Армстронг носи 21,55 кг проби от Луната /СНИМКИ/
50 години от историческата задача на Аполо 11
„ Една дребна крачка за индивида - един огромен скок за човечеството ”. Едва ли има човек, който да не знае историческата фраза на астронавта Нийл Армстронг, изречена преди 50 години, когато прави първата човешка стъпка на Луната. Мисията на американските астронавти Нийл Армстронг, Едуин „ Бъз ” Олдрин и Майкъл Колинс остава в златните страници на човешката история и още вълнува целия свят.
На 20 юли 1969 година, Нийл Армстронг и Бъз Олдрин кацат на Луната в Морето на спокойствието. Майкъл Колинс остава в капсулата в окололунна орбита „ Колумбия ”, която служи за връщане на Земята. „ Една дребна крачка за индивида - един огромен скок за човечеството ", споделя Нийл Армстронг, когато излиза от спускаемия уред „ Игъл ".
Четири дни по-рано – на 16 юли 1969 г. към един милион души са се събрали на плажовете на централна Флорида, с цел да станат очевидци на първото изстрелване на Аполо 11. Още над 500 милиона души по света гледат събитието онлайн по малкия екран. Предишните екипи на Аполо са тествали галактическия транспортен съд в земната орбита и към Луната, единствено два месеца по-рано Аполо 10 е направил генерална подготовка, с цел да почисти всички незнайни към лунното кацане.
Денят на астронавтите на 16 юли 1969 година почнал с позвъняване в 4 часа от началника на службата по астронавтите Доналд К. „ Дийк “ Слейтън. След обичайна предварителна закуска облекли костюмите си и се отправили към стартовата площадка 39A на Kennedy Space Center (KSC).
Аполо 11 напуща Земята тъкмо в 9:32 ч. От Космоса астронавтите вършат приятна изненада с непланирано 16-минутно цветно телевизионно предаване, показващо на хората родната им планета. След това те слагат своя галактически транспортен съд в режим на пасивно термично ръководство. Накрая, към 13 часа след старта и един доста дълъг ден, екипажът стартира първия си интервал на сън с Аполон 11 на към 63 000 благи от Земята, споделя НАСА на формалната си страница.
На 20 юли към 102 ч. след старта Лунният модул се отделя на височина от 110 км над повърхността и стартира да забавя своята траектория. Маневрата се прави откъм близката страна на на Луната в непрекъсната връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. В него е Бъз Олдрин. По стратегия Ийгъл би трябвало да се прилуни на автоматизиран режим, само че още по време на полета Армстронг е взел решение, че на към 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае по какъв начин да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се постанова да се премине на ръчен режим доста по-рано заради претоварване на бордовия компютър. Независимо от зародилия проблем от Хюстън поучават астронавтите да продължат задачата и Армстронг и Олдрин съумяват да кацнат на ръчен режим, прелитайки над кратер с размери към 180 метра. В 20 часа 17 минути 42 секунди на 20 юли 1969 г. Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Армстронг рапортува: „ Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна ”.
В резервоара на моторите за кацане е останало гориво за още 17 секунди работа и не се е наложила анулация на прилуняването и наложително връщане на орбита. Екипажът организира интервенция, симулираща старт от Луната за инспекция на всички системи на Ийгъл , които се оказват в цялостна редовност. Заплануваната по стратегия отмора след прилуняването е анулирана по молба на астронавтите и се пристъпва към интервенцията за излизане на лунната повърхнина. Външната бордова камера предава непосредствено по малкия екран пред цялото човечество историческия миг на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло. С думите:. „ Една дребна крачка за индивида - един огромен скок за човечеството ".
На 21 юли 1969 година в 2 часа 56 минути 20 секунди той оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и стартира да опитва разнообразни начини за напредване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите „ кенгурови ” подскоци при които се прелитат над 2 метра. Монтирана е телевизионна камера и по-късно е развят националния байрак на Съединени американски щати. Провежда се пряк диалог с президента Ричард Никсън от лунната повърхнина. Монтират се научни уреди за установяване на точното разстояние до Земята. Събрани са мостри от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за проучване на Земята. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: „ Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 година след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество “ и с подписи на Армстронг, Олдрин, Колинс и президента на Съединени американски щати Никсън. Олдрин престоява на лунната повърхнина 1 час и 30 мин., след което се прибира в Лунния модул, а Армстронг остава общо 2 часа и 10 мин. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл, а Амстронг употребява хамак, закачен под кожуха на главния мотор на завръщащата се степен.
„ Една дребна крачка за индивида - един огромен скок за човечеството ”. Едва ли има човек, който да не знае историческата фраза на астронавта Нийл Армстронг, изречена преди 50 години, когато прави първата човешка стъпка на Луната. Мисията на американските астронавти Нийл Армстронг, Едуин „ Бъз ” Олдрин и Майкъл Колинс остава в златните страници на човешката история и още вълнува целия свят.
На 20 юли 1969 година, Нийл Армстронг и Бъз Олдрин кацат на Луната в Морето на спокойствието. Майкъл Колинс остава в капсулата в окололунна орбита „ Колумбия ”, която служи за връщане на Земята. „ Една дребна крачка за индивида - един огромен скок за човечеството ", споделя Нийл Армстронг, когато излиза от спускаемия уред „ Игъл ".
Четири дни по-рано – на 16 юли 1969 г. към един милион души са се събрали на плажовете на централна Флорида, с цел да станат очевидци на първото изстрелване на Аполо 11. Още над 500 милиона души по света гледат събитието онлайн по малкия екран. Предишните екипи на Аполо са тествали галактическия транспортен съд в земната орбита и към Луната, единствено два месеца по-рано Аполо 10 е направил генерална подготовка, с цел да почисти всички незнайни към лунното кацане.
Денят на астронавтите на 16 юли 1969 година почнал с позвъняване в 4 часа от началника на службата по астронавтите Доналд К. „ Дийк “ Слейтън. След обичайна предварителна закуска облекли костюмите си и се отправили към стартовата площадка 39A на Kennedy Space Center (KSC).
Аполо 11 напуща Земята тъкмо в 9:32 ч. От Космоса астронавтите вършат приятна изненада с непланирано 16-минутно цветно телевизионно предаване, показващо на хората родната им планета. След това те слагат своя галактически транспортен съд в режим на пасивно термично ръководство. Накрая, към 13 часа след старта и един доста дълъг ден, екипажът стартира първия си интервал на сън с Аполон 11 на към 63 000 благи от Земята, споделя НАСА на формалната си страница.
На 20 юли към 102 ч. след старта Лунният модул се отделя на височина от 110 км над повърхността и стартира да забавя своята траектория. Маневрата се прави откъм близката страна на на Луната в непрекъсната връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. В него е Бъз Олдрин. По стратегия Ийгъл би трябвало да се прилуни на автоматизиран режим, само че още по време на полета Армстронг е взел решение, че на към 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае по какъв начин да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се постанова да се премине на ръчен режим доста по-рано заради претоварване на бордовия компютър. Независимо от зародилия проблем от Хюстън поучават астронавтите да продължат задачата и Армстронг и Олдрин съумяват да кацнат на ръчен режим, прелитайки над кратер с размери към 180 метра. В 20 часа 17 минути 42 секунди на 20 юли 1969 г. Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Армстронг рапортува: „ Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна ”.
В резервоара на моторите за кацане е останало гориво за още 17 секунди работа и не се е наложила анулация на прилуняването и наложително връщане на орбита. Екипажът организира интервенция, симулираща старт от Луната за инспекция на всички системи на Ийгъл , които се оказват в цялостна редовност. Заплануваната по стратегия отмора след прилуняването е анулирана по молба на астронавтите и се пристъпва към интервенцията за излизане на лунната повърхнина. Външната бордова камера предава непосредствено по малкия екран пред цялото човечество историческия миг на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло. С думите:. „ Една дребна крачка за индивида - един огромен скок за човечеството ".
На 21 юли 1969 година в 2 часа 56 минути 20 секунди той оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и стартира да опитва разнообразни начини за напредване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите „ кенгурови ” подскоци при които се прелитат над 2 метра. Монтирана е телевизионна камера и по-късно е развят националния байрак на Съединени американски щати. Провежда се пряк диалог с президента Ричард Никсън от лунната повърхнина. Монтират се научни уреди за установяване на точното разстояние до Земята. Събрани са мостри от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за проучване на Земята. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: „ Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 година след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество “ и с подписи на Армстронг, Олдрин, Колинс и президента на Съединени американски щати Никсън. Олдрин престоява на лунната повърхнина 1 час и 30 мин., след което се прибира в Лунния модул, а Армстронг остава общо 2 часа и 10 мин. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл, а Амстронг употребява хамак, закачен под кожуха на главния мотор на завръщащата се степен.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ