Пианото, танците, киното. Кога бягащите от война започват да търсят изкуството
Ако към този момент имат заслон и издръжка, украинските бежанци могат да си разрешат да мислят за социализация и консолидиране. Това нормално става през културата. Може ли българската среда да отговори на тези потребности?
Украинката Виктория Шемена идва в България след началото на съветската инвазия в Украйна през 2022 година
Отначало не познава езика и културата, само че през днешния ден към този момент танцува български национални танци, гледа филми в Дома на киното, върви на спектакъл и даже учи българската кухня.
" За мен е редно да научиш повече за страната, която те е приютила от войната ", споделя тя. " Радвам се, че имам тези благоприятни условия. Все по-добре разбирам българския език, локалните обичаи, страсти, кухнята, по-лесно поддържам връзка и намирам другари ".
Шемена е една от доста украински бежанци, които се опират на културата в опит да се приспособят към приелата ги страна.
" Освен да заживеят тук, т.е. да си намерят жилище, работа и така нататък, [бежанците] би трябвало и да се социализират и интегрират, което би било допустимо през културата ", споделя пред Свободна Европа Кремена Христова от фондация А25 . През 2023 година тя организира първото по рода си на културните потребности и достъпа до изкуство на украинските бежанци в България.
Социологът Давид Кюранов , който взе участие в изследването, споделя, че културата може да помогне на възрастни и деца, избягали от страната си, да се почувстват признати и да си напомнят живота преди войната. Всичко това обаче е при изискване, че съществени потребности като храна и заслон към този момент са задоволени.
" Пътуванията, музеите, концертите и фестивалите са за тези, които се оправят добре " споделя украинката Таня Болгарова , която през днешния ден живее в България със сина си. " Знам това от личния си опит и от опита на украинци, които познавам в разнообразни страни ".
" Да си припомниш познатото " С времето все по-осезаема става и потребността от културни и социализиращи събития
Идеята за проучването поражда след началото на войната и първите талази от украински бежанци, които търсят леговище в България. Докато изначало напъните на помагащите организации и институции са били ориентирани към по-базови потребности - облекла, храна, заслон, намиране на работа и записване в учебно заведение, с времето все по-осезаема става и потребността от културни и социализиращи събития.
Според отчета на фондацията главният вид събития, които избягалите от войната търсят, са " нормализиращи ". " Такъв вид събития оказват помощ да си припомниш познатото. Особено за хората от по-големи градове, които са пристигнали тук, културните събития са били нещо типично ", споделя Кюранов.
В рамките на изследването той организира групови полемики с бежанци и изявленията с представители на неправителствени организации (НПО), с цел да откри практиките, настройките и потребностите на украинските бежанци в областта на културата.
Някои от " нормализиращите " събития, които организациите оферират, включват концерти, изложения, кинопрожекции, балет, спектакъл. За децата - анимационни филми, куклен спектакъл, работилници.
" Нещо, което е доста впечатляващо и не е напълно явно, е настройката на децата ", споделя Кюранов. По негови наблюдения те се приспособяват бързо и се държат не по-различно от локалните деца, макар че доста от тях имат родственици, най-вече татковци, които са останали на фронта.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
От помощ за тях са били и по-различни планове - срещи с локални деца, които им демонстрират разнообразни и нови неща, общи екскурзии, вървене на планина. Подобни начинания са проработили и при възрастните. Един образец е " Прегърни украинско семейство " - срещи сред български и украински фамилии, някои от които към момента поддържат връзка.
По думите на Кюранов тези събития извършват друга основна функционалност, с изключение на нормализацията - продан сред българската и задграничната просвета и взаимното им приобщаване.
" Това действително не наподобява като обичайното културно събитие, само че има действителен резултат в посока приемане ", споделя социологът.
" Бъдещето ни е незнайно "
Каквито и благоприятни условия да предлага приемащата страна обаче, доста украинци нямат опция да посещават културни събития, защото са травмирани или им се постанова да работят повече, с цел да могат да устоят фамилиите си.
Таня Болгарова напуща наложително дома си в Крим дружно с шестгодишния си наследник още след съветската окупация през 2014 година Изпада в меланхолия, която се усилва още веднъж след началото на пълномащабната война, когато е принудена да се изтегля наново - този път от Херсон.
Междувременно се научава да работи с глина, даже отваря работилница в Украйна през 2018 година
" Арттерапията работи. Но. Тогава, когато съм задоволила главните си потребности - да мога да прехранвам фамилията си и да осигуря несъмнено място за живеене ", споделя Болгарова.
В България тя основава културния план " Каменните бродерии от Нова Каховка в текстил " - 12 текстилни стенни пана, върху които има ръчно бродирани копия на архитектурни орнаменти от къщи в град Нова Каховка, Херсонска област. Тя прави това в опит да облекчи депресията, само че не ѝ оказва помощ изключително и се постанова да потърси здравна помощ. " Бъдещето ни е незнайно ", прибавя тя.
" Трябва да държим в главата си това, че [тези хора] идват от война и огромна част от тях имат сериозен травматичен опит ", споделя Кюранов. " Културните събития могат в действителност да поддържат и да свършат някаква потребна работа, само че не можем да твърдим, че са някакъв вид панацея "
" Държавните структури просто не са подготвени "
Пред културната интеграция на бежанците има още няколко спънки. Една от тях е, че отговорността за нея съгласно Христова и Кюранов е поета главно от гражданския бранш.
Има и доста държавно финансирани културни институции София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново, измежду които Софийската опера и Варненският спектакъл, които са правили представления за деца на украински, дарявали са приходите си от билети или са давали безвъзмездни билети на украински бежанци.
Гражданските организации обаче са по-бързи, по-информирани и по-склонни да работят на терен, до момента в който " държавните структури просто не са подготвени ", споделя още Христова.
Ние имаме превъзходен стратегически документ, само че няма бюджет, с който да бъде реализиранКремена Христова
Една от аргументите е, че от 2013 година насам България е приела два стратегически документа в региона на бежанските въпроси, само че те не са финансово обезпечени. " Ние имаме превъзходен стратегически документ, само че няма бюджет, с който да бъде осъществен ", прибавя тя.
Друга честа спънка е езиковата преграда. Има и хора, които живеят в базите за настаняване, до които не доближава никакъв културен живот.
Христова приканва да се вземат повече дълготрайни ограничения, да вземем за пример в учебните заведения, където постоянно има мултикултурна среда и може да се работи с деца в посока консолидиране на всички малцинствени групи, освен на украинската. Местните организации, както и читалищата в по-малките обитаеми места също могат да изиграят значима роля.
По на Организация на обединените нации от началото на войната в България са влезнали над 2 млн. украински бежанци, от които са се задържали близо 50 000 души или към 2,5%. След началото на войната управляващите в България бяха подложени на критика, че не обезпечават добре проведена държавна филантропична помощ, нито положителни битови условия за бежанците.
Украинката Виктория Шемена идва в България след началото на съветската инвазия в Украйна през 2022 година
Отначало не познава езика и културата, само че през днешния ден към този момент танцува български национални танци, гледа филми в Дома на киното, върви на спектакъл и даже учи българската кухня.
" За мен е редно да научиш повече за страната, която те е приютила от войната ", споделя тя. " Радвам се, че имам тези благоприятни условия. Все по-добре разбирам българския език, локалните обичаи, страсти, кухнята, по-лесно поддържам връзка и намирам другари ".
Шемена е една от доста украински бежанци, които се опират на културата в опит да се приспособят към приелата ги страна.
" Освен да заживеят тук, т.е. да си намерят жилище, работа и така нататък, [бежанците] би трябвало и да се социализират и интегрират, което би било допустимо през културата ", споделя пред Свободна Европа Кремена Христова от фондация А25 . През 2023 година тя организира първото по рода си на културните потребности и достъпа до изкуство на украинските бежанци в България.
Социологът Давид Кюранов , който взе участие в изследването, споделя, че културата може да помогне на възрастни и деца, избягали от страната си, да се почувстват признати и да си напомнят живота преди войната. Всичко това обаче е при изискване, че съществени потребности като храна и заслон към този момент са задоволени.
" Пътуванията, музеите, концертите и фестивалите са за тези, които се оправят добре " споделя украинката Таня Болгарова , която през днешния ден живее в България със сина си. " Знам това от личния си опит и от опита на украинци, които познавам в разнообразни страни ".
" Да си припомниш познатото " С времето все по-осезаема става и потребността от културни и социализиращи събития
Идеята за проучването поражда след началото на войната и първите талази от украински бежанци, които търсят леговище в България. Докато изначало напъните на помагащите организации и институции са били ориентирани към по-базови потребности - облекла, храна, заслон, намиране на работа и записване в учебно заведение, с времето все по-осезаема става и потребността от културни и социализиращи събития.
Според отчета на фондацията главният вид събития, които избягалите от войната търсят, са " нормализиращи ". " Такъв вид събития оказват помощ да си припомниш познатото. Особено за хората от по-големи градове, които са пристигнали тук, културните събития са били нещо типично ", споделя Кюранов.
В рамките на изследването той организира групови полемики с бежанци и изявленията с представители на неправителствени организации (НПО), с цел да откри практиките, настройките и потребностите на украинските бежанци в областта на културата.
Някои от " нормализиращите " събития, които организациите оферират, включват концерти, изложения, кинопрожекции, балет, спектакъл. За децата - анимационни филми, куклен спектакъл, работилници.
" Нещо, което е доста впечатляващо и не е напълно явно, е настройката на децата ", споделя Кюранов. По негови наблюдения те се приспособяват бързо и се държат не по-различно от локалните деца, макар че доста от тях имат родственици, най-вече татковци, които са останали на фронта.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
От помощ за тях са били и по-различни планове - срещи с локални деца, които им демонстрират разнообразни и нови неща, общи екскурзии, вървене на планина. Подобни начинания са проработили и при възрастните. Един образец е " Прегърни украинско семейство " - срещи сред български и украински фамилии, някои от които към момента поддържат връзка.
По думите на Кюранов тези събития извършват друга основна функционалност, с изключение на нормализацията - продан сред българската и задграничната просвета и взаимното им приобщаване.
" Това действително не наподобява като обичайното културно събитие, само че има действителен резултат в посока приемане ", споделя социологът.
" Бъдещето ни е незнайно "
Каквито и благоприятни условия да предлага приемащата страна обаче, доста украинци нямат опция да посещават културни събития, защото са травмирани или им се постанова да работят повече, с цел да могат да устоят фамилиите си.
Таня Болгарова напуща наложително дома си в Крим дружно с шестгодишния си наследник още след съветската окупация през 2014 година Изпада в меланхолия, която се усилва още веднъж след началото на пълномащабната война, когато е принудена да се изтегля наново - този път от Херсон.
Междувременно се научава да работи с глина, даже отваря работилница в Украйна през 2018 година
" Арттерапията работи. Но. Тогава, когато съм задоволила главните си потребности - да мога да прехранвам фамилията си и да осигуря несъмнено място за живеене ", споделя Болгарова.
В България тя основава културния план " Каменните бродерии от Нова Каховка в текстил " - 12 текстилни стенни пана, върху които има ръчно бродирани копия на архитектурни орнаменти от къщи в град Нова Каховка, Херсонска област. Тя прави това в опит да облекчи депресията, само че не ѝ оказва помощ изключително и се постанова да потърси здравна помощ. " Бъдещето ни е незнайно ", прибавя тя.
" Трябва да държим в главата си това, че [тези хора] идват от война и огромна част от тях имат сериозен травматичен опит ", споделя Кюранов. " Културните събития могат в действителност да поддържат и да свършат някаква потребна работа, само че не можем да твърдим, че са някакъв вид панацея "
" Държавните структури просто не са подготвени "
Пред културната интеграция на бежанците има още няколко спънки. Една от тях е, че отговорността за нея съгласно Христова и Кюранов е поета главно от гражданския бранш.
Има и доста държавно финансирани културни институции София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново, измежду които Софийската опера и Варненският спектакъл, които са правили представления за деца на украински, дарявали са приходите си от билети или са давали безвъзмездни билети на украински бежанци.
Гражданските организации обаче са по-бързи, по-информирани и по-склонни да работят на терен, до момента в който " държавните структури просто не са подготвени ", споделя още Христова.
Ние имаме превъзходен стратегически документ, само че няма бюджет, с който да бъде реализиранКремена Христова
Една от аргументите е, че от 2013 година насам България е приела два стратегически документа в региона на бежанските въпроси, само че те не са финансово обезпечени. " Ние имаме превъзходен стратегически документ, само че няма бюджет, с който да бъде осъществен ", прибавя тя.
Друга честа спънка е езиковата преграда. Има и хора, които живеят в базите за настаняване, до които не доближава никакъв културен живот.
Христова приканва да се вземат повече дълготрайни ограничения, да вземем за пример в учебните заведения, където постоянно има мултикултурна среда и може да се работи с деца в посока консолидиране на всички малцинствени групи, освен на украинската. Местните организации, както и читалищата в по-малките обитаеми места също могат да изиграят значима роля.
По на Организация на обединените нации от началото на войната в България са влезнали над 2 млн. украински бежанци, от които са се задържали близо 50 000 души или към 2,5%. След началото на войната управляващите в България бяха подложени на критика, че не обезпечават добре проведена държавна филантропична помощ, нито положителни битови условия за бежанците.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ