Ако вашата котка не реагира, когато я викате, това не

Ако вашата котка не реагира, когато я викате, това не е тъй като не си разпознава името, а тъй като не я интересувате, а гледа на живота ви в най-хубавия случай с хладно безразличие. Това е един от изводите на проучване, което открива, че котките също като кучетата са изцяло способни да схващат имената си. Разликата е, че спрямо кучетата, които дотичват като си чуят името, котките просто не считат, че сте почтени за тяхното внимание, написа в.Таймс.

Резултатите са получени в хода на опит с присъединяване на 78 котки – тяхната реакция е била замервана, когато имената им са произнасяни на глас както от непознати, по този начин и от притежателите им. Японски учени са провели и проби в домове, а също и в котешко кафене, което хората посещават да галят котки.

За да се убедят, че котките реагират не просто на звука, провеждащите опита първоначално са произнасяли лист на инцидентно определени съществителни, а в края добавяли името на котката. След това деликатно следили дали животното не трепва с уши, не помръдва глава и не се ли появяват признаци на възбуденост като вокализация или придвижване на опашката.

Изследването демонстрира, че въпреки котките да реагират с уши или глава, те рядко показват неспокойствие. Реакцията им най-добре може да се опише като внимателно внимание.

В списание Scientific Reports учените изясняват, че това не е лишено от смисъл: произнасянето на името им постоянно е въведения към това, че човек ги безпокои – за положително или за неприятно.

Произнасянето на името на котката може да докара със себе си като богатства – да вземем за пример храна, милувки и игри, по този начин и наказване като посещаване във ветеринарна клиника или промивка, показват учените. И прибавят, че "в взаимозависимост от личността на котката " даже ласките може да се окажат нещо, което те считат за наказване.

Учените са на мнение, че резултатите от проучването могат да накарат хората да преоценят качествата на котките. Хората, които нямат опит с гледането на котки, не са осведомени с техните високи когнитивни качества, твърди Ацуко Сайто.

"Знаете ли, извършени са извънредно доста проучвания, отдадени на качествата на кучетата да поддържат връзка с хората. Ние считаме, че е значимо да се бележит и качествата на котките. Това ще помогне да се усили благополучието както на котките, по този начин и на хората ", споделя Сайто, представен от Таймс.

По думите на Джон Бредшоу от Бристолския университет, въпреки това проучване да е впечатляващо, значимо е ясно да се разбере, че котките по-скоро запомнят звука, в сравнение с да схващат езика и неговото значение. "В реалност те демонстрираха, че котките могат да разпознаят прочут звуков сигнал, котешкото име, от по-малко прочут звуков сигнал, инцидентно определено съществително ", споделя доктор Бредшоу, създател на книгата "Животните измежду нас ".

"Котките са също толкоз положителни в образованието, както и кучетата. Те просто не горят от предпочитание да покажат на своите притежатели това, което са усвоили ", добавя той.

В. Таймс очевидно смята тематиката за задоволително значима и ѝ посвещава обособена публицистична публикация, в която хумористично се изреждат догатки защо би могла да мисли котката, до момента в който чува по какъв начин вие я викате по име, съобщи Медиапул. Например:

"Аз не съм ти куче ".

"Перфектно ви слушам по какъв начин крещите, само че съм доста заета да хапвам рододендрона ".

"Слабо ме интересува какво тъкмо си мислите, че би трябвало да ме е грижа какво желаете от мен, само че не ме интересува толкоз, че да направя нещо по този мотив ".

"Заета съм да ловувам тези дребни сладки птички, които знам, че обичаш да гледаш, тъй че мога да ти донеса техните сърца и костички ".

"Опитвам се да си запазя гласовите струни, с цел да мога цяла нощ да вия на улицата по необясними аргументи ".