Просвещението
Акция 1005 – зад това кодово название се крие една от най-зловещите и най-тайни интервенции в хитлеристка Германия. Зверствата, осъществени в границите на тази акция, са потресаващи.
Една от най-добре защитаваните секрети на „ Третия Райх ” – по този начин немските медии назовават „ Акция 1005 “, която през втората половина на Втората международна война има за цел да унищожи доказателствата за геноцида и всеобщите убийства, осъществявани от нацистите в окупираните територии. В навечерието на 80-годишнината от началото на войната хамбургският историк Андрей Ангрик издаде двутомно изследване по тематиката, озаглавено „ Акция 1005: заличаване на следите от закононарушенията на нацистите 1942-1945 “. Книгата има размер от близо 1 400 страници и получи блестящи рецензии от профилираната рецензия. Издателство „ Валщайн ” я показва по този начин:
По заповед на Химлер
„ Зад кодовото название „ Акция 1005″ се крие една от най-ужасните и в същото време най-тайни интервенции в „ Третия Райх ”: през 1942 година на управлението на Имперската работа за сигурност е подредено да заличи всички всеобщи гробове на териториите окупирани от Германия. Съгласно заповедта тези гробове би трябвало да бъдат открити, труповете да се ексхумират и изгорят, а най-после мястото да се камуфлира. Самата работа са принудени да правят евреи от гетата, военнопленници и пандизчии. Освен това трябвало да се унищожат наличните документи и други информации, имащи връзка с избиването на европейските евреи и на руски военнопленници, с унищожаването на роми и с изтезанията на полски националисти. В резултат от дългогодишните си изследвания Андрей Ангрик съумява в оптималната степен да реконструира мащабите на интервенцията и да уточни причинителите и участващите подразделения. ”
Тайната нациска интервенция “1005 ” От обширните изявления в „ Зюддойче Цайтунг ” и „ Ди Цайт ” научаваме още детайлности. Заповедта за интервенцията издава самият Хайнрих Химлер, а с реализирането ѝ е претрупан офицерът от SS Паул Блобел. Мотивите са явни. След провалянето на Вермахта край Москва при започване на 1942 година Хитлер и неговите военни осъзнават, че Съветският съюз не може да бъде високомерен с „ блицкриг “, както стана с Полша и Франция. В същото време държавните управления в заточение на окупираните европейски страни одобряват декларация, в която предизвестяват, че немските военни закононарушения ще бъдат осъдени. За всеобщите разстрели, осъществявани от германците по време на похода им на изток, към този момент се приказва от много време. Нацисткото управление е обезпокоено, че пропагандното разпространение на сходни „ ужасяващи известия ” може да подрони лоялността на народа, да снижи бойната подготвеност на бойците и да подкопае устоите на режима. Съвестта на популацията не трябва да се натоварва със сведенията за всеобщите убийства, осъществявани системно от окупационните сили, считат водачите на режима, които обаче сами добре знаят за закононарушенията. Ето за какво още на един напълно ранен стадий е неразрешено да се снимат изтезанията. По-късно Химлер подрежда да бъдат унищожени всички налични фотоси и кино материал, дружно с негативите. След което на дневен ред излиза и „ Акция 1005 “. Впрочем, думата “акция ” е измежду най-любимите в речника на националсоциалистите – и неслучайно тази безпримерно злокобна интервенция получава таман това име.
В началото задачата била да се обезпечи „ гладко действие ” на лагерите на гибелта. Хиляди трупове от тези лагери трябвало да бъдат унищожени колкото е допустимо по-бързо и без излишък, в това число и заради заплахата от замърсяване на подпочвените води. Когато обаче през 1943 немската войска минава в оттегляне, на напред във времето излиза нуждата да се заличат и всеобщите гробове в окупираните територии. Хамбургският историк Андрей Ангрик с съображение твърди, че унищожаването на милиони трупове и камуфлирането на всеобщите гробове изисква съвсем непостижима логистична организация.
Тайната нациска интервенция “1005 ” “Технологията ” на Блобел
В общия случай интервенциите протичали по този начин: регионът първо се изолирал с ограда против външни погледи, след което пандизчиите разкопавали всеобщите гробове и измъквали труповете с голи ръце или благодарение на принадлежности. Паул Блобел дълго време „ усъвършенствал ” системата и в последна сметка се получило нещо примитивно, само че ефикасно труповете били напластявани върху “скари ” от релси, където били изгаряни. Преди това обаче ги преброявали и събирали наличните полезности (най-вече зъболекарско злато), които „ по надлежния ред ” отивали в Райхсбанк. Замисълът бил труповете да бъдат изгорени без излишък, само че когато се налагало, пленниците смилали останалите кости с подръчни средства и изсипвали смляното в реките или в изоставени мини. По време на изгарянето върху “скарите ” огънят бил подсилван с човешки мазнини, изчегъртани от всеобщите гробове. Труповете се напластявали върху релсите постоянно с главите на открито. И когато от време на време главите се откъсвали от телата, пленниците имали задачата да ги събират и да ги хвърлят още веднъж върху кладата. Според немския историк, има и документирани случаи на канибализъм – заради това, че пленниците съвсем умирали от апетит.
„ Технологията ” на Блобел разрешавала на една клада да се изгарят до 1 000 натрупа. Хората, които били принудени да правят тази чудовищна работа, Блобел цинично назовава „ фигури ” или „ мъртъвци във почивка “. В края на всяка интервенция техните надзиратели ги убивали, нормално с изстрел в тила или просто ги хвърляли живи на кладата.
Престъпление без наказване
През август 1944 Блобел на процедура приключва „ акцията ”, тъй като вижда, че губи конкуренцията с времето. Неговото особено поделение е преместено в Словения, където се включва в преследванията против партизаните. През последните месеци от войната трупове систематично се изгарят само в концентрационните лагери.
Участниците в „ Акция 1005 ” усърдно се приготвят и за следвоенните времена – под подправена еднаквост те се пробват да се укрият. Само малко на брой са изправени пред съда след 1945 година, като част от тях се отървават без присъди. Паул Блобел е осъден в Нюрнберг на гибел, въпреки и не поради „ Акция 1005″. Обесен е през юни 1951 година.
dw.com /
