The Hill: Не обвинявайте капитализма за високите цени в здравеопазването
Американският публицист Хадли Хийт Манинг във водещ материал за електронното издание на американския вестник The Hill, представен от организация " Фокус ", написа за проблемите в опазването на здравето в Съединени американски щати и за какво те не са свързани с капитализма.
От двете страни на алеята законодателите постоянно оферират понижаване на разноските за опазване на здравето, което заема все по-нарастваща част от американската стопанска система всяка година. На път да стигне до 1 от 5 $ през 2026 година, здравният бранш е сложна политическа мина.
Идеята за народен проект „ Здравеопазване за всички “ събира известност и популярност. Вече съвсем 59 % от американците го поддържат, съгласно анкета на фондацията на семейство Кайзер. Измамата на тази концепция, постоянно представяна от Бърни Сандърс и други политици от ляво, е, че капитализмът се е провалил в американската здравна система и че е нужно държавно решение, с цел да се обезпечи правдивост и да се задържат ниски цените.
Логиката е цялостна с дефекти, както е и разбирането на думата капитализъм: Капитализмът не е отговорен за неволите на актуалната ни здравна главоблъсканица. Капитализмът е просто икономическа рамка, в която частни артисти държат средствата за произвеждане. Проблемът с нашата здравна система е, че ѝ липсват основните характерности на здравословен, конкурентен и свободен пазар.
На първо място, замислете се какъв брой е огромно обединяването измежду здравните снабдители. Отминали са дните на старомодната, дребна лекарска процедура.
Повечето лекари към този момент са наети в огромни болнични системи. Всъщност, броя на лекарски услуги, принадлежащи на лечебни заведения и здравни системи, се е нараснал с 86 % единствено за интервал от три години (2012-2015).
Да лекуваш на частно, е просто прекомерно усложнено за доста от днешните лекари, които са претрупани от административните пречки свързани с фактуриране, електронни медицински записи, законосъобразности и застраховки за отговорност.
И огромните здравни системи към този момент гълтам дребните лечебни заведения като „ Пак Ман “: От 2013 до 2017 година, към 1 от 5 от всички национални лечебни заведения са били погълнати или слети с друга болница. Това значи повече власт съсредоточена в ръцете на по-малко играчи на пазара – което не е добре за потребителите. Данните разкриват това: Според проучване от „ Carnegie Mellon “, цените са с 12 % по-високи в монополните лечебни заведения, в сравнение с в лечебните заведения с четири или повече локални съперници.
Всички знаем, че конкуренцията е ключът към ниските цени, само че има прекомерно малко състезание измежду здравните снабдители в Съединени американски щати понастоящем. Това не е реалност единствено поради наклонността към консолидация (задвижвана от постоянно увеличаващата се бюрокрация), само че и тъй като множеството американци, когато получат избор за снабдители на опазване на здравето, просто ще изберат тези, които покриват техния застрахователен проект. И релативно малко американци в действителност избират своя застрахователен проект – множеството одобряват проекта (или доста лимитираният брой планове), препоръчан им от работодателя.
Това не е капитализъм. Това всичко е резултатът от неприятна управническа политика, която е лимитирала самостоятелния избор и конкуренцията за сметка на стандартизацията, пазарната деформация и регулацията. Всички тези държавни дейности поддържат по-големите играчи (които имат ресурсите да ръководят бурята) пред дребния човек – дребният практикуващ доктор, болничното заведение на дребната общественост и пациента.
Второ, с цел да може капиталистическият пазар да бъде в действителност конкурентен и здрав, потребителите би трябвало да имат вярната информация. Тази информация постоянно е лимитирана в опазването на здравето изключително когато става на въпрос за ценообразуване. Пациентите постоянно желаят да знаят „ Колко ще ми коства това? “ Но отговорите в опазването на здравето са непрозрачни.
Например, Reuters неотдавна изследва по какъв начин пациентите, употребяващи държавно обезпечаване, са можели да спестят пари за предписаните им медикаменти, в случай че са платили от личния си джоб, вместо да употребяват осигуровките си. 25 щата са въвели закони, забраняващи „ клаузите за прикриване “, които не разрешават на фармацевтите да споделят на пациентите си, когато казусът е подобен. Тази липса на бистрота е несправедлива щета и изменничество на един от основните детайли, които разрешават на пазара да работи: наличната информация за потребителите.
Без конкуренцията, избора и ценовата бистрота, актуалният ни здравен бранш мъчно ще бъде образец за капитализъм и свободен пазар. Вместо да се движим още повече в неверната посока и да вкарваме опазването на здравето в една стремглава държавна стратегия каквато е „ Здравеопазване за всички “, би трябвало да дадем нов живот на конкуренцията, като премахнем бюрократичните пречки, възстановим значимия самостоятелен избор и овластим пациента с най-хубавата информация за неговата грижа и цената за това.
От двете страни на алеята законодателите постоянно оферират понижаване на разноските за опазване на здравето, което заема все по-нарастваща част от американската стопанска система всяка година. На път да стигне до 1 от 5 $ през 2026 година, здравният бранш е сложна политическа мина.
Идеята за народен проект „ Здравеопазване за всички “ събира известност и популярност. Вече съвсем 59 % от американците го поддържат, съгласно анкета на фондацията на семейство Кайзер. Измамата на тази концепция, постоянно представяна от Бърни Сандърс и други политици от ляво, е, че капитализмът се е провалил в американската здравна система и че е нужно държавно решение, с цел да се обезпечи правдивост и да се задържат ниски цените.
Логиката е цялостна с дефекти, както е и разбирането на думата капитализъм: Капитализмът не е отговорен за неволите на актуалната ни здравна главоблъсканица. Капитализмът е просто икономическа рамка, в която частни артисти държат средствата за произвеждане. Проблемът с нашата здравна система е, че ѝ липсват основните характерности на здравословен, конкурентен и свободен пазар.
На първо място, замислете се какъв брой е огромно обединяването измежду здравните снабдители. Отминали са дните на старомодната, дребна лекарска процедура.
Повечето лекари към този момент са наети в огромни болнични системи. Всъщност, броя на лекарски услуги, принадлежащи на лечебни заведения и здравни системи, се е нараснал с 86 % единствено за интервал от три години (2012-2015).
Да лекуваш на частно, е просто прекомерно усложнено за доста от днешните лекари, които са претрупани от административните пречки свързани с фактуриране, електронни медицински записи, законосъобразности и застраховки за отговорност.
И огромните здравни системи към този момент гълтам дребните лечебни заведения като „ Пак Ман “: От 2013 до 2017 година, към 1 от 5 от всички национални лечебни заведения са били погълнати или слети с друга болница. Това значи повече власт съсредоточена в ръцете на по-малко играчи на пазара – което не е добре за потребителите. Данните разкриват това: Според проучване от „ Carnegie Mellon “, цените са с 12 % по-високи в монополните лечебни заведения, в сравнение с в лечебните заведения с четири или повече локални съперници.
Всички знаем, че конкуренцията е ключът към ниските цени, само че има прекомерно малко състезание измежду здравните снабдители в Съединени американски щати понастоящем. Това не е реалност единствено поради наклонността към консолидация (задвижвана от постоянно увеличаващата се бюрокрация), само че и тъй като множеството американци, когато получат избор за снабдители на опазване на здравето, просто ще изберат тези, които покриват техния застрахователен проект. И релативно малко американци в действителност избират своя застрахователен проект – множеството одобряват проекта (или доста лимитираният брой планове), препоръчан им от работодателя.
Това не е капитализъм. Това всичко е резултатът от неприятна управническа политика, която е лимитирала самостоятелния избор и конкуренцията за сметка на стандартизацията, пазарната деформация и регулацията. Всички тези държавни дейности поддържат по-големите играчи (които имат ресурсите да ръководят бурята) пред дребния човек – дребният практикуващ доктор, болничното заведение на дребната общественост и пациента.
Второ, с цел да може капиталистическият пазар да бъде в действителност конкурентен и здрав, потребителите би трябвало да имат вярната информация. Тази информация постоянно е лимитирана в опазването на здравето изключително когато става на въпрос за ценообразуване. Пациентите постоянно желаят да знаят „ Колко ще ми коства това? “ Но отговорите в опазването на здравето са непрозрачни.
Например, Reuters неотдавна изследва по какъв начин пациентите, употребяващи държавно обезпечаване, са можели да спестят пари за предписаните им медикаменти, в случай че са платили от личния си джоб, вместо да употребяват осигуровките си. 25 щата са въвели закони, забраняващи „ клаузите за прикриване “, които не разрешават на фармацевтите да споделят на пациентите си, когато казусът е подобен. Тази липса на бистрота е несправедлива щета и изменничество на един от основните детайли, които разрешават на пазара да работи: наличната информация за потребителите.
Без конкуренцията, избора и ценовата бистрота, актуалният ни здравен бранш мъчно ще бъде образец за капитализъм и свободен пазар. Вместо да се движим още повече в неверната посока и да вкарваме опазването на здравето в една стремглава държавна стратегия каквато е „ Здравеопазване за всички “, би трябвало да дадем нов живот на конкуренцията, като премахнем бюрократичните пречки, възстановим значимия самостоятелен избор и овластим пациента с най-хубавата информация за неговата грижа и цената за това.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ