Иван Иванов: Животът ражда живот. Всичко е родено. И всичко е живот
Актьор, който не признава колоси. Живее отвън суетата на огромния град и обича да майстори това-онова по селската си къща. Далеч от киното, покрай същинския живот. През декември, Иван Иванов ще навърши 63, а написаното от него в книгите „ Отговори " и „ Всичко е живот ", дава съвършените отговори на същинските въпроси. За любовта и индивида.
• Споменът за детството е най-прекият път към съвършената ти душа. Върви!
• Няма по-конкретна мисъл от молитвата. Няма.
• Гордостта е незнание. Нищо друго.
• Да вървиш напред значи да извървиш пътя.
• Целта постоянно ще бъде на крачка от теб, до момента в който не чуеш сърцето си.
• Да върви напред-назад всеки може. А да стои на мястото си?
• Когато мислиш за любовта, ти мислиш единствено със сърцето си и то прелива от признателност. Не можеш да мислиш за любовта с мозъка си. Защото мозъкът нищо не знае. Знае единствено сърцето. Сърцето може да се пръсне от обич. А мозъкът от нелепост.
• Работата на сърцето и индивида е, да си наподобяват с живота. Нямат друга работа.
• Всички неволи в мозъка на индивида го вършат безсилен и слаб. Умът на индивида постоянно търси несгодите и ги намира. Умът знае да умножава несгодите, не да ги редуцира. Човекът слуша мозъка си и приема несгодите за свои. Несгодите са непознати на индивида и са развален плод на мозъка.
• Не да търси в суетност е пътят на индивида, само че в знанието, че в берекет се ражда за триумф и в наслада от живеенето през всичките дни. Незнаещият спъва се и търси светлината в мрака, в неведение търси. Знаещият по пътя си върви в светлината и отстъпва мракът тогава пред него.
• Любовта живее в индивида. Има дом. А индивидът вкъщи си е.
• Да беше дъжд,
да беше облак,
да те обрисувам.
А, то - жена.
Контурите се губят.
Снимки: Иван Пейков
