Отбелязваме Деня на международна солидарност на журналистите
8 септември се отбелязва като Ден на интернационална взаимност на публицистите. Той се празнува се от 1958 година по решение на Международната организация на публицистите.
Терминът "журналист " поражда в ранния XIX век, когато значи единствено хора, пишещи за периодически издания (или журнали). Много хора одобряват журналиста и репортера за едно и също нещо. Но репортерът е единствено един от типовете публицисти, наред с фотографите, колумнистите, основните редактори и така нататък В днешното общество журналистът е придобил изключително място в съзнанието на хората. Често хората споделят: "това го четох във вестника " или "това го чух по малкия екран ", и го одобряват като безспорната истина.
Известни персони в историята на публицистиката са: Даниел Дефо, творил още през XVIII век, и след него Чарлз Дикенс, Ридиърд Киплинг, Ърнест Хемингуей, а за България - Христо Ботев, Захари Стоянов. Доста от най-известните имена в историята на ХХ век също са се занимавали с публицистика. Примери са Уинстън Чърчил, Джордж Оруел, Ричард Никсън.
През 1993 година Генералната асамблея на Организация на обединените нации приема резолюция, с която 3 май е разгласен за Световен ден за свободата на пресата, който се отбелязва всяка година на специфична конференция под патронажа на ЮНЕСКО.
Свободата на печата е конституционна гаранция на самостоятелното действие на средствата за всеобща информация в настрана взета страна. Свободата на печата е част от свободата на информацията и за първи път се загатва във френската Декларация за правата на индивида и жителя от 1789 година.
Цензурата на книги е документирана още през 411 година пр.н.е. в Атина, която стига върха си в изгарянето на книги, както творбата „ За Боговете “ на философа Протагор.
През 1695 година е публикуван първият закон за възбраната на цензурата в Англия.
История
Като първи вестник е приет оповестеният през 1605 година в Страсбург - Relation aller Fürnemmen und gedenckwürdigen Historien на Йохан Карол. Първият сполучлив британски всекидневник е "Дейли Кърант ", който е излизал от 1702 година до 1735 година.
Първият български вестник е "Български орел " (1846 г.) на Иван Богоров, който е издаван в Лайпциг по време на Възраждането.
От неофициалното начало, подтиквано от механизираното отпечатване, през всеобщата печатна продукция и най-после, през ХХ век, публицистиката уголемява своята естрада - с радиопредаванията (в началото на века, 1909 г.), по-късно с появяването на малкия екран (1930 г.) и Интернет (70-те, а всеобщо 90-те и изключително нахлуване на медиите в него в първите години на XXI век).
Терминът "журналист " поражда в ранния XIX век, когато значи единствено хора, пишещи за периодически издания (или журнали). Много хора одобряват журналиста и репортера за едно и също нещо. Но репортерът е единствено един от типовете публицисти, наред с фотографите, колумнистите, основните редактори и така нататък В днешното общество журналистът е придобил изключително място в съзнанието на хората. Често хората споделят: "това го четох във вестника " или "това го чух по малкия екран ", и го одобряват като безспорната истина.
Известни персони в историята на публицистиката са: Даниел Дефо, творил още през XVIII век, и след него Чарлз Дикенс, Ридиърд Киплинг, Ърнест Хемингуей, а за България - Христо Ботев, Захари Стоянов. Доста от най-известните имена в историята на ХХ век също са се занимавали с публицистика. Примери са Уинстън Чърчил, Джордж Оруел, Ричард Никсън.
През 1993 година Генералната асамблея на Организация на обединените нации приема резолюция, с която 3 май е разгласен за Световен ден за свободата на пресата, който се отбелязва всяка година на специфична конференция под патронажа на ЮНЕСКО.
Свободата на печата е конституционна гаранция на самостоятелното действие на средствата за всеобща информация в настрана взета страна. Свободата на печата е част от свободата на информацията и за първи път се загатва във френската Декларация за правата на индивида и жителя от 1789 година.
Цензурата на книги е документирана още през 411 година пр.н.е. в Атина, която стига върха си в изгарянето на книги, както творбата „ За Боговете “ на философа Протагор.
През 1695 година е публикуван първият закон за възбраната на цензурата в Англия.
История
Като първи вестник е приет оповестеният през 1605 година в Страсбург - Relation aller Fürnemmen und gedenckwürdigen Historien на Йохан Карол. Първият сполучлив британски всекидневник е "Дейли Кърант ", който е излизал от 1702 година до 1735 година.
Първият български вестник е "Български орел " (1846 г.) на Иван Богоров, който е издаван в Лайпциг по време на Възраждането.
От неофициалното начало, подтиквано от механизираното отпечатване, през всеобщата печатна продукция и най-после, през ХХ век, публицистиката уголемява своята естрада - с радиопредаванията (в началото на века, 1909 г.), по-късно с появяването на малкия екран (1930 г.) и Интернет (70-те, а всеобщо 90-те и изключително нахлуване на медиите в него в първите години на XXI век).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ