Всяко живо същество излъчва радиация при смъртта си
Ако се намираме до умиращо или преди малко умряло живо създание, все едно сме в зоната на деяние на нуклеарен реактор, настояват съветски учени.
До това удивително изобретение те стигнали след провеждането на медико-биологичен опит, чийто резултат излиза надалеч отвън рамките на естествените науки.
Опитът бил изработен със заек, на който били прекратени шийните прешлени. Около животинката били подредени няколко стъкленици с индикационна течност.
Трупът на зайчето бил оставен в помещението за половин час. Стъклениците последователно почнали да порозовяват, течността станала алена, а тридесет минути след гибелта на заека, в някои от стъклениците била обагрена в цвят бордо, граничещо с черно.
Интересни били и измененията, настъпили в цвета на течността в стъклениците, според от разположението им до обособените елементи на тялото на заека.
В бордо до черно били обагрени стъклениците, ситуирани по продължение на линията на гръбнака - пред главата и опашката. Малко по-наляво и надясно от това място течността била по-светла - до предните лапи била бледорозова, а в профил на тялото се запазила в естествения си прозрачножълт цвят.
Степента на изчервяване на знака демонстрира броя на протоните, поразили стъкленицата, изясняват учените. От това следва, че най-мощното протонно лъчение от умрялото тяло идва от средата на челото и опашната кост.
Многократните измервания, посочили, че ядрено-енергийната интензивност на заешкия мозък стопира тридесет минути след настъпването на гибелта.
По-дребните живи същества облъчват околното пространство за по-кратко време. Следователно гибелта е отегчителен във времето развой, а умиращият мозък е сходен на нуклеарен реактор, безапелационни са специалистите.
Изследователите признават, че по време на други опити не са убивали животните, а единствено са въздействали върху гръбначния им мозък. Силният стрес, претърпян от животинките, също се е проявявял като лъчение на протони.
То обаче не е било с толкоз огромна активност ипродължителност. От това могат да се създадат два извода: Първо, по принцип сред гибелта и напрежението няма качествена разлика. Второ, тежките тествания, свързани със мощни болки, по всяка възможност доближават живия организъм към гибелта, защото запасът от протони в ограничавания като маса мозък също е стеснен.
И още един извод: не съществува лека гибел. Заек, починал от свръхдоза луминал, излъчва протони по същия метод, както и обезглавен заек.
Очевидно е, че емпиричният фолклорен опит на обособените нации е включвал познания, добити хиляди години по-късно в научни лаборатории. Сред обичаите на жителите на другите страни попада да вземем за пример вярване да не се стои край главата на умиращия, както и да се остави единствено тялото, което стопира да дава признаци на живот.
Във деликатно създаден от мюсюлманите обред теле се принасяло в жертва с внезапен и прецизен удар с нож в артерията и наложителен отскок настрана. Многобройни са случаите на тежки болести и гибел, постигнали археолози, които известно време са били покрай египетските мумии.
Експериментът на съветските учени разрешава да се създаде повсеместен аршин за констатиране на гибелта. По всяка възможност знакът на радиоактивността може обективно и правдиво да записва гибелта на индивида, като освобождава лекаря от тежки подозрения, които го обземат от време на време, до момента в който слуша сърцето и ревизира зениците на очите.
Променя се и визията за заплахата на някои специалности. Ясно е, че хирурзите, медицинските сестри, както и болногледачите, които се намират край тежкоболни хора, са изложени на доста мощно облъчване.
Експертите изследвали и служащи в касапница. Оказало се, че всички пият прекомерно доста. А е известно, че водката частично спомага за извеждането на радионуклеидите от организма. Средната дълготрайност на живота при тези хора била прекомерно ниска. Много постоянно повода за гибелта при тях била рак на кръвта.
