Отдаденият на изкуството Александър Лазарков
Александър Лазарков е студент в четвърти курс в Националната художествена академия. Но приказва за изкуството и живота като че ли има огромен житейски и професионален опит. Когато поддържа връзка с някого, няма я онази лежерност, от време на време дори несериозност, лекомисленост (в най-хубавия смисъл), присъща за хората от неговото потомство. Обаче при представянето на нечий креативен и житейски път би трябвало да се стартира през цялото време.
Още като дребен Александър знаел, че желае да открива разнообразни неща. Това бил вътрешен повод за търсене, любознание към света. Бил много злотворен, не можел да стои на едно място. Вършел бели - постоянно забавни. Правел лица от салата, да вземем за пример. Когато бил в първи клас, учителката говорила с родителите му. Казала им, че би трябвало да го насочат към изобразителното изкуство. За това имало причина - разкрила у него нещо по-специфично. Във всеки образователен час той рисувал и влагал сърце в това. След този диалог почнал да посещава школа по изкуства. Там работели всичко - живопис, керамика, графика...
По-късно кандидатствал и в художествената гимназия, и в тази по строителство, архитектура и геодезия. Приели го и на двете места. Бил доста благополучен за първото и избрал него. Повече му харесвало и го привличало. Още тогава почнал да взе участие в изложения (отначало общи). Първият му професионален допир с изобразителното изкуство била една такава експозиция - единствено за възпитаници в зала " България ". Толкова му харесало това, което прави, че просто не можел да спре. Потънал в цялата тази атмосфера. По-късно взел участие и в други изложения.
А първата независима е след доста време - през август тази година, в изложба " Интро ". По-късно, само че до момента в който продължава самата галерия, прибавя нови неща. Има и много участия в общи, може би повече от тридесет. Не е ли това забележително количество за младеж и актьор?
Колкото и да обича това, което прави, колкото и да е предан на работата, Александър Лазарков въпреки всичко има някакво свободно време. По този въпрос споделя, че още като го одобряват в академията, има много занимания и даже се обърква. Интересувал се от доста неща - история, география, физика, по-точно квантова, химия, четял доста. Правел химически опити. Било му любопитно по какъв начин действа нашият свят, по какъв начин са устроени нещата към нас. По-късно се концентрира върху едно нещо - графиката, която е и негова компетентност в академията. Разбира, че всичките му ползи могат да се обвържат, и ползва главните им правила в нея.
В сегашния миг няма време за занимания. Отдаден е на изобразителното изкуство и се усеща добре по този начин. " Когато времето ти е запълнено, не го губиш ", уверен е Александър. А другояче - мечтае за това, за което мечтае всеки създател: да прави това, което желае, да показва себе си без спънки, да направи някаква смяна. Също да помогне на изкуството, да се развие, да направи нещо в действителност значимо, да остави диря... Тук отново прави усещане зрелостта, за която стана дума първоначално.
В персонален проект на Александър Лазарков му се желае всичко да е наред, с цел да върви работата. Нещата са доста динамични, на този стадий се получават. Има другарка - Теодора (Теди), която постоянно го поддържа, опора му е във всичко, което прави. Тя е индивидът, който го изслушва и схваща. Щастливи младежи, които пораждат допустимо най-благородната злоба, нали?
И в действителност при него нещата се получават. Наскоро приключил 6-месечна специализация в Билбао (Испания) по стратегия " Еразъм ". Там взел участие в уъркшоп по ситопечат. А се е включвал и в други. Казва, че по род творбите му принадлежат към актуалното изкуство. Техниката му е доста разнообразна. Прави съоръжения. Прилага в работата си химичните и физичните закони (като дребен гледал доста " Дискавъри " и " Нешънъл джиографик " ). Има творба в градската художествена изложба. За нея е употребявал меден сулфат върху плексиглас. Той кристализира при разтваряне в топла вода. Трябвало е да откри метод за катализиране на формата, с цел да стане по-бързо - другояче лишава към месец. Обича да употребява метали - алуминий, цинк, мед. Това идва от интереса към физика и химия - това, което му разрешава да се приближи до визията за дадена творба. Винаги това го е привличало - физичните и химични процеси са в основата на живота, на нашето битие.
Смята, че с цел да е въздействащо, изкуството би трябвало да е модерно. Младият художник споделя, че тласък за творчество му дава това да покаже на хората нещо, което не са виждали и не са си представяли, че може да съществува, да ги впечатли, че е обърнал внимание на детайла, на напъните, вложени в нещо.
Колкото до премиите и признанието - избира да не получава оценки. Това дава храна за размисъл, подтиква търсенето, самоанализа. Тази позиция разкрива още едно качество на Александър Лазарков - съвестност. И още - очевидно той е непознат на незаслужената известност, известността поради самата известност. Но в случай че го наградят - се радва като всеки човек. Миналата година печели конкурс в Испания. Има и номинация за премията " База " - на извънредно високо равнище, значимо, огромно събитие в България. Много е сюрпризиран, че е номиниран, не е очаквал. Това му дава тласък да надскочи себе си и да открие, търси, научи и направи доста неща. Има и други награди, само че концепцията на създателя (и в частност, неговата) не е това.
Александър Лазарков споделя, че в работата е извънредно огромен перфекционист (отново линия, не изключително присъща за човек на неговата възраст). Това обаче от време на време е проблем (както знаем, с нищо не би трябвало да се прекалява). Но харесва и хаоса. Когато човек направи нещо, откакто го счита за приключено по някакъв метод, а след това унищожи (развали, само че естетски) първичния му образ - това е разкриване на нови начални точки.
Обича да отдава безусловно всичко, с цел да може това, което прави, да наподобява, както си го е представял, и да му донесе задоволство.
Разказва, че отвън работата е същият, какъвто е и в нея. Обича да намира баланс, стреми се да не изпада в крайности, тъй като това пречи на действителната преценка. Харесва всички изкуства. Усеща, че в един миг те могат да се преплетат.
Музика слуша всякаква, с изключение на поп-фолк. Предпочита филми, от които може да научи нещо, желае да го карат да се замисли, да го заведат там, където не е предполагал, че може да се озове. Обича и театъра и най-много - комедията, само че харесва и други жанрове. Това е нещо, което носи безусловно разтоварване. И по този начин, лека-полека, щрих по щрих, пред нас се обрисува обликът на един младеж - изобретател, влюбен и предан овреме на това, което прави, само че никога не " сив ", незанимателен, стар прибързано. А в противен случай - подобен, какъвто ни се желае да бъдат всички младежи. Или най-малко множеството...
Част от творбите на Александър Лазарков
Снимки персонален списък
Още като дребен Александър знаел, че желае да открива разнообразни неща. Това бил вътрешен повод за търсене, любознание към света. Бил много злотворен, не можел да стои на едно място. Вършел бели - постоянно забавни. Правел лица от салата, да вземем за пример. Когато бил в първи клас, учителката говорила с родителите му. Казала им, че би трябвало да го насочат към изобразителното изкуство. За това имало причина - разкрила у него нещо по-специфично. Във всеки образователен час той рисувал и влагал сърце в това. След този диалог почнал да посещава школа по изкуства. Там работели всичко - живопис, керамика, графика...
По-късно кандидатствал и в художествената гимназия, и в тази по строителство, архитектура и геодезия. Приели го и на двете места. Бил доста благополучен за първото и избрал него. Повече му харесвало и го привличало. Още тогава почнал да взе участие в изложения (отначало общи). Първият му професионален допир с изобразителното изкуство била една такава експозиция - единствено за възпитаници в зала " България ". Толкова му харесало това, което прави, че просто не можел да спре. Потънал в цялата тази атмосфера. По-късно взел участие и в други изложения.
А първата независима е след доста време - през август тази година, в изложба " Интро ". По-късно, само че до момента в който продължава самата галерия, прибавя нови неща. Има и много участия в общи, може би повече от тридесет. Не е ли това забележително количество за младеж и актьор?
Колкото и да обича това, което прави, колкото и да е предан на работата, Александър Лазарков въпреки всичко има някакво свободно време. По този въпрос споделя, че още като го одобряват в академията, има много занимания и даже се обърква. Интересувал се от доста неща - история, география, физика, по-точно квантова, химия, четял доста. Правел химически опити. Било му любопитно по какъв начин действа нашият свят, по какъв начин са устроени нещата към нас. По-късно се концентрира върху едно нещо - графиката, която е и негова компетентност в академията. Разбира, че всичките му ползи могат да се обвържат, и ползва главните им правила в нея.
В сегашния миг няма време за занимания. Отдаден е на изобразителното изкуство и се усеща добре по този начин. " Когато времето ти е запълнено, не го губиш ", уверен е Александър. А другояче - мечтае за това, за което мечтае всеки създател: да прави това, което желае, да показва себе си без спънки, да направи някаква смяна. Също да помогне на изкуството, да се развие, да направи нещо в действителност значимо, да остави диря... Тук отново прави усещане зрелостта, за която стана дума първоначално.
В персонален проект на Александър Лазарков му се желае всичко да е наред, с цел да върви работата. Нещата са доста динамични, на този стадий се получават. Има другарка - Теодора (Теди), която постоянно го поддържа, опора му е във всичко, което прави. Тя е индивидът, който го изслушва и схваща. Щастливи младежи, които пораждат допустимо най-благородната злоба, нали?
И в действителност при него нещата се получават. Наскоро приключил 6-месечна специализация в Билбао (Испания) по стратегия " Еразъм ". Там взел участие в уъркшоп по ситопечат. А се е включвал и в други. Казва, че по род творбите му принадлежат към актуалното изкуство. Техниката му е доста разнообразна. Прави съоръжения. Прилага в работата си химичните и физичните закони (като дребен гледал доста " Дискавъри " и " Нешънъл джиографик " ). Има творба в градската художествена изложба. За нея е употребявал меден сулфат върху плексиглас. Той кристализира при разтваряне в топла вода. Трябвало е да откри метод за катализиране на формата, с цел да стане по-бързо - другояче лишава към месец. Обича да употребява метали - алуминий, цинк, мед. Това идва от интереса към физика и химия - това, което му разрешава да се приближи до визията за дадена творба. Винаги това го е привличало - физичните и химични процеси са в основата на живота, на нашето битие.
Смята, че с цел да е въздействащо, изкуството би трябвало да е модерно. Младият художник споделя, че тласък за творчество му дава това да покаже на хората нещо, което не са виждали и не са си представяли, че може да съществува, да ги впечатли, че е обърнал внимание на детайла, на напъните, вложени в нещо.
Колкото до премиите и признанието - избира да не получава оценки. Това дава храна за размисъл, подтиква търсенето, самоанализа. Тази позиция разкрива още едно качество на Александър Лазарков - съвестност. И още - очевидно той е непознат на незаслужената известност, известността поради самата известност. Но в случай че го наградят - се радва като всеки човек. Миналата година печели конкурс в Испания. Има и номинация за премията " База " - на извънредно високо равнище, значимо, огромно събитие в България. Много е сюрпризиран, че е номиниран, не е очаквал. Това му дава тласък да надскочи себе си и да открие, търси, научи и направи доста неща. Има и други награди, само че концепцията на създателя (и в частност, неговата) не е това.
Александър Лазарков споделя, че в работата е извънредно огромен перфекционист (отново линия, не изключително присъща за човек на неговата възраст). Това обаче от време на време е проблем (както знаем, с нищо не би трябвало да се прекалява). Но харесва и хаоса. Когато човек направи нещо, откакто го счита за приключено по някакъв метод, а след това унищожи (развали, само че естетски) първичния му образ - това е разкриване на нови начални точки.
Обича да отдава безусловно всичко, с цел да може това, което прави, да наподобява, както си го е представял, и да му донесе задоволство.
Разказва, че отвън работата е същият, какъвто е и в нея. Обича да намира баланс, стреми се да не изпада в крайности, тъй като това пречи на действителната преценка. Харесва всички изкуства. Усеща, че в един миг те могат да се преплетат.
Музика слуша всякаква, с изключение на поп-фолк. Предпочита филми, от които може да научи нещо, желае да го карат да се замисли, да го заведат там, където не е предполагал, че може да се озове. Обича и театъра и най-много - комедията, само че харесва и други жанрове. Това е нещо, което носи безусловно разтоварване. И по този начин, лека-полека, щрих по щрих, пред нас се обрисува обликът на един младеж - изобретател, влюбен и предан овреме на това, което прави, само че никога не " сив ", незанимателен, стар прибързано. А в противен случай - подобен, какъвто ни се желае да бъдат всички младежи. Или най-малко множеството...
Част от творбите на Александър Лазарков
Снимки персонален списък
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ