Просвещението
Американският етолог Джон Калхун организира опит през 60-70-те години на ХХ век. Като експериментатор Д. Калхун непрестанно избирал гризачи, макар че крайната цел на проучванията постоянно е била прогнозирането на бъдещето на човешкото общество.
През последните няколкостотин години популацията на света се е нараснало от един милиард души през 1804 година до седем милиарда през 2017 година и се чака да доближи 8 милиарда до края на 2022 година През цялото това време имало опасения, че броят на човечеството може да надвиши способността ни да произвеждаме храна, което да докара до всеобщ апетит.
Някои учени вярвали, че с изчерпването на ресурсите, популацията на Земята ще се „ управлява “ посредством всеобща гибел, до момента в който се доближи устойчиво население.
Така се случва, че с помощта на напредъка в селското стопанство, измененията в методите на развъждане и новите селскостопански технологии сме получили задоволително храна, с цел да изхраним 10 милиарда души (поне беше преди началото на пандемията и световните климатични промени).
Тъй като ресурсите се изразходват и климатичната рецесия се утежнява,
всичко това може да се промени, само че до момента постоянно сме били в положение да произвеждаме повече храна, в сравнение с ни е нужна, даже в случай че ни е липсвала воля или дарба да я разпределим на тези, които се нуждаят от нея.
Но до момента в който всички се тормозят от неналичието на запаси, един поведенчески откривател през 70-те години на предишния век се опитал да отговори на различен въпрос – какво ще се случи с обществото, в случай че всичките ни апетити и всичките ни потребности бъдат задоволени? Отговорът, съгласно неговите проучвания, е голям канибализъм, скоро последван от апокалипсис.
Джон Б. Калхун стартира поредност от опити, в които гризачите задоволяват всичките си потребности, след което наблюдава резултата върху популацията във времето. Най-скандалният от тези опити е много трагично наименуван ” Вселена 25 “.
В това проучване той взел четири чифта мишки
и ги сложил в така наречен “утопичен парадайс “. В средата, в която били сложени мишките е била проектирана да отстрани проблемите, които биха довели до смъртност в дивата природа. Те имали безграничен достъп до храна (чрез 16 кошчета за храна, налични през тунели), които могат да хранят до 25 мишки едновременно, както и бутилки с вода, ситуирани тъкмо над тях.
Осигурено им е било материал за гнездо. Температурата в помещението се поддържала при 20°C, което е идеалната температура за мишки. Били взети изключителни защитни ограничения, с цел да се предотврати навлизането на всяка болест във Вселена 25.
Освен това в утопията нямало хищници.
Експериментът почнал, както се очаквало, мишките употребявали времето, което нормално биха прекарали в търсене на храна и заслон, с цел да вземат участие в несъразмерното количество полови контакти. Приблизително на всеки 55 дни популацията се удвоявала и по-силните мишки заемали най-желаното място в падока, където достъпът до питателните тунели е бил елементарен.
Когато популацията достигнала 620 индивида, тя почнала да се удвоява почти на всеки 145 дни и почнали проблемите в обществото на мишките. Мишките се разделили на групи и тези, които не можали да намерят място в тези групи, нямали къде да отидат.
В случая “излишните ” не можеха да емигрират, тъй като нямаше къде да отидат.
Мишки, които не можели да намерят обществена роля, която да запълнят – станали парии.
По време на офанзивите изгонените мъжки не реагирали, а лежали неподвижно. По-късно те нападали други по същия модел. Женските на тези изолирани мъжки също били изтеглени. Някои мишки прекарвали дните си в подкастряне, заобикаляйки чифтосване и в никакъв случай не влизали в борба. Поради това те имали отлична кожа и били наречени “красивите “.
Нарушаването на естественото държание на мишките не се лимитира до непознати. “Алфа мъжките ” станали извънредно нападателни, като нападали другите без мотивация или изгода за себе си и постоянно изнасилвали мъжки и женски. Насилствените срещи от време на време завършвали с канибализъм сред мишките.
Въпреки обстоятелството, че всичките им потребности били задоволени,
майките изоставили дребните си или просто забравяли за тях, оставяйки ги на произвола на ориста. Майките мишки също станали нападателни към натрапниците в гнездото и мъжките, които нормално изпълнявали тази роля, били прогонени в други елементи на утопията. Тази експанзия се популяризирала измежду тях и те постоянно убивали дребните си. Детската смъртност в някои региони на утопията достигала 90 %.
Всичко това се случи на първия стадий от рухването на “утопията ”.
В това, което Калхун нарекъл „ втората гибел “, всички млади мишки, които са претърпели офанзиви от техните майки и други, са били израснали, заобиколени от извънредно държание на мишката. В резултат на това те в никакъв случай не научили, какво е естественото държание на мишките и доста от тях посочили дребен или никакъв интерес към чифтосване, предпочитайки да се хранят и да се грижат сами за себе си.
Популацията достигнала своя връх от 2200 индивида – по-малко от действителния потенциал на “вселената ” от 3000 мишки, и от този миг нататък почнал спадът. Много от мишките не се интересували от размножаване и отишли на горните равнища на заграждението, до момента в който други се настанили в насилствени банди изпод, които постоянно атакували други групи и взели участие в канибализъм.
Ниската раждаемост и високата детска смъртност, съчетани с принуждение,
предиздвикали цялата колония да измре скоро по-късно. По време на мишия апокалипсис храната останала в обилие и всичките им потребности били изцяло задоволени.
Калхун нарекъл това, което съгласно него е повода за сриването, „ поведенчески капан “.
Той вярвал, че опитът с мишката може да се приложи и при хората и предизвестява за деня, в който, всичките ни потребности ще бъдат задоволени.
По това време опитът и откритията станали много известни, резонирайки с възприятията на хората по отношение на пренаселеността в градските региони, водеща до „ крах “.
Напоследък обаче хората се чудят дали опитът в действителност може да се приложи толкоз елементарно върху хора.
Краят на мишата химера може да е пристигнал
“не от плътността, а от несъразмерното обществено взаимоотношение ”, споделя медицинският историк Едмънд Рамсдън през 2008 година “Не всички плъхове на Калхун полудяли. Тези, които успяли да управляват космоса, водели релативно естествен живот. ”
Освен това ходът на опита бил подложен на критика, че не основава проблем с пренаселеността, а по-скоро сюжет, при който по-агресивните мишки успяли да управляват територия и да изолират всички останали. Както при производството на храна в действителния свят, допустимо е казусът да не е бил в достатъчното запаси, а в това по какъв начин тези запаси са били следени.
Какво могат да научат хората от утопията за гризачите на Калхун?
Продължавайки наблюденията си върху „ красивите човеци “, Калхун по-късно заключава, че мишките, сходно на хората, се нуждаят от възприятие за еднаквост и цел в света като цяло. Той твърди, че прекарвания като напрежение, стрес, безпокойствие и потребността от оцеляване вършат нуждата от присъединяване в обществото.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
