Разумните мерки при висока инфлация
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), Лъчезар Богданов
През март годишният ритъм на изменение на цените доближи 12,4%. При храните повишаването спрямо март 2021 година е със 17,4%, а при горивата и превоза като цяло - с 26,7%. За месец спрямо февруари растежът е 2,2%, като при питателните артикули цените порастват приблизително с 3,3%, а в превоза - със 7,9%. Евростат дава сходна картина във всички стопански системи в Европейски Съюз - междинното повишаване на хармонизирания показател на потребителските цени за година е 7,8%, за еврозоната е 7,4%; растежът на цените единствено за март е 2,4%, което е даже малко по-високо от регистрираното за България.
У нас това е най-високата инфлация от 2008 година, когато имахме сходна интернационална динамичност на внезапно поскъпващи горива и съществени аграрни артикули. Всъщност, достигнатите цени на суровия нефт и пшеницата тогава остават недостигнати и все още. Тогава в целия интервал от август 2007 година до октомври 2008 година годишният растеж на цените надвишава 10% и доближава оптималната стойност от 15% през май 2008 година От началото на световната финансова рецесия допреди няколко месеца, годишната инфлация в България е била над 5% единствено в два месеца напролет на 2011 година - тогава също след растеж на цените на горивата.
Съвсем естествено, политиците изгубиха инстикт да оферират и разискват икономически политики в условия на релативно висока инфлация. Това се отнася както във връзка с планирането на бюджета, по този начин и във връзка с приходите на семействата и данъчната среда. Дали заради тази причина, или пък поради разнородния темперамент на обединението, все още само се натрупа " очакване " за предстоящ пакет от ограничения. Не е ясно и по какъв начин той се вписва в декларираното още при съставянето на държавното управление желание за актуализация на бюджета в средата на годината. Всичко това обаче не пречи на обособени партии и политици да показват обществено в търсене на поддръжка свои хрумвания за стопански и/или обществени ограничения.
Каквото и да се прави, то би трябвало да е основано на обстоятелствата, на опциите и да регистрира законите и правилата, на които се подчинява стопанската замяна и държанието на хората. На първо място, всяка мярка или пакет от ограничения се подхваща с избрана цел. Ако опростим политическата задача, става дума или да се борим с инфлацията в търсене на принадлежности цените да спаднат (или най-малко да не порастват повече), или да облекчим последствията от нея за бизнеса и семействата.
Какво значи да се борим с инфлацията и има ли въобще такава алтернатива? При ценови потрес, движен от външни фактори, опциите за влияние са лимитирани. Решенията на огромните централни банки по паричната политика не са - а и в никакъв случай до момента не са били - в обсега на надзор на българското държавно управление. Доколкото можем да водим научен спор за резултата от количествените удобства и ниските лихви, в последна сметка за нас това е фактор отвън опция за влияние. Същото в огромна степен (не изцяло) важи и за цените на горивата, електрическата енергия както и някои селскостопански артикули - не можем да променим структурата на европейския енергиен пазар, нито зависимостта от Газпром и държанието на монополиста; още по-малко от нас зависи докога ще продължава войната на Русия с Украйна.
За доста политици обаче наподобява е символна победа, доказателство за подвиг да обезпечат на жителите нещо " на ниска цена " - от ток и дизел, до олио, самун, а до неотдавна и краставици. Може ли да стане това? Ценовият таван води до недостиг, или в случай че желаеме да няма дефицит - до потребност от директна дотация за търговеца и производителя. Извън голямата административна компликация да се наложи закрепена цена на другояче свободен, комплициран и конкурентен пазар, възможни дотации ще основат извънредно рискови тласъци. За купувачи и продавачи цената ще спре да играе своята осведомителна роля, даже в противен случай - който използва най-вече от другояче все по-скъп запас, ще бъде награждаван най-вече с парите на данъкоплатците.
Промяна на косвените налози ще даде най-малък резултат, до момента в който фискалната цена ще е висока. Намаляване на акциза за горивата несъмнено може да докара до по-ниска цена на дребно, само че това решение би трябвало да се вземе групово в границите на Европейски Съюз. Вариантите за влияние върху цените през смяна в налога върху добавената стойност са най-общо два. От една страна, може да има събаряне на общоприетата ставка. Трябва обаче да сме наясно - всеки пункт понижение ще значи 800 млн. лв. по-малко доходи в бюджета, които би трябвало да бъдат обезщетени или посредством други налози, или да се орежат разноски. Дори да приемем - а това е надалеч от действителността - че цялото понижение ще отиде за потребителите, с такава скъпа мярка поддържаме по едно и също време и нуждаещите се и богатите, сваляйки цената както на сиренето и картофите, по този начин и на първокласните къщи, коли или дизайнерски облекла.
Ако приказваме за общо понижаване на данъчната тежест и преразпределението през страната това несъмнено е мечтана промяна; капацитетът за преодоляване на инфлацията обаче наподобява най-малък. Идеята за диференцирани ставки е обсъждана доста пъти и причините против остават годни. Чисто политически, доста е мъчно да се откаже на един отрасъл, в случай че към този момент такава отстъпка е дадена на различен. Но даже във връзка с непосредствения резултат предстоящите резултати надалеч не са обезпечени - в други страни потребителят съумява да получи сред ¼ и 1/3 от понижения налог (например в Румъния и Словакия, където сходни стъпки са предприемани в недалечното минало). България има и личен опит - през 1990-те хлябът и млякото бяха освободени и помним по какъв начин функционираше пазарът и до каква степен потребителите печелеха от тази мярка. С други думи - оказваме помощ на маржа на търговеца и производителя и напълно малко - на крайния консуматор. Това, прочее, се случи след въвеждането на понижена ставка за заведенията за хранене през 2020 година и даже се признава намерено от самия отрасъл - цените не са понижени.
Такъв метод среща и други проблеми. Политиците приказват с клишета - най-силното и стабилно в историята на прехода е това за " хляба ". Кое тъкмо е " хлябът " никой не желае да дефинира, даже от сектора нерешително отварят дума, че може би не е практично да е за всички тестени произведения, а единствено за избран тип. Да оставим настрани административно-контролния безпорядък, който ще съпътства категоризация на другите " хлябове " ; прочее, това ще се случи като цяло и за останалите артикули, в случай че има предложение да се ползва понижена ставка по Данък добавена стойност за групи храни. Дори при най-оптимистичен пазарен сюжет, в който потребителят взима напълно данъчното понижение от 20 до 9 %, един " междинен българин " ще получи към 34 стотинки на месец поради по-евтиното олио и почти 74 стотинки на месец от по-евтин самун. Клишетата оказват помощ за репортажи в централните вести и първите страници, само че не вземат решение същински проблеми.
Разбира се, има и вътрешни източници на инфлация, върху които политиката може в известна степен да има резултат. Цените на жилищата да вземем за пример са мощно подвластни от кредитната агресия на комерсиалните банки, върху която може да се влияе. Имаме и следени цени да вземем за пример в опазването на здравето, образованието, а и в подтекста на дебата - да не забравяме, че семействата не са на свободния пазар на ток и за тях цената не е променяна от юли 2021 година Други промени в бизнес средата могат да облекчат разноските за активността на дребните компании - да вземем за пример по-висок предел за регистрация по Данък добавена стойност - и това да има в средносрочен проект антиинфлационен резултат.
В този подтекст още една записка е значима - дискурсът вносни/местни артикули е подвеждащ, в случай че има разграничаване, то е сред интернационално търгуеми артикули и нетъргуеми артикули и услуги. Имаме да вземем за пример свръхпредлагане на ток, олио, пшеница, метали, пластмаси и химикали (списъкът може да бъде продължен) - т.е. България е чист експортьор на тези произведения - това не значи, че цените ще са ниски. За този вид артикули цените са интернационалните или най-малко близки - имаме районен, европейски и даже световен пазар. В този смисъл каквито и ограничения да се оферират за облекчение, поощряване или субсидиране на производството, това няма да докара до спад на вътрешните цени.
Ето за какво наподобява рационално политиките да преформулират задачата си - допустима такава е опазване и увеличение на покупателната мощ на приходите на семействата. Това е прагматичен, само че и почтен метод, учреден на приемането на неизбежните проявления на външни фактори върху една дребна и извънредно отворена стопанска система като нашата. Как може да се структурира сходен пакет от ограничения?
Има няколко категории жители, чиито приходи зависят напълно или ненапълно от държавни регулации. За пенсиите доста се приказва още от предизборната акция и няма да се стопираме тук, само че към 1 юли наподобява съвсем несъмнено, че ще има покачване - най-малкото, с цел да се интегрира добавката от 60 лв. в главната пенсия, а евентуално и още от горната страна. Слабото покритие на системата за месечно обществено подкрепяне - има предложение за смяна в закона в посока разширение на обсега и размера на поддръжката, само че едвам за 2023 година - постанова някакво краткотрайно решение за директна поддръжка на най-бедните семейства, които са и най-силно засегнатите от по-високите цени на съществени артикули.
Понеже и новото държавно управление избегна или най-малко отсрочи дебата за справедлив механизъм за установяване на минималната работна заплата, в този момент ще би трябвало да одобри (поредното) пъкъл хок решение за нарастване. При над 12% годишна инфлация в действителност покачването до 710 лв. към този момент наподобява изоставащо и чисто аритметически ще има мотив за повишаване най-малко до компенсиране на загубата на покупателна дарба. Доколкото самото битие на определяна от страната наложителна минимална заплата опонира на свободното договаряне и икономическите правила, в тази обстановка - висока инфлация и доста ниска безработица - смяна в номиналния размер носи стеснен риск от неподходящи развития на пазара на труда.
Още при съставянето на обединението възможни промени на заплатите в публичния бранш като цяло бяха отсрочени за средата на годината. Ако държавното управление си съблюдава уговорката, би следвало в обособените браншове и администрации да са направени разбори с оферти за повишение на успеваемостта на работата и разноските - и това би следвало да е основа за нарастване на заплащането, само че след усъвършенстване на успеваемостта. Има някои образци, които наподобява са в вярна посока - да вземем за пример покачването на заплатите за медицинските сестри и другите медицински лица, което в действителност даже не е директно обвързано с инфлацията, а е наложена от структурни проблеми в тези специалности нужда. Така че министерствата имат напълно съответен тласък да се стартират промени - в случай че следваме обещаното, смяната ще даде опция за по-високи приходи.
Заплатите в частния бранш порастват стабилно в последните години заради ред дълготрайни фактори на пазара на труда и демографските трендове. Продължаваме да считаме, че положително решение - каквото предложихме и в различния бюджет на ИПИ - е доста понижение на размера на осигуровките. Това оставя приход за служащите и " награждава " работодателите, които са на ярко и покачват възнагражденията. Това е данъчно понижение, което е ориентирано точно към стопански дейните и подтиква растежа. Още по-силен наподобява и аргументът за тласък на частните вложения посредством нулев налог за реинвестираната облага - и тази година политическите неуредици и слаб потенциал ще отсрочат огромна част от включените в бюджета финансови разноски, да не приказваме за отсрочения с доста старт на осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност. Подобно облекчение може най-малко отчасти да компенсира забавянето на стопанската система поради резултатите от войната.
Политиката за поддръжка на растежа на приходите би трябвало и може да се случи без утежняване на бюджетното салдо. От една страна, по-високото от предстоящото повишаване на цените усилва бюджетните доходи - директно посредством налозите върху потреблението, и вторично през по-високи номинални облаги и приходи. Отделно, държавните енергийни сдружения ще осъществят по-висока от предстоящата облага, която също може да е разполагаем на фиска. Да не забравяме и че за огромна част от продуктите с най-бърз растеж на цените на световните пазари България е чист експортьор - т.е. ще имаме компании с подобряващите се финансови резултати, което също индиректно ще усъвършенства събираемостта на приходите.
Данните за осъществяване на бюджета до март демонстрират растеж на данъчните и неданъчните доходи с 12,2% - по-висок от заложения за годината, което е разумно и предстоящо разследване от инфлацията. От друга страна, както стана дума, все по-сигурно е, че финансовите разноски няма да се осъществят. Благоразумната политика е още през юни те да бъдат разпределени транспарантно и при гласуването в Народното събрание на актуализацията на бюджета, вместо да се вършат още веднъж противоречиви (най-малкото) фокуси в средата на декември.
С други думи, могат да се приложат рационални и ориентирани по верен метод ограничения за опазване и увеличение на покупателната мощ на семействата по метод, който не прибавя вътрешен фискален тласък за инфлацията и да не усилва недостига.
През март годишният ритъм на изменение на цените доближи 12,4%. При храните повишаването спрямо март 2021 година е със 17,4%, а при горивата и превоза като цяло - с 26,7%. За месец спрямо февруари растежът е 2,2%, като при питателните артикули цените порастват приблизително с 3,3%, а в превоза - със 7,9%. Евростат дава сходна картина във всички стопански системи в Европейски Съюз - междинното повишаване на хармонизирания показател на потребителските цени за година е 7,8%, за еврозоната е 7,4%; растежът на цените единствено за март е 2,4%, което е даже малко по-високо от регистрираното за България.
У нас това е най-високата инфлация от 2008 година, когато имахме сходна интернационална динамичност на внезапно поскъпващи горива и съществени аграрни артикули. Всъщност, достигнатите цени на суровия нефт и пшеницата тогава остават недостигнати и все още. Тогава в целия интервал от август 2007 година до октомври 2008 година годишният растеж на цените надвишава 10% и доближава оптималната стойност от 15% през май 2008 година От началото на световната финансова рецесия допреди няколко месеца, годишната инфлация в България е била над 5% единствено в два месеца напролет на 2011 година - тогава също след растеж на цените на горивата.
Съвсем естествено, политиците изгубиха инстикт да оферират и разискват икономически политики в условия на релативно висока инфлация. Това се отнася както във връзка с планирането на бюджета, по този начин и във връзка с приходите на семействата и данъчната среда. Дали заради тази причина, или пък поради разнородния темперамент на обединението, все още само се натрупа " очакване " за предстоящ пакет от ограничения. Не е ясно и по какъв начин той се вписва в декларираното още при съставянето на държавното управление желание за актуализация на бюджета в средата на годината. Всичко това обаче не пречи на обособени партии и политици да показват обществено в търсене на поддръжка свои хрумвания за стопански и/или обществени ограничения.
Каквото и да се прави, то би трябвало да е основано на обстоятелствата, на опциите и да регистрира законите и правилата, на които се подчинява стопанската замяна и държанието на хората. На първо място, всяка мярка или пакет от ограничения се подхваща с избрана цел. Ако опростим политическата задача, става дума или да се борим с инфлацията в търсене на принадлежности цените да спаднат (или най-малко да не порастват повече), или да облекчим последствията от нея за бизнеса и семействата.
Какво значи да се борим с инфлацията и има ли въобще такава алтернатива? При ценови потрес, движен от външни фактори, опциите за влияние са лимитирани. Решенията на огромните централни банки по паричната политика не са - а и в никакъв случай до момента не са били - в обсега на надзор на българското държавно управление. Доколкото можем да водим научен спор за резултата от количествените удобства и ниските лихви, в последна сметка за нас това е фактор отвън опция за влияние. Същото в огромна степен (не изцяло) важи и за цените на горивата, електрическата енергия както и някои селскостопански артикули - не можем да променим структурата на европейския енергиен пазар, нито зависимостта от Газпром и държанието на монополиста; още по-малко от нас зависи докога ще продължава войната на Русия с Украйна.
За доста политици обаче наподобява е символна победа, доказателство за подвиг да обезпечат на жителите нещо " на ниска цена " - от ток и дизел, до олио, самун, а до неотдавна и краставици. Може ли да стане това? Ценовият таван води до недостиг, или в случай че желаеме да няма дефицит - до потребност от директна дотация за търговеца и производителя. Извън голямата административна компликация да се наложи закрепена цена на другояче свободен, комплициран и конкурентен пазар, възможни дотации ще основат извънредно рискови тласъци. За купувачи и продавачи цената ще спре да играе своята осведомителна роля, даже в противен случай - който използва най-вече от другояче все по-скъп запас, ще бъде награждаван най-вече с парите на данъкоплатците.
Промяна на косвените налози ще даде най-малък резултат, до момента в който фискалната цена ще е висока. Намаляване на акциза за горивата несъмнено може да докара до по-ниска цена на дребно, само че това решение би трябвало да се вземе групово в границите на Европейски Съюз. Вариантите за влияние върху цените през смяна в налога върху добавената стойност са най-общо два. От една страна, може да има събаряне на общоприетата ставка. Трябва обаче да сме наясно - всеки пункт понижение ще значи 800 млн. лв. по-малко доходи в бюджета, които би трябвало да бъдат обезщетени или посредством други налози, или да се орежат разноски. Дори да приемем - а това е надалеч от действителността - че цялото понижение ще отиде за потребителите, с такава скъпа мярка поддържаме по едно и също време и нуждаещите се и богатите, сваляйки цената както на сиренето и картофите, по този начин и на първокласните къщи, коли или дизайнерски облекла.
Ако приказваме за общо понижаване на данъчната тежест и преразпределението през страната това несъмнено е мечтана промяна; капацитетът за преодоляване на инфлацията обаче наподобява най-малък. Идеята за диференцирани ставки е обсъждана доста пъти и причините против остават годни. Чисто политически, доста е мъчно да се откаже на един отрасъл, в случай че към този момент такава отстъпка е дадена на различен. Но даже във връзка с непосредствения резултат предстоящите резултати надалеч не са обезпечени - в други страни потребителят съумява да получи сред ¼ и 1/3 от понижения налог (например в Румъния и Словакия, където сходни стъпки са предприемани в недалечното минало). България има и личен опит - през 1990-те хлябът и млякото бяха освободени и помним по какъв начин функционираше пазарът и до каква степен потребителите печелеха от тази мярка. С други думи - оказваме помощ на маржа на търговеца и производителя и напълно малко - на крайния консуматор. Това, прочее, се случи след въвеждането на понижена ставка за заведенията за хранене през 2020 година и даже се признава намерено от самия отрасъл - цените не са понижени.
Такъв метод среща и други проблеми. Политиците приказват с клишета - най-силното и стабилно в историята на прехода е това за " хляба ". Кое тъкмо е " хлябът " никой не желае да дефинира, даже от сектора нерешително отварят дума, че може би не е практично да е за всички тестени произведения, а единствено за избран тип. Да оставим настрани административно-контролния безпорядък, който ще съпътства категоризация на другите " хлябове " ; прочее, това ще се случи като цяло и за останалите артикули, в случай че има предложение да се ползва понижена ставка по Данък добавена стойност за групи храни. Дори при най-оптимистичен пазарен сюжет, в който потребителят взима напълно данъчното понижение от 20 до 9 %, един " междинен българин " ще получи към 34 стотинки на месец поради по-евтиното олио и почти 74 стотинки на месец от по-евтин самун. Клишетата оказват помощ за репортажи в централните вести и първите страници, само че не вземат решение същински проблеми.
Разбира се, има и вътрешни източници на инфлация, върху които политиката може в известна степен да има резултат. Цените на жилищата да вземем за пример са мощно подвластни от кредитната агресия на комерсиалните банки, върху която може да се влияе. Имаме и следени цени да вземем за пример в опазването на здравето, образованието, а и в подтекста на дебата - да не забравяме, че семействата не са на свободния пазар на ток и за тях цената не е променяна от юли 2021 година Други промени в бизнес средата могат да облекчат разноските за активността на дребните компании - да вземем за пример по-висок предел за регистрация по Данък добавена стойност - и това да има в средносрочен проект антиинфлационен резултат.
В този подтекст още една записка е значима - дискурсът вносни/местни артикули е подвеждащ, в случай че има разграничаване, то е сред интернационално търгуеми артикули и нетъргуеми артикули и услуги. Имаме да вземем за пример свръхпредлагане на ток, олио, пшеница, метали, пластмаси и химикали (списъкът може да бъде продължен) - т.е. България е чист експортьор на тези произведения - това не значи, че цените ще са ниски. За този вид артикули цените са интернационалните или най-малко близки - имаме районен, европейски и даже световен пазар. В този смисъл каквито и ограничения да се оферират за облекчение, поощряване или субсидиране на производството, това няма да докара до спад на вътрешните цени.
Ето за какво наподобява рационално политиките да преформулират задачата си - допустима такава е опазване и увеличение на покупателната мощ на приходите на семействата. Това е прагматичен, само че и почтен метод, учреден на приемането на неизбежните проявления на външни фактори върху една дребна и извънредно отворена стопанска система като нашата. Как може да се структурира сходен пакет от ограничения?
Има няколко категории жители, чиито приходи зависят напълно или ненапълно от държавни регулации. За пенсиите доста се приказва още от предизборната акция и няма да се стопираме тук, само че към 1 юли наподобява съвсем несъмнено, че ще има покачване - най-малкото, с цел да се интегрира добавката от 60 лв. в главната пенсия, а евентуално и още от горната страна. Слабото покритие на системата за месечно обществено подкрепяне - има предложение за смяна в закона в посока разширение на обсега и размера на поддръжката, само че едвам за 2023 година - постанова някакво краткотрайно решение за директна поддръжка на най-бедните семейства, които са и най-силно засегнатите от по-високите цени на съществени артикули.
Понеже и новото държавно управление избегна или най-малко отсрочи дебата за справедлив механизъм за установяване на минималната работна заплата, в този момент ще би трябвало да одобри (поредното) пъкъл хок решение за нарастване. При над 12% годишна инфлация в действителност покачването до 710 лв. към този момент наподобява изоставащо и чисто аритметически ще има мотив за повишаване най-малко до компенсиране на загубата на покупателна дарба. Доколкото самото битие на определяна от страната наложителна минимална заплата опонира на свободното договаряне и икономическите правила, в тази обстановка - висока инфлация и доста ниска безработица - смяна в номиналния размер носи стеснен риск от неподходящи развития на пазара на труда.
Още при съставянето на обединението възможни промени на заплатите в публичния бранш като цяло бяха отсрочени за средата на годината. Ако държавното управление си съблюдава уговорката, би следвало в обособените браншове и администрации да са направени разбори с оферти за повишение на успеваемостта на работата и разноските - и това би следвало да е основа за нарастване на заплащането, само че след усъвършенстване на успеваемостта. Има някои образци, които наподобява са в вярна посока - да вземем за пример покачването на заплатите за медицинските сестри и другите медицински лица, което в действителност даже не е директно обвързано с инфлацията, а е наложена от структурни проблеми в тези специалности нужда. Така че министерствата имат напълно съответен тласък да се стартират промени - в случай че следваме обещаното, смяната ще даде опция за по-високи приходи.
Заплатите в частния бранш порастват стабилно в последните години заради ред дълготрайни фактори на пазара на труда и демографските трендове. Продължаваме да считаме, че положително решение - каквото предложихме и в различния бюджет на ИПИ - е доста понижение на размера на осигуровките. Това оставя приход за служащите и " награждава " работодателите, които са на ярко и покачват възнагражденията. Това е данъчно понижение, което е ориентирано точно към стопански дейните и подтиква растежа. Още по-силен наподобява и аргументът за тласък на частните вложения посредством нулев налог за реинвестираната облага - и тази година политическите неуредици и слаб потенциал ще отсрочат огромна част от включените в бюджета финансови разноски, да не приказваме за отсрочения с доста старт на осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност. Подобно облекчение може най-малко отчасти да компенсира забавянето на стопанската система поради резултатите от войната.
Политиката за поддръжка на растежа на приходите би трябвало и може да се случи без утежняване на бюджетното салдо. От една страна, по-високото от предстоящото повишаване на цените усилва бюджетните доходи - директно посредством налозите върху потреблението, и вторично през по-високи номинални облаги и приходи. Отделно, държавните енергийни сдружения ще осъществят по-висока от предстоящата облага, която също може да е разполагаем на фиска. Да не забравяме и че за огромна част от продуктите с най-бърз растеж на цените на световните пазари България е чист експортьор - т.е. ще имаме компании с подобряващите се финансови резултати, което също индиректно ще усъвършенства събираемостта на приходите.
Данните за осъществяване на бюджета до март демонстрират растеж на данъчните и неданъчните доходи с 12,2% - по-висок от заложения за годината, което е разумно и предстоящо разследване от инфлацията. От друга страна, както стана дума, все по-сигурно е, че финансовите разноски няма да се осъществят. Благоразумната политика е още през юни те да бъдат разпределени транспарантно и при гласуването в Народното събрание на актуализацията на бюджета, вместо да се вършат още веднъж противоречиви (най-малкото) фокуси в средата на декември.
С други думи, могат да се приложат рационални и ориентирани по верен метод ограничения за опазване и увеличение на покупателната мощ на семействата по метод, който не прибавя вътрешен фискален тласък за инфлацията и да не усилва недостига.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ