Тя не се върна от боя: Ирина Цвила – доброволката от батальона, която избра автомата пред розите
Ако може да се дефинира човешкото безумство с една дума, то това е Война. Войната не попада в нито един честен кодекс, в нито едно човешко предпочитание, в нито една детска фантазия. Тя е ужасът и разрухата, за която не съществуват правила и закони. Тя е мястото, където господстват закононарушението, нелепостта и ненаказаността.
И в случай че има нещо по-ужасно от това да се изправиш лице в лице с ужаса на войната, то това несъмнено е съкрушението от гибелта на личната рожба. Загинала поради безумните ползи на шепа лица, насочили руля в неверната посока.
Във войната няма победител. В нея умират почтени деца, дами и мъже, млади мечтатели, умират майки, синове и татковци. Войната е време разделно, в което фамилии се разделят; в което деца минават сами границите с телефонен номер за помощ. Време, в което освен мъже, само че и дами се включват в армията, с цел да защитят родината и бъдещето на децата си.
Такава жена е и Ирина Цвила – учителка и бижутер, която заменя обичаните си рози с автомат и се записва като доброволец в армията. Доброволката от батальона "Сич ", която губи живота си във войната сред Украйна и Русия.
След като получава педагогическо обучение, работи в киевското интернационално учебно заведение "Меридиан ". Голямата ѝ обич обаче били цветята - обожавала розите. Другото ѝ обичано занимание било изработката на бижута. Бижута от цветя.
Какво кара една жена да направи този избор и по какъв метод с едни и същи ръце се държи оръжие и цвете, тя споделя приживе в изказване за украинския новинарски уеб страницата censor.net. "Преди войната заниманието ми бяха розите. Създавах розови градини за хората. Помагах им да избират таман тези комбинации, които бяха най-красиви и впечатляващи. Това беше моят живот ", споделя тя.
.jpg )
Мечтата ѝ била да направи първия уеб страница за рози на украински език, в който да е събрана цялата информация за тези цветя. Самата тя отглеждала към 500 типа рози. Събира разнообразни митове и легенди за тези цветя. До момента, в който спорът сред двете прилежащи приятелски страни през 2014 година взема превъзходство и стига до своята най-гореща точка на напрежение. Това е мигът, в който Ирина прави своя избор.
"И тогава пристигна Майданът, който стартира от първите часове за мен. Оттогава съм там всеки ден ", споделя младата жена, чийто живот до оня момент е бил изпълнен с благоухание на рози и хубост. На централния площад на Киев - Майдан Незалежности или просто Майданът, се случват голям брой кървави митинги. Т. нар. Революция на достолепието се трансформира в ярка насочна точка за бъдещия живот и на Ирина. "
"Спомням си я с огромна болежка и с огромна горделивост. На Майдана се намерихме - съучастници, съидейници, разбрахме, че костваме доста в този живот, че можем да променим света към по-добро. Дори с цената на личния си живот... ", споделя тя.
По това време Ирина към момента практикува специалността си на преподавател. Макар да няма боен опит, тя не изпитва нито секунда съмнение. Решението е взето – тя се включва като доброволка в батальона "Сич ".
"Край мен имаше същински гърмежи. Стигнах до безспорното осъзнаване, че това е същинска война. И че във всеки един миг мога да изгубя живота или здравето си, мога да не видя околните си към този момент. Чух няколко пъти по мой адрес въпроса: „ Може би да се върнем в базата “ Отговорих, че не премислям да се връщам ".
Тогава Ирина води война за първи път. "Около нас тичаха мишки. Но това спря да ме тормози, тъй като бяхме изтощени. Мазилката падаше върху нас, до момента в който си почивахме, само че въобще нямахме сили да реагираме “, разказва ситуацията край себе си Ирина. Оказва се обаче, че момчетата от батальона на Ирина не не помнят, че с изключение на боец, тя е и на първо място жена. "Момчетата постоянно ми подаряваха цветя – всички знаеха, че обичам цветя. Или ми носеха горски плодове. Но във войната си на първо място боец. Това е всичко. Служиш като боец! ".
След войната Ирина се връща към специалността си на преподавател. След военния си живот обаче тя сакаш изпитвала най-голяма потребност от творчество и хубост. Тогава точно тя стартира да се прави бижута от цветя. Създава брошки с рози, пръстени с незабравки и обици от момини сълзи.
"Сълзите още капят от очите на Украйна " – отбелязва Ирина в изявлението си пред уеб страницата.
Всъщност Ирина е героиня на книгата "Момичетата режат коси ", която печели премията "Шевченко ".
Когато през февруари тази година се прави съветската инвазия в Украйна, Ирина още веднъж се включва в редиците на доброволците. И още веднъж заменя цветето с автомат. Изборът, който тя обаче прави този път, е съдбовен. Намира гибелта си във войната. Издъхва дружно със своя брачен партньор.
И в случай че има нещо по-ужасно от това да се изправиш лице в лице с ужаса на войната, то това несъмнено е съкрушението от гибелта на личната рожба. Загинала поради безумните ползи на шепа лица, насочили руля в неверната посока.
Във войната няма победител. В нея умират почтени деца, дами и мъже, млади мечтатели, умират майки, синове и татковци. Войната е време разделно, в което фамилии се разделят; в което деца минават сами границите с телефонен номер за помощ. Време, в което освен мъже, само че и дами се включват в армията, с цел да защитят родината и бъдещето на децата си.
Такава жена е и Ирина Цвила – учителка и бижутер, която заменя обичаните си рози с автомат и се записва като доброволец в армията. Доброволката от батальона "Сич ", която губи живота си във войната сред Украйна и Русия.
След като получава педагогическо обучение, работи в киевското интернационално учебно заведение "Меридиан ". Голямата ѝ обич обаче били цветята - обожавала розите. Другото ѝ обичано занимание било изработката на бижута. Бижута от цветя.
Какво кара една жена да направи този избор и по какъв метод с едни и същи ръце се държи оръжие и цвете, тя споделя приживе в изказване за украинския новинарски уеб страницата censor.net. "Преди войната заниманието ми бяха розите. Създавах розови градини за хората. Помагах им да избират таман тези комбинации, които бяха най-красиви и впечатляващи. Това беше моят живот ", споделя тя.
Мечтата ѝ била да направи първия уеб страница за рози на украински език, в който да е събрана цялата информация за тези цветя. Самата тя отглеждала към 500 типа рози. Събира разнообразни митове и легенди за тези цветя. До момента, в който спорът сред двете прилежащи приятелски страни през 2014 година взема превъзходство и стига до своята най-гореща точка на напрежение. Това е мигът, в който Ирина прави своя избор.
"И тогава пристигна Майданът, който стартира от първите часове за мен. Оттогава съм там всеки ден ", споделя младата жена, чийто живот до оня момент е бил изпълнен с благоухание на рози и хубост. На централния площад на Киев - Майдан Незалежности или просто Майданът, се случват голям брой кървави митинги. Т. нар. Революция на достолепието се трансформира в ярка насочна точка за бъдещия живот и на Ирина. "
"Спомням си я с огромна болежка и с огромна горделивост. На Майдана се намерихме - съучастници, съидейници, разбрахме, че костваме доста в този живот, че можем да променим света към по-добро. Дори с цената на личния си живот... ", споделя тя.
По това време Ирина към момента практикува специалността си на преподавател. Макар да няма боен опит, тя не изпитва нито секунда съмнение. Решението е взето – тя се включва като доброволка в батальона "Сич ".
"Край мен имаше същински гърмежи. Стигнах до безспорното осъзнаване, че това е същинска война. И че във всеки един миг мога да изгубя живота или здравето си, мога да не видя околните си към този момент. Чух няколко пъти по мой адрес въпроса: „ Може би да се върнем в базата “ Отговорих, че не премислям да се връщам ".
Тогава Ирина води война за първи път. "Около нас тичаха мишки. Но това спря да ме тормози, тъй като бяхме изтощени. Мазилката падаше върху нас, до момента в който си почивахме, само че въобще нямахме сили да реагираме “, разказва ситуацията край себе си Ирина. Оказва се обаче, че момчетата от батальона на Ирина не не помнят, че с изключение на боец, тя е и на първо място жена. "Момчетата постоянно ми подаряваха цветя – всички знаеха, че обичам цветя. Или ми носеха горски плодове. Но във войната си на първо място боец. Това е всичко. Служиш като боец! ".
След войната Ирина се връща към специалността си на преподавател. След военния си живот обаче тя сакаш изпитвала най-голяма потребност от творчество и хубост. Тогава точно тя стартира да се прави бижута от цветя. Създава брошки с рози, пръстени с незабравки и обици от момини сълзи.
"Сълзите още капят от очите на Украйна " – отбелязва Ирина в изявлението си пред уеб страницата.
Всъщност Ирина е героиня на книгата "Момичетата режат коси ", която печели премията "Шевченко ".
Когато през февруари тази година се прави съветската инвазия в Украйна, Ирина още веднъж се включва в редиците на доброволците. И още веднъж заменя цветето с автомат. Изборът, който тя обаче прави този път, е съдбовен. Намира гибелта си във войната. Издъхва дружно със своя брачен партньор.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ