"Мудис" с ключово решение за България, вестите са страхотни!
Агенция "Мудис " увеличи дълготрайния рейтинг на България в задгранична и локална валута до "Baa1 " със постоянна вероятност.
Решението на кредитната организация за повишението на рейтинга отразява подобряването на институционалния потенциал и успеваемостта при създаване на политики, с което страната навлиза в последния стадий преди участието в еврозоната.
Повишеният рейтинг регистрира също по този начин и понижения риск във връзка с дълга в задгранична валута, забележителните фискални запаси и упованията, че удобната динамичност на бюджетните индикатори и дълга в интервала след шока от пандемията ще поддържат мощната фискална позиция, показват от организацията.
Стабилната вероятност пък демонстрира упованията на рейтинговата организация, че фискалните индикаторите ще останат устойчиви даже и при развиване на неподходящ сюжет, над междинната за страните с сходен рейтинг "Baa1 ".
Също по този начин стабилната вероятност регистрира и салдото сред подобряването на икономическата и институционална среда в България и съществуването на основни провокации пред рейтинга, свързани най-вече с негативното влияние на демографските процеси в страната върху евентуалния напредък в средносрочен небосвод, както и нуждата от продължение на промените в битката с корупцията, независимостта на правосъдната система и върховенството на закона.
Първият фактор за повишението на рейтинга се основава на напредъка на България към присъединение в еврозоната и обвързваните с това подсилване на институционалния потенциал и дейно създаване на политики. Анализаторите правят оценка влизането на България във Валутния механизъм II (ВМ II) като една от последните решаващи стъпки преди участието в еврозоната.
Отбелязват също, че утвърждението за присъединение към ВМ II, на фона на настъпилата пандемична рецесия, е резултат от изпълнената обширна стратегия от промени. Успоредно с това, Moody’s регистрира и откритото тясно съдействие сред ЕЦБ и Българска народна банка в региона на банковия контрол и смята, че то ще способства в допълнение за възстановяване на регулаторната среда и ще насърчи приемането на най-хубави практики.
Вторият фактор за повишението на рейтинга е обвързван с укрепването на фискалния и кредитен профил на страната, макар негативното влияние на пандемията от ковид.
Анализаторите от Moody’s подчертават, че в тази ситуация с България, мощно надеждният валутен ръб, който съществува от повече от две десетилетия, смекчава риска, произлизащ от високият дял на деноминирания в задгранична валута дълг на страната (през 2019 година 80 % от държавния дълг на България е деноминиран в евро).
Кредитният профил на страната е подсилен и от мощната фискална позиция на държавното управление. След четири години на възходящи структурни бюджетни остатъци, съотношението дълг/БВП е достигнало до 20.4 % през 2019 година, което е второто най-ниско равнище в Европейския съюз след Естония.
Отчетено е и подобрението във връзка с по-благоприятните благоприятни условия за финансиране, като отношението сред заплащанията по лихви и бюджетните доходи се е намалило до 1.5 % през 2019 година по отношение на 2.5 % през 2016 година Moody's чакат също и фискалният запас да остане постоянен на към 10 % от Брутният вътрешен продукт.
Според Агенцията пандемията ще се отрази отрицателно на обществените финанси на страната ни.
Спадът на Брутният вътрешен продукт на България е оценен на 3,5 % през 2020 година, последван от възобновяване от 2,7 % през 2021 година. Очакваният спад и нуждата от поддръжка на икономическата интензивност за справяне с пандемията ще окажат напън върху приходите и разноските на бюджета и ще доведат до недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година и от 1,6 % през 2021 година
"Мудис " също по този начин чакат държавният дълг на България да се увеличи до 23,9 % през 2020 година и до 24,2 % през 2021 година, след което последователно да се намали до 23,5 % през 2022 година
Агенцията показва, че главните фактори, които биха могли да доведат до повишение на вероятността и рейтинга на страната са свързани със обилни усъвършенствания в качеството на работа на институциите и устойчивата конвергенция към по-висок витален и институционален стандарт, които ще поддържат влизането на страната в еврозоната.
Фактори, които биха могли да доведат до негативна вероятност и намаление на рейтинга, са вероятно доста и трайно утежняване на мощната фискална позиция на държавното управление и вероятностите пред дълготрайния стопански напредък, както и отслабването на институционалната рамка.
Решението на кредитната организация за повишението на рейтинга отразява подобряването на институционалния потенциал и успеваемостта при създаване на политики, с което страната навлиза в последния стадий преди участието в еврозоната.
Повишеният рейтинг регистрира също по този начин и понижения риск във връзка с дълга в задгранична валута, забележителните фискални запаси и упованията, че удобната динамичност на бюджетните индикатори и дълга в интервала след шока от пандемията ще поддържат мощната фискална позиция, показват от организацията.
Стабилната вероятност пък демонстрира упованията на рейтинговата организация, че фискалните индикаторите ще останат устойчиви даже и при развиване на неподходящ сюжет, над междинната за страните с сходен рейтинг "Baa1 ".
Също по този начин стабилната вероятност регистрира и салдото сред подобряването на икономическата и институционална среда в България и съществуването на основни провокации пред рейтинга, свързани най-вече с негативното влияние на демографските процеси в страната върху евентуалния напредък в средносрочен небосвод, както и нуждата от продължение на промените в битката с корупцията, независимостта на правосъдната система и върховенството на закона.
Първият фактор за повишението на рейтинга се основава на напредъка на България към присъединение в еврозоната и обвързваните с това подсилване на институционалния потенциал и дейно създаване на политики. Анализаторите правят оценка влизането на България във Валутния механизъм II (ВМ II) като една от последните решаващи стъпки преди участието в еврозоната.
Отбелязват също, че утвърждението за присъединение към ВМ II, на фона на настъпилата пандемична рецесия, е резултат от изпълнената обширна стратегия от промени. Успоредно с това, Moody’s регистрира и откритото тясно съдействие сред ЕЦБ и Българска народна банка в региона на банковия контрол и смята, че то ще способства в допълнение за възстановяване на регулаторната среда и ще насърчи приемането на най-хубави практики.
Вторият фактор за повишението на рейтинга е обвързван с укрепването на фискалния и кредитен профил на страната, макар негативното влияние на пандемията от ковид.
Анализаторите от Moody’s подчертават, че в тази ситуация с България, мощно надеждният валутен ръб, който съществува от повече от две десетилетия, смекчава риска, произлизащ от високият дял на деноминирания в задгранична валута дълг на страната (през 2019 година 80 % от държавния дълг на България е деноминиран в евро).
Кредитният профил на страната е подсилен и от мощната фискална позиция на държавното управление. След четири години на възходящи структурни бюджетни остатъци, съотношението дълг/БВП е достигнало до 20.4 % през 2019 година, което е второто най-ниско равнище в Европейския съюз след Естония.
Отчетено е и подобрението във връзка с по-благоприятните благоприятни условия за финансиране, като отношението сред заплащанията по лихви и бюджетните доходи се е намалило до 1.5 % през 2019 година по отношение на 2.5 % през 2016 година Moody's чакат също и фискалният запас да остане постоянен на към 10 % от Брутният вътрешен продукт.
Според Агенцията пандемията ще се отрази отрицателно на обществените финанси на страната ни.
Спадът на Брутният вътрешен продукт на България е оценен на 3,5 % през 2020 година, последван от възобновяване от 2,7 % през 2021 година. Очакваният спад и нуждата от поддръжка на икономическата интензивност за справяне с пандемията ще окажат напън върху приходите и разноските на бюджета и ще доведат до недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година и от 1,6 % през 2021 година
"Мудис " също по този начин чакат държавният дълг на България да се увеличи до 23,9 % през 2020 година и до 24,2 % през 2021 година, след което последователно да се намали до 23,5 % през 2022 година
Агенцията показва, че главните фактори, които биха могли да доведат до повишение на вероятността и рейтинга на страната са свързани със обилни усъвършенствания в качеството на работа на институциите и устойчивата конвергенция към по-висок витален и институционален стандарт, които ще поддържат влизането на страната в еврозоната.
Фактори, които биха могли да доведат до негативна вероятност и намаление на рейтинга, са вероятно доста и трайно утежняване на мощната фискална позиция на държавното управление и вероятностите пред дълготрайния стопански напредък, както и отслабването на институционалната рамка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ