Възможен ли е стадният имунитет срещу COVID-19?
Ако задоволителен брой хора се имунизират против COVID-19, пандемията ще свърши. Така най-малко си представяхме нещата при започване на рецесията с ковид. Хората, които не могат да се имунизират заради някакви хронични болести или децата под 12 години, също биха били предпазени, в случай че в тяхното обграждане има задоволително ваксинирани. Но изпълним ли е изобщо стадният имунитет против COVID-19?
При други болести е реалност
Срещу полиомиелита, прочут още като детски паралич, в Европа да вземем за пример има настоящ стаден имунитет. Европа даже бе оповестена от СЗО още през 2002 година за зона, свободна от полиомиелит. За да се реализира стаден имунитет против това заболяване, е трябвало да се ваксинират към 80 % от популацията. От немската Централа за здравна култура обаче настояват, че е извънредно значимо имунизациите против детски паралич да продължат.
В елементи от Азия и Африка болестта към момента се среща. И в случай че то бъде пренесено от хора, които идват от тези райони, не е изключено да се появят нови огнища на болест измежду неимунизираните. Стадният имунитет не значи, че дадена болест е изкоренена изцяло. „ Нито пък това, че никой повече не може да се болести, а по-скоро, че рискът от зараза е намалял доста до някакво задоволително равнище “, изяснява професорът по клинична фармакология Торстен Лер.
И при COVID-19 е вероятен всеобщ имунитет, само че районно
Рано или късно в Германия ще бъде реалност стадният имунитет против Коронавирус, настояват специалистите. За тази цел към 85 % от хората в страната би трябвало да са имунизирани или да са изкарали заболяването, споделя за Дъждовни води президентката на Германското сдружение по имунология Кристине Фалк. През юли 2021 година институтът „ Роберт Кох “ разгласи, че с цел да се овладее пандемията в Германия, би трябвало най-малко 85% от хората сред 12 и 59 години, както и 90% от над 60-годишните да бъдат изцяло имунизирани против COVID-19.
Защитени против заболяването са и хората, които са преболедували. А тези, които няма да се имунизират, рискуват да се разболеят тежко – без значение на каква възраст са. Не бива да се подценява също и така наречен Пост-COVID синдром - съществуването на дълготрайни последствия от болестта, които могат да траят със седмици и месеци, предизвестява на собствен ред Торстен Лер. Затова е желателно да се реализира стаден имунитет посредством всеобщо имунизиране, разяснява имуноложката Кристине Фалк.
Дали е задоволителен дял на имунизираните от към 70 %, с цел да бъдат предпазени неимунизираните, може да покаже да вземем за пример Дания, която значително анулира рестриктивните мерки, и в която до момента са имунизирани към 75 на 100 от популацията. В други елементи на света обаче делът на имунизираните към момента е доста дребен. Така да вземем за пример в страните с ниски приходи едвам 2,3 на 100 от популацията е получило единствено по една доза от имунизацията. А в Конго изцяло имунизирани против COVID-19 са единствено 0,04 % от популацията. Там, където има доста нови инфекции, съществува и огромен риск от появяването на нови разновидности на вируса. „ Погледнато световно, към момента сме прекомерно надалеч от подобен дял на имунизираните, че вирусът на никое място повече да не може да се популяризира “, споделя Дирк Брокман от Хумболтовия университет в Берлин, който изследва разнообразни пандемични модели. „ Ако пораждат нови разновидности на вируса, против които имунизациите не работят, ще би трябвало да бъдат създадени и нови ваксини. В този смисъл концепцията за световна отбрана на цялото човечество е непостижима цел “, споделя Брокман.
Ваксините защищават от разновидността Делта
Засега утвърдените в Европейски Съюз ваксини са ефикасни против всички разновидности, в това число и против преобладаващия сега вид Делта. „ Не чакам появяването на разновидност, която да не се въздейства от никакви ваксини. Това е извънредно необикновено “, споделя Кристине Фалк. Вирусът може да продължи да мутира, само че най-малко имаме отбрана против дотук познатите негови разновидности “, добавя имуноложката.
" Ваксинацията понижава внезапно вероятността от заразяване. Освен това имунизираният пази тези хора от своето обграждане, които по една или друга причина не могат да се имунизират “, споделя фармацевтът Торстен Лер. А имуноложката Фалк добавя: „ Ваксините обезпечават доста добра отбрана, а в случай че човек е напълно ваксиниран с две дози, той ще е добре предпазен през тази есен и идната зима. “ По-уязвими са хората с предходни болести или пациенти, които взимат лекарства, потискащи имунната система, както и по-възрастните хора. За тях се предлага слагането на трета доза от имунизацията против Коронавирус, показва Фалк. Това се удостоверява прочее и от първите проучвания по този въпрос на BioNTech/Pfizer, които демонстрират: една трета доза, сложена от 7 до 9 месеца след втората, може освен да удължи, само че и да ускори имунната отбрана.
Автор: Катрин Весоловски
При други болести е реалност
Срещу полиомиелита, прочут още като детски паралич, в Европа да вземем за пример има настоящ стаден имунитет. Европа даже бе оповестена от СЗО още през 2002 година за зона, свободна от полиомиелит. За да се реализира стаден имунитет против това заболяване, е трябвало да се ваксинират към 80 % от популацията. От немската Централа за здравна култура обаче настояват, че е извънредно значимо имунизациите против детски паралич да продължат.
В елементи от Азия и Африка болестта към момента се среща. И в случай че то бъде пренесено от хора, които идват от тези райони, не е изключено да се появят нови огнища на болест измежду неимунизираните. Стадният имунитет не значи, че дадена болест е изкоренена изцяло. „ Нито пък това, че никой повече не може да се болести, а по-скоро, че рискът от зараза е намалял доста до някакво задоволително равнище “, изяснява професорът по клинична фармакология Торстен Лер.
И при COVID-19 е вероятен всеобщ имунитет, само че районно
Рано или късно в Германия ще бъде реалност стадният имунитет против Коронавирус, настояват специалистите. За тази цел към 85 % от хората в страната би трябвало да са имунизирани или да са изкарали заболяването, споделя за Дъждовни води президентката на Германското сдружение по имунология Кристине Фалк. През юли 2021 година институтът „ Роберт Кох “ разгласи, че с цел да се овладее пандемията в Германия, би трябвало най-малко 85% от хората сред 12 и 59 години, както и 90% от над 60-годишните да бъдат изцяло имунизирани против COVID-19.
Защитени против заболяването са и хората, които са преболедували. А тези, които няма да се имунизират, рискуват да се разболеят тежко – без значение на каква възраст са. Не бива да се подценява също и така наречен Пост-COVID синдром - съществуването на дълготрайни последствия от болестта, които могат да траят със седмици и месеци, предизвестява на собствен ред Торстен Лер. Затова е желателно да се реализира стаден имунитет посредством всеобщо имунизиране, разяснява имуноложката Кристине Фалк.
Дали е задоволителен дял на имунизираните от към 70 %, с цел да бъдат предпазени неимунизираните, може да покаже да вземем за пример Дания, която значително анулира рестриктивните мерки, и в която до момента са имунизирани към 75 на 100 от популацията. В други елементи на света обаче делът на имунизираните към момента е доста дребен. Така да вземем за пример в страните с ниски приходи едвам 2,3 на 100 от популацията е получило единствено по една доза от имунизацията. А в Конго изцяло имунизирани против COVID-19 са единствено 0,04 % от популацията. Там, където има доста нови инфекции, съществува и огромен риск от появяването на нови разновидности на вируса. „ Погледнато световно, към момента сме прекомерно надалеч от подобен дял на имунизираните, че вирусът на никое място повече да не може да се популяризира “, споделя Дирк Брокман от Хумболтовия университет в Берлин, който изследва разнообразни пандемични модели. „ Ако пораждат нови разновидности на вируса, против които имунизациите не работят, ще би трябвало да бъдат създадени и нови ваксини. В този смисъл концепцията за световна отбрана на цялото човечество е непостижима цел “, споделя Брокман.
Ваксините защищават от разновидността Делта
Засега утвърдените в Европейски Съюз ваксини са ефикасни против всички разновидности, в това число и против преобладаващия сега вид Делта. „ Не чакам появяването на разновидност, която да не се въздейства от никакви ваксини. Това е извънредно необикновено “, споделя Кристине Фалк. Вирусът може да продължи да мутира, само че най-малко имаме отбрана против дотук познатите негови разновидности “, добавя имуноложката.
" Ваксинацията понижава внезапно вероятността от заразяване. Освен това имунизираният пази тези хора от своето обграждане, които по една или друга причина не могат да се имунизират “, споделя фармацевтът Торстен Лер. А имуноложката Фалк добавя: „ Ваксините обезпечават доста добра отбрана, а в случай че човек е напълно ваксиниран с две дози, той ще е добре предпазен през тази есен и идната зима. “ По-уязвими са хората с предходни болести или пациенти, които взимат лекарства, потискащи имунната система, както и по-възрастните хора. За тях се предлага слагането на трета доза от имунизацията против Коронавирус, показва Фалк. Това се удостоверява прочее и от първите проучвания по този въпрос на BioNTech/Pfizer, които демонстрират: една трета доза, сложена от 7 до 9 месеца след втората, може освен да удължи, само че и да ускори имунната отбрана.
Автор: Катрин Весоловски
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ