Влакът дерайлира: растат случаите на домашно насилие
А в този момент си спомнете какъв брой пъти сте се заричали, изтощени от работа и изнервени до прекаленост, че един ден ще зарежете всичко и ще си останете у дома. При мъжа и децата... С днешна дата мнозина са склонни да премислят това свое предпочитание, тъй като се сблъскват с последствията му. Прекалените упования и действителността обрисуваха координатната система на голямото ни отчаяние. Случаите на домашно принуждение порастват с всеки минал ден.
В енциклопедията на синдромите това положение е разказано като „ парижки синдром “ и се отнася основно до японските туристи под Айфеловата кула. То се характеризира с потрес и доста вегетативни признаци – като аритмия, учестено дишане, потене и възбуденост. Понякога даже се появяват халюцинации. Париж, за който са си мечтали, няма нищо общо с Париж, какъвто е. В подобен случай се предписват успокоителни и неотложно връщане...вкъщи. Каква подигравка на ориста!
В момента нашето „ у дома “ не е същото.
Това не е оня спокоен дом, зависещ на досегашният ни постоянен дневен темп. „ Вкъщи “ през днешния ден е затвор, из който пълзят змиите и гущерите на нашето неодобрение.
Отворете прозореца по здрач и ще чуете тези раздиращи тишината крясъци на уплашени дами, корав и безапелационен тембър на мъже, писъци на деца. Принудителната изолираност ни сложи лице в лице с нерешените ни житейски проблеми, които ловко замитахме под вратата на света на открито, подготвен да ги погълне с голямата паст на тоталния си звук.
Всеки имаше къде да се скрие, само че в този момент това е невероятно. Всеки имаше своите бягства.
Влакът дерайлира и четирите стени на стаите ни стават неми очевидци на грозни подиуми, чуват се ужасни думи. Това същите хора ли са? Това ние ли сме? – питат се мнозина, пълнейки следващата чаша с алкохол – илюзорния ни „ съдружник “, който вместо да позволява, усилва проблемите.
Понякога си мисля, че в действителност сме жертва на колосален опит, както не малко хора настояват, и светът за една нощ се е трансформирал в великански зоопарк. Лъвът е затворен в клетка с лъвицата, слонът със своята слоница, само че в случай че вълкът споделя едно пространство със заека и той няма накъде да бяга...
Играта на котка и мишка.
Ето за това приказвам. Доскорошните жертви на насилие са притиснати от събитията и принудени да търпят философски в името на децата, в страх да не ги чуят съседите, в смут да не тревожат околните с проблемите си, тъй като така и така са обезпокоени.
Как да реагираме, в случай че напрежението вкъщи ескалира, а вербалната експанзия прерасне във физическо принуждение? Има ли кой да ни помогне?
В поредност от материали, ние, Момичетата от града, правилни на своята дейна позиция против домашното принуждение, ще даваме думата на експерти, които ще споделят препоръки за превъзмогване на напрежението и справяне със обстановката.
Присъединете се и към нашата обществена Facebook група НЕ СИ САМА - ЗАЕДНО СРЕЩУ НАСИЛИЕТО, чиято цел е да окаже поддръжка за хилядите дами в България, които са принудени да страдат, да търпят, да се крият, да премълчават, да се срамят и да плачат всякога, когато биват унизени, бити, унижавани… Кампанията има за цел да сплоти напъните и волята на всички публични организации, институции и обособени персони в битката против насилието в дома, от което страдат освен жертвите и техните деца, само че и цялото българско общество.
Оптимизмът - най-разпространената тактика за справяне със напрежението при дамите
В енциклопедията на синдромите това положение е разказано като „ парижки синдром “ и се отнася основно до японските туристи под Айфеловата кула. То се характеризира с потрес и доста вегетативни признаци – като аритмия, учестено дишане, потене и възбуденост. Понякога даже се появяват халюцинации. Париж, за който са си мечтали, няма нищо общо с Париж, какъвто е. В подобен случай се предписват успокоителни и неотложно връщане...вкъщи. Каква подигравка на ориста!
В момента нашето „ у дома “ не е същото.
Това не е оня спокоен дом, зависещ на досегашният ни постоянен дневен темп. „ Вкъщи “ през днешния ден е затвор, из който пълзят змиите и гущерите на нашето неодобрение.
Отворете прозореца по здрач и ще чуете тези раздиращи тишината крясъци на уплашени дами, корав и безапелационен тембър на мъже, писъци на деца. Принудителната изолираност ни сложи лице в лице с нерешените ни житейски проблеми, които ловко замитахме под вратата на света на открито, подготвен да ги погълне с голямата паст на тоталния си звук.
Всеки имаше къде да се скрие, само че в този момент това е невероятно. Всеки имаше своите бягства.
Влакът дерайлира и четирите стени на стаите ни стават неми очевидци на грозни подиуми, чуват се ужасни думи. Това същите хора ли са? Това ние ли сме? – питат се мнозина, пълнейки следващата чаша с алкохол – илюзорния ни „ съдружник “, който вместо да позволява, усилва проблемите.
Понякога си мисля, че в действителност сме жертва на колосален опит, както не малко хора настояват, и светът за една нощ се е трансформирал в великански зоопарк. Лъвът е затворен в клетка с лъвицата, слонът със своята слоница, само че в случай че вълкът споделя едно пространство със заека и той няма накъде да бяга...
Играта на котка и мишка.
Ето за това приказвам. Доскорошните жертви на насилие са притиснати от събитията и принудени да търпят философски в името на децата, в страх да не ги чуят съседите, в смут да не тревожат околните с проблемите си, тъй като така и така са обезпокоени.
Как да реагираме, в случай че напрежението вкъщи ескалира, а вербалната експанзия прерасне във физическо принуждение? Има ли кой да ни помогне?
В поредност от материали, ние, Момичетата от града, правилни на своята дейна позиция против домашното принуждение, ще даваме думата на експерти, които ще споделят препоръки за превъзмогване на напрежението и справяне със обстановката.
Присъединете се и към нашата обществена Facebook група НЕ СИ САМА - ЗАЕДНО СРЕЩУ НАСИЛИЕТО, чиято цел е да окаже поддръжка за хилядите дами в България, които са принудени да страдат, да търпят, да се крият, да премълчават, да се срамят и да плачат всякога, когато биват унизени, бити, унижавани… Кампанията има за цел да сплоти напъните и волята на всички публични организации, институции и обособени персони в битката против насилието в дома, от което страдат освен жертвите и техните деца, само че и цялото българско общество.
Оптимизмът - най-разпространената тактика за справяне със напрежението при дамите
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ