Как следващото управление в Северна Македония може да забави още вписването на българите в конституцията си
Македонските обединения ВМРО-ДПМНЕ и " Вреди " договарят за ново държавно управление, откакто преди близо седмица първата, само че не получи независимо болшинство.
Между тях обаче има основни разминавания в политиките и една от тях са конституционните промени, които включват вписването на българското малцинство в главния закон на страната. Това е едно от изискванията, които Северна Македония би трябвало да извърши, с цел да се причисли към Европейския съюз (ЕС).
Скопие отсрочва тази стъпка от години и в този момент наподобява, че измененията може да не се случат и през 2024 година
Какви са позициите
След като бъде образувано държавно управление в Северна Македония, двете договарящи обединения възнамеряват да изчакат да минат изборите за Народно заседание в България, както и тези за Европейския парламент (ЕП).
Според тях българските избори може да трансформират диалога сред Скопие и София. В дълготраен проект обаче договарящите обединения имат друга настройки.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
ВМРО-ДПМНЕ неведнъж се е противопоставяла на вписването на българското болшинство в главния закон, а водачът ѝ Християн Мицкоски сподели преди изборите, че съгласно него отлагането на измененията е " годна опция ".
" Вреди " счита себе си за поръчител, че те ще се случат. Ръководителят на предизборния щаб на обединението Башким Хасани сподели пред Радио Свободна Европа (RFE/RL), че " към този момент е решено, че конституционните промени ще бъдат първият приоритет на новото държавно управление ", както и че още преди сформирането на работните групи обединенията са се споразумели за крайния период, в който може да се случат.
" Вреди " пресмята интервал от 6 до 9 месеца , в който е реалистично измененията да бъдат импортирани и гласувани в Народното събрание. От партията обаче предизвестяват, че в случай че те се забавят повече от това, обединението ще премисли присъединяване си в ръководството.
Как се стигна дотук
Допълнителното закъснение на конституционните промени идва на фона на следващото увеличение на напрежението сред Северна Македония и съседките ѝ България и Гърция.
Повод за това станаха изявления на представители на ВМРО-ДПМНЕ преди и след изборите. По време на акцията от обединението ускориха антибългарската изразителност и застанаха срещу вписването на българите в конституцията.
След изборите изявление на Гордана Силяновска-Давкова , новата президентка на страната и членка на ВМРО-ДПМНЕ,, в който беше забъркана и Гърция.
По време на встъпването си в служба тя назова страната си Македония, пренебрегвайки уговорката, който страната пое в Преспанското съглашение с Гърция през 2018 година Тогава тя одобри да промени името си на " Северна Македония " след дълги исторически разногласия към името, до момента в който Атина се съгласи от своя страна поддържа участието ѝ в НАТО и Европейски Съюз.
България и Гърция подлагаха на критика изявлението на Силяновска незабавно по-късно, а в четвъртък гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис отхвърли опцията Народното събрание в Атина да ратифицира трите меморандума в границите на Преспанския контракт, един които се отнасят до процеса на присъединение на Северна Македония към Европейски Съюз.
Скопие пробва да стане членка на Съюза от близо 20 години. През 2022 година началото на формалните договаряния със Северна Македония, само че сложи едно последно изискване пред скопие - конституционните промени, преди да зъпочнат същинските договаряния.
Между тях обаче има основни разминавания в политиките и една от тях са конституционните промени, които включват вписването на българското малцинство в главния закон на страната. Това е едно от изискванията, които Северна Македония би трябвало да извърши, с цел да се причисли към Европейския съюз (ЕС).
Скопие отсрочва тази стъпка от години и в този момент наподобява, че измененията може да не се случат и през 2024 година
Какви са позициите
След като бъде образувано държавно управление в Северна Македония, двете договарящи обединения възнамеряват да изчакат да минат изборите за Народно заседание в България, както и тези за Европейския парламент (ЕП).
Според тях българските избори може да трансформират диалога сред Скопие и София. В дълготраен проект обаче договарящите обединения имат друга настройки.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
ВМРО-ДПМНЕ неведнъж се е противопоставяла на вписването на българското болшинство в главния закон, а водачът ѝ Християн Мицкоски сподели преди изборите, че съгласно него отлагането на измененията е " годна опция ".
" Вреди " счита себе си за поръчител, че те ще се случат. Ръководителят на предизборния щаб на обединението Башким Хасани сподели пред Радио Свободна Европа (RFE/RL), че " към този момент е решено, че конституционните промени ще бъдат първият приоритет на новото държавно управление ", както и че още преди сформирането на работните групи обединенията са се споразумели за крайния период, в който може да се случат.
" Вреди " пресмята интервал от 6 до 9 месеца , в който е реалистично измененията да бъдат импортирани и гласувани в Народното събрание. От партията обаче предизвестяват, че в случай че те се забавят повече от това, обединението ще премисли присъединяване си в ръководството.
Как се стигна дотук
Допълнителното закъснение на конституционните промени идва на фона на следващото увеличение на напрежението сред Северна Македония и съседките ѝ България и Гърция.
Повод за това станаха изявления на представители на ВМРО-ДПМНЕ преди и след изборите. По време на акцията от обединението ускориха антибългарската изразителност и застанаха срещу вписването на българите в конституцията.
След изборите изявление на Гордана Силяновска-Давкова , новата президентка на страната и членка на ВМРО-ДПМНЕ,, в който беше забъркана и Гърция.
По време на встъпването си в служба тя назова страната си Македония, пренебрегвайки уговорката, който страната пое в Преспанското съглашение с Гърция през 2018 година Тогава тя одобри да промени името си на " Северна Македония " след дълги исторически разногласия към името, до момента в който Атина се съгласи от своя страна поддържа участието ѝ в НАТО и Европейски Съюз.
България и Гърция подлагаха на критика изявлението на Силяновска незабавно по-късно, а в четвъртък гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис отхвърли опцията Народното събрание в Атина да ратифицира трите меморандума в границите на Преспанския контракт, един които се отнасят до процеса на присъединение на Северна Македония към Европейски Съюз.
Скопие пробва да стане членка на Съюза от близо 20 години. През 2022 година началото на формалните договаряния със Северна Македония, само че сложи едно последно изискване пред скопие - конституционните промени, преди да зъпочнат същинските договаряния.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ