Си Дзинпин – Червеният император
Ако американската изключителност на интернационалната сцена е мисионерска – Съединени американски щати са длъжни да популяризират полезностите си до всяка точка на света – китайската изключителност е противоположната. Китай не вижда експанзията си по света наложително силово или териториално, а по-скоро културно и икономически; колкото повече възприемаш китайски философии, артикули и услуги, за толкоз по-близък те счита Пекин. Перифразирано, по този начин звучи едно от заключенията, които извежда в оповестената през 2011 година книга “За Китай” някогашният американски държавен секретар Хенри Кисинджър, написа Благовест Бенишев за " Труд ".
Който дотогава е посветил цялостни 10 години от живота си, 3 от които в земите на Средната империя, с цел да изучи и опознае най-загадъчния огромен състезател на интернационалната сцена. И да разбере, че историческото разбиране “средната” е зародило от надълбоко вкопаното в локалния нрав схващане, че Китай е в средата на света, а другите са в периферията.
На базата на насъбраните знания и контактите му на най-високо равнище с партийната върхушка в Китай през годините, Хенри Кисинджър разсъждава нашироко върху въпроса, какво се изисква в ХХІ век да си водач на народ, който наблюдава личната си история 4000 години обратно. И е доста евентуално, следейки новините от Пекин последните няколко дни с вкопаването във властта на президента Си Дзинпин, към този момент най-влиятелният китайски властник от Мао Дзедун насам, маститият американски посланик да се е подсмихнал многозначително.
Уравнението му ще излезе правилно. “Мисълта” на Си стана интегрална част от китайското комунистическо евангелие, а индивидът, стиснал властта в страната, има предстоящата закалка, с цел да даде нов подтик на “Славния поход”, поведен от ръководителя Мао преди половин век.
Роден в Пекин на 15 юни 1953 година, Си Дзинпин произлиза от на практика благородническо родословие – татко му Си Джунсюн е един от създателите на Китайската комунистическа партия (ККП) и доближен на ръководителя Мао Дзедун.
Благодарение на това ранните години на бъдещия водач минават в елитното благоденствие на партийната върхушка в Пекин. Близостта с Мао обаче се оказва и нож с две остриета и Си Джунсюн е измежду първите високопоставени партийни водачи, които изпадат в недружелюбност в навечерието на Културната гражданска война. В резултат на това, през 1962 година Си Дзинпин, дружно със фамилията си отпътува в заточение в отдалечената провинция Хънан. След ареста на татко му, шест години по-късно, 15-годишният Дзинпин е изпратен да работи насилствен труд в селското стопанство, наложителна тегоба, от която той се пробва да избяга несполучливо няколко пъти, преди да се помири със ориста си. След няколко отхвърли от ККП да го одобри в редиците си поради произхода му, през 1974 година
Си Дзинпин най-сетне получава заветния билет и на идната година към този момент е определен за ръководител на работническо звено на компартията. Между 1975 и 1979 година учи химично инженерство в университета Цинхуа в Пекин, като продължава паралелно да се издига в йерархията на ККП. Със довеждане докрай на висшето си обучение, Си Дзинпин е назначен за секретар в кабинета на Генг Бяо, някогашен зависещ на татко му, по това време общоприет секретар на Централния боен съвет на ККП, а след това и министър на защитата. На работа там сред 1979 и 1982 година, Дзинпин придобива съществени знания по военно дело. Партията го приканва още веднъж през 1983 година, когато е назначен за партиен секретар в провинция Хъбей. На тази позиция в идващите години Си Дзинпинще обиколи още три провинции – Фудзиен, Джъдзян и Шанхай, вторият максимален град и финансов център на Китай. На последния пост остава единствено няколко месеца през 2007 година Самото му назначение на една от най-важните районни партийни позиции се счита за сигнал за въздействието му и високото почитание, което има към него централното управление. На конгреса на ККП през октомври същата година Си Дзинпин е определен за един от деветимата членове на Постоянния комитет на Политбюро на Централен комитет на ККП и посочен за евентуален правоприемник на президента Ху Дзинтао след 2012 година В ръцете си той държи освен организацията на олимпийските игри в Пекин през 2008 година, само че и ръководството на вътрешните каузи на Хонконг и Макао (тук към този момент освен Кисинджър би се усмихнал многозначително). Избран за висш водач на ККП на конгреса през ноември 2012 година, Си Дзинпин към този момент е име в учебниците.
От пещерата до палата
От историите, които най-често съпътстват култа към личността на Си Дзинпин в Китай, е тази, обвързвана с интервала, в който е изпратен на насилствен селскостопански труд и в продължение на години живеел в пещера. В взаимозависимост от превода може да се пояснява и като землянка. Сам китайският президент споделя постоянно, какъв брой изграждащза духа, разбиранията и характера му е бил този стадий от живота му. Което си звучи напълно правдоподобно. А пещерата/ землянката към този момент била превърната в музей. Всички прилики…
ЗА НЕГО
Имаше кариерен проект през цялото време
Още тогава (в годините на насилствен труд) той изготви доста деликатно проект за кариерно развиване, който да му помогне да капитализира от всички благоприятни условия да се издигне до най-високите равнища на партийната подчиненост. Първо да стане офицер от Народната освободителна войска в края на 1970-те и до момента в който заема най-различни провинциални партийни позиции, последователно да се издигне в редиците. Мислеше за това от ден първи. (Лю Хушенг, някогашен сподвижник на Си Дзинпин от интервала в пещерата)
Човек от вида на Нелсън Мандела
Си Дзинпин е разумен човек, минал през доста земетресения и премеждия. Виждам го като човек от вида на Нелсън Мандела. Човек с голяма прочувствена непоклатимост, който не разрешава персоналните му несгоди и несгоди да въздействат на мнението му. С други думи той е впечатляващ. (Лий Куан Ю, някогашен министър-председател на Сингапур).
Обещах и ви нося сладолед
Президентът на Русия Владимир Путин подари на китайския си сътрудник Си Дзинпин кутийка с съветски сладолед. “Обещах ви и ви нося като подарък цяла кутийка със сладолед”, обърна се към сътрудника си Путин преди началото на двустранната им среща в Ханджоу. Си Дзинпин благодари на Путин, отбелязвайки, че при всяко свое посещаване в Русия му купуват сладолед. (Владимир Путин след среща през 2016 г.)
Който дотогава е посветил цялостни 10 години от живота си, 3 от които в земите на Средната империя, с цел да изучи и опознае най-загадъчния огромен състезател на интернационалната сцена. И да разбере, че историческото разбиране “средната” е зародило от надълбоко вкопаното в локалния нрав схващане, че Китай е в средата на света, а другите са в периферията.
На базата на насъбраните знания и контактите му на най-високо равнище с партийната върхушка в Китай през годините, Хенри Кисинджър разсъждава нашироко върху въпроса, какво се изисква в ХХІ век да си водач на народ, който наблюдава личната си история 4000 години обратно. И е доста евентуално, следейки новините от Пекин последните няколко дни с вкопаването във властта на президента Си Дзинпин, към този момент най-влиятелният китайски властник от Мао Дзедун насам, маститият американски посланик да се е подсмихнал многозначително.
Уравнението му ще излезе правилно. “Мисълта” на Си стана интегрална част от китайското комунистическо евангелие, а индивидът, стиснал властта в страната, има предстоящата закалка, с цел да даде нов подтик на “Славния поход”, поведен от ръководителя Мао преди половин век.
Роден в Пекин на 15 юни 1953 година, Си Дзинпин произлиза от на практика благородническо родословие – татко му Си Джунсюн е един от създателите на Китайската комунистическа партия (ККП) и доближен на ръководителя Мао Дзедун.
Благодарение на това ранните години на бъдещия водач минават в елитното благоденствие на партийната върхушка в Пекин. Близостта с Мао обаче се оказва и нож с две остриета и Си Джунсюн е измежду първите високопоставени партийни водачи, които изпадат в недружелюбност в навечерието на Културната гражданска война. В резултат на това, през 1962 година Си Дзинпин, дружно със фамилията си отпътува в заточение в отдалечената провинция Хънан. След ареста на татко му, шест години по-късно, 15-годишният Дзинпин е изпратен да работи насилствен труд в селското стопанство, наложителна тегоба, от която той се пробва да избяга несполучливо няколко пъти, преди да се помири със ориста си. След няколко отхвърли от ККП да го одобри в редиците си поради произхода му, през 1974 година
Си Дзинпин най-сетне получава заветния билет и на идната година към този момент е определен за ръководител на работническо звено на компартията. Между 1975 и 1979 година учи химично инженерство в университета Цинхуа в Пекин, като продължава паралелно да се издига в йерархията на ККП. Със довеждане докрай на висшето си обучение, Си Дзинпин е назначен за секретар в кабинета на Генг Бяо, някогашен зависещ на татко му, по това време общоприет секретар на Централния боен съвет на ККП, а след това и министър на защитата. На работа там сред 1979 и 1982 година, Дзинпин придобива съществени знания по военно дело. Партията го приканва още веднъж през 1983 година, когато е назначен за партиен секретар в провинция Хъбей. На тази позиция в идващите години Си Дзинпинще обиколи още три провинции – Фудзиен, Джъдзян и Шанхай, вторият максимален град и финансов център на Китай. На последния пост остава единствено няколко месеца през 2007 година Самото му назначение на една от най-важните районни партийни позиции се счита за сигнал за въздействието му и високото почитание, което има към него централното управление. На конгреса на ККП през октомври същата година Си Дзинпин е определен за един от деветимата членове на Постоянния комитет на Политбюро на Централен комитет на ККП и посочен за евентуален правоприемник на президента Ху Дзинтао след 2012 година В ръцете си той държи освен организацията на олимпийските игри в Пекин през 2008 година, само че и ръководството на вътрешните каузи на Хонконг и Макао (тук към този момент освен Кисинджър би се усмихнал многозначително). Избран за висш водач на ККП на конгреса през ноември 2012 година, Си Дзинпин към този момент е име в учебниците.
От пещерата до палата
От историите, които най-често съпътстват култа към личността на Си Дзинпин в Китай, е тази, обвързвана с интервала, в който е изпратен на насилствен селскостопански труд и в продължение на години живеел в пещера. В взаимозависимост от превода може да се пояснява и като землянка. Сам китайският президент споделя постоянно, какъв брой изграждащза духа, разбиранията и характера му е бил този стадий от живота му. Което си звучи напълно правдоподобно. А пещерата/ землянката към този момент била превърната в музей. Всички прилики…
ЗА НЕГО
Имаше кариерен проект през цялото време
Още тогава (в годините на насилствен труд) той изготви доста деликатно проект за кариерно развиване, който да му помогне да капитализира от всички благоприятни условия да се издигне до най-високите равнища на партийната подчиненост. Първо да стане офицер от Народната освободителна войска в края на 1970-те и до момента в който заема най-различни провинциални партийни позиции, последователно да се издигне в редиците. Мислеше за това от ден първи. (Лю Хушенг, някогашен сподвижник на Си Дзинпин от интервала в пещерата)
Човек от вида на Нелсън Мандела
Си Дзинпин е разумен човек, минал през доста земетресения и премеждия. Виждам го като човек от вида на Нелсън Мандела. Човек с голяма прочувствена непоклатимост, който не разрешава персоналните му несгоди и несгоди да въздействат на мнението му. С други думи той е впечатляващ. (Лий Куан Ю, някогашен министър-председател на Сингапур).
Обещах и ви нося сладолед
Президентът на Русия Владимир Путин подари на китайския си сътрудник Си Дзинпин кутийка с съветски сладолед. “Обещах ви и ви нося като подарък цяла кутийка със сладолед”, обърна се към сътрудника си Путин преди началото на двустранната им среща в Ханджоу. Си Дзинпин благодари на Путин, отбелязвайки, че при всяко свое посещаване в Русия му купуват сладолед. (Владимир Путин след среща през 2016 г.)
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ