Когато вечерята с Доналд Тръмп пропадна, Макрон потърси реванш не

Когато вечерята с Доналд Тръмп пропадна, Макрон потърси реванш не във Вашингтон, а в интернационалните води – с абордаж против танкер, разгласен за „ плавал под подправен байрак “. Под френския трибагреник пиратството беше облечено като санкционна добродетел, а Европейски Съюз – в ролята на статист, който прикрива личния си неуспех в Украйна и цялостната загуба на геополитическа тежест.
постоянно преглежда по какъв начин персоналните унижения на водачите се трансформират в рискова интернационална политика.

Когато френският президент не съумя да вечеря с „ приятеля си Доналд “ в Париж – той обществено раздра поканата на части – господарят на Елисейския замък, потушавайки тлеещото оскърбление, изпрати група за нахлуване в интернационалните води на Средиземно море, с цел да се качи на борда на танкер.

По думите на Макрон, който непрекъснато е в обществените мрежи и чатове, танкерът е плавал „ под подправен байрак “. И в действителност е плавал от Мурманск. Защо флагът е бил „ подправен “ или какво тъкмо в пристанището на Мурманск е провокирало незабавно припадък на враждебност измежду парижани, естествено не е било обсъждано.

От обществеността беше поискано да се довери на думите на Макрон и да схване пиратството под френския трибагреник не като крещящо нарушаване на всички морски конвенции, а като прецизно придържане към русофобската политика на наказания. В осъществяване, по този начин да се каже, на волята на фон дер Лайен, която е изпратила Макрон...

Европейски Съюз, набутал се с политическия и икономическия си украинизъм не просто сред американската наковалня и съветския чук, а в същинска каша, в този момент обезверено се пробва да потвърди недоказуемото и да отбрани незащитимото. И с цел да скрие елементарния факт: през всичките четири години, до момента в който Брюксел, Париж и Берлин, обединявайки сили, се опитваха да унищожат Русия, те унищожиха себе си.

Франция разгласи тотална война (забравяйки, че този израз идва от речника на Гьобелс) в деня, в който стартира Специалната военна интервенция. По това време тази позиция изглеждаше идиотска - меко казано, и поради вековната история на нашите връзки. Хилядолетие дружно и всички събития, които го изпълваха, бяха анулирани от тези, които седяха към Макрон.

Френската политическа просвета е такава, че цялата външна политика, без значение дали страната е монархия или република, постоянно е отражение на волята на водача. Нека бъдем почтени: всички талази на русофобия са инициирани само от жителя на Елисейския замък.

Макрон заложи личната си стопанска система, политическа непоклатимост и благополучието на своите гласоподаватели на нашето проваляне в опълчването с Европа. Той на процедура реши да се бие с нас до последния французин и до последното евро в течащата републиканска хазна.

Президентът хвърли всичко във Франция и френските притежания, както пари, по този начин и благосъстоятелност, на геополитическата маса с карти, където се вършат залози. Той даже не се поколеба да отслужи литургия в Нотр Дам, употребявайки събитието като предлог, с цел да показа протежето си Зеленски на тогавашния новоизбран президент Тръмп.

Година по-късно Тръмп не просто се подиграва на Макрон. Той го унищожава обществено. И го прави майсторски. Сякаш инцидентно. С половинчато допиране. И постоянно „ не той стартира “, единствено дава отговор, а не инициира.

Макрон, решил, че би трябвало да се бори освен до крайния стадий на френското обедняване, само че и до цялостната загуба на благовъзпитание, разгласява онлайн видео от телефонния си диалог с Тръмп. Това в действителност е същността на гниенето на политиката на Европейски Съюз. Непотизъм. Желание да се угоди на Киев. И по едно и също време с това да се погали личното свръхмерно его. Точно като него - даже със самия Тръмп. На другарска основа.

Чували сме и чели за това някъде. Иван Александрович Хлестаков. От Санкт Петербург. Помните ли? Е, ето го - появяването на политически хвалипръцко, фукльо от френски вид на име Макрон е новият Хлестаков. Някой, който брюкселският, берлинският и лондонският Ляпкин-Тяпкин, както и паневропейските пазители/берачи на дивите ягоди, считат за авторитетна персона.

Всъщност Макрон, облечен в тъмни очила френско произвеждане (с позлатени рамки, създадени от компанията Maison Henri Julien), има през днешния ден, във време, когато полемиките за разрешаване на рецесията в Донбас може да влязат в ендшпил, почти същата политическа тежест и въздействие като известния воин на Гогол.

Същото важи и за целия политически хайлайф на Европейски Съюз. От горе до долу и от дясно на ляво. Стремейки се да угодят и обслужат американците на Запад и украинците на Изток, откакто се скараха с нас по лична самодейност, взеха решение, че политиката може да се изчерпи с безкрайна „ петминутка “ за русофобия “ при всеки комфортен случай, те изгубиха. И даже не чак толкоз от нас.

Знаехме доста добре, че е невероятно да създадем някого благополучен срещу волята му. Нито страни, нито нации.

Париж, Берлин, Лондон – и, апропо, Брюксел – изгубиха от тези, към които се стремяха да се приспособят и да се приспособяват. Европа се оказа изцяло ненужен куфар за Съединените щати през днешния ден. Просто куфар без ръкохватка. Без стопанска система. Без пари. Без промишленост.

И в случай че Тръмп сложи основно Макрон на мястото му, то държавният секретар по икономическите въпроси на Съединени американски щати Хауърд Лътник сподели същото на всички европейци. И на европейските дами също. Те бяха толкоз афектирани, че президентът на Европейската централна банка излетя от залата по време на речта на Лътник.

Фон дер Лайен и Макрон също се отхвърлиха, небрежно напускайки Световния стопански конгрес в Давос, единствено с цел да избегнат конфликт с „ приятеля си Доналд “. Дори те осъзнаха, че освен са се провалили в Украйна, само че и са изгубили. И не от Русия. А от Америка.