен човек, когато той кашля или киха.

Промените в околната среда, породени от замърсяването на въздуха (като нараснала температура и влажност), също могат да улеснят развиването на резистентни бактерии. Но още веднъж ще бъде значимо откривателите да проведат изследвания, с цел да открият дали това е по този начин.

За експертите ще бъде значимо да проучат и ролята на други фактори (различни от ФПЧ2.5), които могат да допринесат за антибиотичната устойчивост. Например излагането на замърсители, храните, които консумираме, потреблението на антибиотици за животни и екологичните бедствия.

Въпреки че може да не знаем тъкмо по какъв начин замърсяването на въздуха спомага за разпространяването на антибиотичната устойчивост, връзката сред двете е ясна. Замърсяването на въздуха се свързва и с редица други здравословни положения - в това число сърдечносъдови болести, астма, по-лоша белодробна функционалност и по-голям риск от меланхолия.

Като се имат поради многочислените вреди, които замърсяването на въздуха към този момент оказва върху здравето ни, това изследване единствено в допълнение ускорява причините за незабавно възстановяване на качеството на въздуха и понижаване на замърсяването в международен мащаб.

Автор: Манал Мохамед (Manal Mohammed), старши преподавателка по здравна микробиология, Уестминстърски университет (University of Westminster).

Тази публикация е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с общителното единодушие на нейната авторка. Прочетете истинската публикация тук.