Промените в Изборния кодекс и Законът за киберсигурност влизат за...
Тези текстове към този момент бяха признати на първо четене през февруари 2025 година и са част от уговорките на България да вкара в националното си законодателство условията на европейската Директива за високо общо равнище на киберсигурност, известна като NIS2. Срокът за транспонирането ѝ изтече на 17 октомври 2024 година Според претекстовете на Министерския съвет, който е вносител на законопроекта, измененията целят да покачат отбраната против произшествия, опасности и закани за мрежовата и осведомителната сигурност както в България, по този начин и в границите на Европейски Съюз.
Законът би трябвало да обезпечи по-добра съгласуваност с европейската система за киберсигурност посредством въвеждане на по-строги условия за оценка на риска, докладване на произшествия, осъществяване на проби и повишение на информираността за последствията от хакерски атаки.
С предлаганите промени доста се уголемява и обсегът на засегнатите от по-високите условия браншове – от досегашните осем те стават 18. Сред тях са енергетиката, превозът, банковият бранш, инфраструктурите на финансовия пазар, опазването на здравето, доставките на питейна и отпадъчна вода, цифровата инфраструктура, ИКТ услугите сред предприятия, обществената администрация и галактическият бранш.
Преди разглеждането на тези законопроекти Народното събрание ще стартира работа с ратификацията на многостранни съглашения за автоматизиран продан на информация – както за криптоактиви, по този начин и за финансови сметки. Целта на тези актове е да се разшири обменът на данни освен в границите на Европейски Съюз, само че и с партньорски страни отвън блока. Според отчета на парламентарната комисия по външна политика това ще разреши на България да получава основна информация, нужна за вярното установяване на данъчните отговорности на български жители и компании за приходи и активи, държани в чужбина.
Законът би трябвало да обезпечи по-добра съгласуваност с европейската система за киберсигурност посредством въвеждане на по-строги условия за оценка на риска, докладване на произшествия, осъществяване на проби и повишение на информираността за последствията от хакерски атаки.
С предлаганите промени доста се уголемява и обсегът на засегнатите от по-високите условия браншове – от досегашните осем те стават 18. Сред тях са енергетиката, превозът, банковият бранш, инфраструктурите на финансовия пазар, опазването на здравето, доставките на питейна и отпадъчна вода, цифровата инфраструктура, ИКТ услугите сред предприятия, обществената администрация и галактическият бранш.
Преди разглеждането на тези законопроекти Народното събрание ще стартира работа с ратификацията на многостранни съглашения за автоматизиран продан на информация – както за криптоактиви, по този начин и за финансови сметки. Целта на тези актове е да се разшири обменът на данни освен в границите на Европейски Съюз, само че и с партньорски страни отвън блока. Според отчета на парламентарната комисия по външна политика това ще разреши на България да получава основна информация, нужна за вярното установяване на данъчните отговорности на български жители и компании за приходи и активи, държани в чужбина.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




