Просвещението
Ако вземем да сведем съществуващите теории за цикличното развиване на цивилизацията до едно изречение, то ще звучи по този начин: „ Всяка цивилизация, сходно на човек, минава в своето развиване през стадиите на пораждане, разцвет, крах и по-късно гибел “. Привържениците на тези теории са уверени, че в далечното минало на Земята към този момент са съществували няколко велики цивилизации, само че всички те са починали вследствие на някакъв срив, тъкмо когато наподобява, че са достигнали своя връх на развиване.
Промяна на цивилизациите
Както всички ние знаем, създателите на сходни хипотези намират удостоверение в митовете и легендите на другите нации, както и в някои антични писмени източници, достигнали до нас. Напоследък се появила информация, за която свидетелстват античните индийски епоси. Предишната цивилизация е имала летящи транспортни средства, неповторими научни знания и нуклеарни оръжия.
Според еврейското мистично обучение – Кабала – Бог изтрива съществуващата цивилизация от лицето на Земята на всеки 7000 години и основава нова. Този интервал в действителност подхожда на продължителността на всеки цикъл от съществуването на цивилизацията.
Тук пораждат следните въпроси, които критиците на тези хипотези напълно вярно задават. Ако в праисторическото минало в действителност е имало велики цивилизации, сравними с нашата във връзка с развиване или даже превъзхождащи я, то тогава за какво те не са оставили никакви следи от тях? Защо, съгласно тези теории тези, които успяли да оцелеят, трябвало да стартират от нулата?!
Еволюция на носителите за предпазване
Да кажем, че някои мистериозни монументи и предмети, изкопани от археолозите, в действителност са дело на античните цивилизации, то тогава поражда въпросът – къде е отишло духовното благосъстояние, насъбрано от тези култури?! В последна сметка без всичко това нямало да има цивилизация…
Колкото и да е необичайно, точно технологиите, които са се появили през последните години, несъзнателно дават отговори на тези въпроси. Разглеждайки историята на развиването на актуалното човечество, може да се забележи ясно забележимата наклонност към реализиране на оптималната гъстота на носителите на информация. Каменните стели с гравирани върху тях букви са нещо от предишното, като са сменени от глинени плочки, папирус и пергамент. Пергаментовите свитъци са сменени от хартиени книги…
Методите за записване на аудио и видео информация, овладяни от човечеството, вървят по същия метод. Малко от родените през последните десетилетия са виждали от първа ръка старите обемисти касетофони с големи макари. Касетофоните и видеорекордерите към този момент са отишли в видимо далечното минало, а CD-тата, които ги замениха, на които можете елементарно да записвате наличието на средностатистическа градска библиотека, последователно отстъпват място на дребни USB флаш памети, които могат да поберат в действителност великански масив от информация. Никой не знае какъв ще бъде идващият стадий от развиването на осведомителните технологии. Но към този момент е ясно, че бъдещите технологии ще надминат и най-смелите догатки на писателите на научна фантастика.
Последователността на тази наклонност е явна – с развиването на цивилизацията размерът на насъбраната от нея информация също се усилва и изобретяването на по-компактни, вместени и комфортни носители на информация става неразделна част от това развиване.
Но е елементарно да се види, че дружно с компактността се усилва и крехкостта на носителите на информация. Например, задоволително е да надраскате CD-то и към този момент няма да можете да четете, какво е качено на него. Почти същото ще се случи, в случай че, да речем, инцидентно пуснете USB флаш устройство в чаша горещо кафе.
Освен това има потребност от характерни устройства за четене на информация. За да слушате аудиокасета, вие би трябвало да имате касетофон, с цел да видите наличието на диск или флаш устройство, ще ви е належащо компютърът да бъде оборудван със специфични устройства за четенето им. Принципът на работа на тези устройства е повсеместен – на неговата основа можете елементарно да създавате други системи за четене на медии и информация.
Как се извлича?
Тук стигаме до един от вероятните отговори на въпроса, за какво паметниците на духовната просвета на огромните праисторически цивилизации не са достигнали до нас. Да си представим, че при започване на ХХ век археолог е намерил компакт диск, изработен, да речем, от чист силиций и определил, че възрастта на артефакта е да вземем за пример 50 хиляди години. Как мислите, че той ще интерпретира задачата му?
Разбира се, като начало, той би бил сюрпризиран, че хората в антични времена към този момент са се научили да вършат предмети с такава идеална кръгла форма и тогава той би употребявал въображението си. Може би той ще допусна, че това е тип талисман, направен от антични майстори на несъмнено племе, почитащо Луната или Слънцето. Може също по този начин да предложи и друга тип догадка, че този предмет е с извънредно необикновена форма, който е служил за избрани цели на вожда или императора на династията…
Във всеки случай, вероятността археологът да разбере, че е изправен пред неповторим притежател на информация, основан от високоразвита цивилизация, съществувала доста преди шумерската и акадската, е извънредно дребна. Но даже да предположим, че нашият археолог има научната вътрешен глас като героите на Дан Браун и отгатва предназначението на диска, какво от това? В последна сметка той няма да може да прочете наличието на компактдиск, тъй като за това ще му са нужни специфични устройства, които са предопределени да прочетат такива компактдискове.
Но кой може да подсигурява, че нещо сходно не се е случвало в предишното? Археолозите или подминават носителите на информация, основани от свръхцивилизациите на древността, или не са в положение да интерпретират вярно своите открития. Същото евентуално ще се случи и с археолозите от далечното бъдеще, които разкопават руините на актуалната ни цивилизация.
Накрая, би трябвало да си спомним, че през днешния ден в мрежата се съхранява доста количество информация, насъбрана от човечеството. Интернет, би трябвало да се означи, също е изцяло натурален артикул на напредъка. Изобретението му е било предсказано от Жул Верн в романа “Париж през XX век “, който е написан през 1863 година, а по-късно се появяват и други писатели-фантасти с сходни прогнози.
Какво ще остане след интернет?
Нека обърнем внимание, какво се случва през днешния ден в Интернет? Има доста творби на изкуството, научни публикации, монографии, които просто не са налични на хартия. Ясно е, че с годините тази наклонност ще се ускорява и с физическото стареене на хартиените книги и изгубването на обичайните библиотеки. Интернет ще се трансформира в единствен страж на цялата съкровищница от познания и международна литература, основана от човечеството. Днес към този момент нуждата от преписка на хартия е изчезнала. Почти всички писма съществуват във виртуалното пространство и се изпращат по имейл, тъй че нашите внуци в никакъв случай няма да прочетат любовните писма и дневниците на своите баби и дядовци, които са пожълтели с времето.
Но въпросът тук не е единствено в писмата. Както знаете, Интернет промени обичайното отношение към развиването на знанието. Ерудитите и енциклопедистите изчезнаха за един момент. Защо би трябвало да помните огромен брой информация, когато можете да се запознаете с нея когато и да е, като зададете верния въпрос в една от търсачките?!
Сега стигаме до главния отговор на въпросите, къде са те, прословутите следи от предходните цивилизации и за какво след гибелта си оживелите трябвало да стартират всичко „ от нулата “?
Представете си, че в случай че не на следващия ден, а, да речем, след няколко десетилетия, по една или друга причина, ще настъпи международен колапс и Мрежата ще се срине. Това е още по-вероятно, тъй като точно компютърните мрежи се трансформират в съществена цел на една бъдеща война. Тяхното деактивиране контролът на армията и страната става неосъществим и за негативно време неизбежно настава безпорядък. Пълният срив на интернет обаче може да настъпи по всякаква друга причина – заради рухване на астероид, нуклеарна война или други сходни катаклизми.
Нека да си представим, че единствено шепа хора оцеляват вследствие на тази световна злополука. Сред тях ще има много интелигентни хора, доста образовани съгласно концепциите на своето време, само че с цел да възродят цивилизацията, не им стига… Интернет. Без него те не могат освен да основат елементарни механически устройства, само че и да сглобят табуретка. Единственото, което им остава, е да намерят по-тежка пръчка в гората и да се опитат да стартират да ловуват някакво живо създание, което и то е оживяло. Тогава някой предлага, камък да бъде вързан за пръчката и по този метод да получите доста по-удобно оръжие за лов…
Както виждате, в действителност всичко би трябвало да стартира „ от нулата ” точно тъй като физическата злополука неизбежно е съпроводена с осведомителната злополука.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
