3 часа сам насред океана - разказ на водолаза Александър Богданов
47-годишният Александър Богданов е професионален водолаз към този момент повече от 20 години. Страстта му към водата и гмурканията стартира още в детските години, предизвикана от книги и филми.
" Всичко стартира с една книга, която си взех от книжарницата на австрийски водолаз Ханс Хас, това е един от пионерите на водолазния спорт и водолазното дело в международен мащаб и филмите на френския откривател Жак-Ив Кусто. Просто бях ужасно впечатлен от света, който демонстрират в тези филми и историите, за океана, които описват в тези книги ", споделя Александър.
" Започнах да се гмуркам още като дете, доста обичах да го върша, само че тогава беше мъчно да се откри хубава екипировка. Гмурках се с вълнени пуловери и имаше едни български маски и плавници. След учебно заведение и след казармата ме одобриха във военноморското учебно заведение във Варна и там всичко продължи, покрай морето. Много постоянно се гмурках с харпун за риба и малко по малко се трансформира в моя специалност.
Първата ми професионална работа беше в Норвегия, работех във фермите за сьомга, там изкарах 3 години и половина. След това започнахме да работим с български водолазни компании, главно да поправяме язовирни стени, само че и всякаква друга водолазна работа.
След това работих и по Дунава, в Румъния участвах в 2 плана за вадене на 2 потънали кораба в град Галац. В момента работата ми е да пробутвам оптични кабели на всички места по света, в океаните.
Когато съм в България, благодарение на управлението на Ню Бояна Филмс направихме водолазна академия във водното студио на кино центъра. Там организираме курсове, вършим водолазни гмуркания за развлечение, упражняваме и каскадьорите ", добавя той.
По думите на Александър в последните години известността на водолазния спорт осезаемо се усилва, както и искащите да го практикуват. А най-интересните му планове са били в киното, където към този момент е взел участие в над 20 кино лентата.
" Работата ми в киното стартира с кино лентата „ Непобедимите “, който се снимаше на язовир Огняново. Когато има водни подиуми или някаква заплаха за каскадьорите, започнаха да викат мен. Нашата роля там е осигуряваща, както и да строим декори, които са нужни във водата.
Но главната ни задача е да подсигуряваме актьори, каскадьори и дубльори, както и сцената да бъде оптимално безвредна. Не всеки е привикнал да работи под вода – мъчно е, а някои хора имат уплаха и ние им оказваме помощ ", споделя водолазът.
- Коя е най-голямата заплаха в тази специалност?
Те заплахите са доста. Трябва доста да си обичаш специалността, с цел да я работиш, тъй като съм имал обстановки, в които съм се измъквал на косъм. Едно гмуркане се възнамерява, то не се прави просто по този начин – виждаш къде може да има заплаха, преценяваш дали можеш да се оправиш, какви са изискванията.
Примерно на Дунава, с цел да се гмуркаш това са може би най-гадните условия, в които съм работил – нямаш видимост, мощно течение, студена вода и дълбочини. Дунава влачи потънали изкоренени дървета, просто на река доста мъчно се работи.
В океана също има доста мощни течения и рискове, като акулите да вземем за пример. Там също доста добре би трябвало да се възнамерява всяко гмуркане – какво тъкмо ще се прави, по кое време и постоянно да имаш едно мислено, да се подсигуряваш тройно и четворно, в случай че нещо непредвидено се случи.
- На каква дълбочина най-вече сте се гмуркал?
В язовир съм се гмуркал до 62-63 метра, а това в язовир си е много рисково прекарване. Долу е студено, мрачно и рисково. Няма никаква видимост, все едно си без очи, в тъмна стая.
- Имал ли сте рискова обстановка, която да е подлагала живота Ви на риск?
Имал съм, няколко. Най-скорошната беше в Камерун, Централна Африка. Правех видео на трасето, където ще минава кабела и една лодка ме следва. Въздухът ми свърши, смених водолазната бутилка и продължих. Трасето свършва някъде на 4 км. от брега.
Излизам най-после на трасето и лодката я няма. Оказа се, че моторът на лодката се е счупил, хваща я течението и водолазът остава без поддръжка, самичък в открити води. Докато провеждат друга лодка да ме търси и откри, минаха 3 часа, бях в океана посред Камерун, Гвинейския залив.
Ако сте били на Екватора знаете, че там се стъмва внезапно, като че ли някой гаси лампата, както е ярко – щрак и става мрачно. Стъмни се, подвигнаха се талази, минават лодки, изобщо не ме виждат къде съм. Течението е ужасно, само че не към брега, а наопаки. Аз се бях вързал за едно въже долу и си мислех това въженце в случай че се скъса – край, дотук бях. Никой няма да ме откри.
– Имаше ли миг на суматоха и боязън?
Имаше миг на изненада. Казах си какви ли неща съм правил, всевъзможни дивотии и по този начин в случай че си отпътува ще е доста неуместно. Страх не, каквото стане, ти си в морето, седиш като примамка посред водата.
Оттогава към този момент си нося фенерче в джоба на жилетката, тъй като като се стъмни би трябвало да те намерят някак, само че аз се вързах за трасето на кабела и те имаха GPS координатите, в случай че бях мръднал и на 100 метра, изобщо не могат да ме видят. По принцип има буй, само че времето не ти е другар – колкото повече време минава толкоз по-голяма е вероятността да не те намерят.
- Това ли е била най-рисковата обстановка?
Не, имал съм и по-рискови, само че това е най-скорошната. На Дунава също съм имал страшни обстановки, на шанс е била цялата работа. Това е отново от човешка неточност. Там работиш по напълно различен метод – с водолазна каска, с наргиле, пъпна шнур, въздух ти се дава от горната страна. И трябваше да прекарам едно стоманено въже към един потопен транспортен съд, който лежи на борда си. Трябваше да закача едно стоманено въже за кнехта на кораба, а те от плаващия кран, който е закотвен и благодарение на една хидравлична машина, да обтегнат въжето, с цел да го подпъхнат под кораба.
Аз предвождам цялата интервенция, само че някой не схванал нещо. Аз заставам с тил, опрян на палубата на кораба, въжето е пред мен и в един миг виждам по какъв начин това стоманено въже се натяга с 350 тона. Това въже непосредствено те реже на две. Просто те натиска към палубата и колкото да се измъкнах оттова. От неточност, някой решил да направи нещо. Има такива обстановки.
Дълбочинните гмуркания също са доста рискови, там би трябвало да следваш доста правила. Има декомпресионна болест, има азотно замайване, хората стартират да си мислят, че са риби, махат маски, хвърлят регулатори и стартират да си мислят, че са риби под избрана дълбочина. Има наркотично въздействие. Оставаш без въздух, падат ти всякакви неща на главата, всевъзможни екстри.
Затова водолазите първо се поздравяваме на еднакъв брой, това значи броят на влизане да е еднакъв броя на излизане. Има и една сентенция, че има единствено 2 типа водолази – смели и остарели, само че остарели и смели няма. Трябва постоянно да имаш едно на разум. Всеки изпитва боязън, само че е значимо какво правиш, когато те е боязън. Такива безстрашни във водата – не. Това е буря и ти не можеш да се бориш, там ти си никой.
Работата на Сашо намира приложение и в градски условия. Той е индивидът, на който се обаждат, когато някой от посетителите на Панчаревското езеро изгуби предмет във водата. През последните 4 години водолазът има над 100 гмуркания в търсене на изгубени движимости.
" Много постоянно хора си губят всякакви неща и те ми се обаждат да опитвам да ги намеря. Най-често губят телефони, не знам каква е тази мода. Искат да си вършат селфита. Обикновено ги губят около понтоните, като стават от лодките, или когато се качват на водните колела. Също по този начин съм търсил ключове от коли, слънчеви очила, документи, лодки потъват и съм ги вадил. В 99% от случаите са сполучливо открити и извадени ", безапелационен е Сашо.
- А кое е най-интересното нещо, което сте намирал до момента?
Да кажа сандък със съкровища? Шегувам се, но може и да не се майтапя. Бях намерил джобен часовник, швейцарски, в Дунава, който несъмнено е стоял там 50-60 години. Намирал съм сервиз чинии хитлеристки от Втората Световна война, намирал съм чаши.
– Пазите ли тези предмети, имате ли сантимент към тях?
Да, имам си една витрина у дома и си ги поставям там. Всеки предмет си има история, ти като намериш нещо и започваш да си задаваш въпроси – какво е, за какво е там, по какъв начин се е озовало, какъв брой време е стояло и така нататък
Примерно като извадиш една паница от потопен транспортен съд започваш да търсиш историята на този транспортен съд, по кое време е потопен и това е доста забавно. Иначе несъмнено някъде има и съкровища, само че още не съм ги разкрил. Морето в случай че реши ти ги намираш, в случай че не реши не ги намираш. Нарочно да ги търсиш не става. Като планината – в случай че те допусне ще изкачиш върха. Ако е писано да намериш – ще намериш даже и инцидентно да е, без да го искаш.
- Коя е най-голямата Ви провокация в специалността?
Водолазната специалност не е това, което множеството хора си показват – бели плажове, палми, яхти и хубавици. И това го има, само че не е това главното. Обикновено е гадно, студено, мрачно и няма хубавици.
– Какво тогава Ви задържа толкоз време?
Веднъж като се потопиш под водата, там светът е различен. Сега към този момент има научно-популярни филми, хората снимат, само че не го ли изпиташ самичък не става. Спомням си, когато се гмурнах за първи път в море с корали, беше на Малдивите, това е все едно да пуснеш дете в сладкарски магазин. Те са хиляди цветове, живот, форми, които ги няма на сушата, просто е неповторимо.
- Не ви ли се занимава повече с кораловите рифове и чистите плажове с кристална вода?
Да, хубаво е, само че всяко място крие своята хубост и уникалност. Океаните са разнообразни, самите талази, вятъра, придвижването на водата, всичко е друго, би трябвало да се види. За мен Тихият океан е най-красив.
- А защо мечтаете, какво още желаете да Ви се случи?
Има места, на които още не съм бил, бленувам да ги видя. Макар че са малко, с тази работа имах опцията да обиколя доста места – Тихия океан, Атлантическия, Индийския, Френска Полинезия, Таити. Но ми остана Южна Америка, там не съм бил.
И по този начин годините минават, само че желанието и любознанието на Александър остават. Вероятно някъде там, в недрата на океана, го чака ново богатство, чака да бъде открито и включено в персоналната сбирка на водолаза.
Автор: Габриела Андреева
" Всичко стартира с една книга, която си взех от книжарницата на австрийски водолаз Ханс Хас, това е един от пионерите на водолазния спорт и водолазното дело в международен мащаб и филмите на френския откривател Жак-Ив Кусто. Просто бях ужасно впечатлен от света, който демонстрират в тези филми и историите, за океана, които описват в тези книги ", споделя Александър.
" Започнах да се гмуркам още като дете, доста обичах да го върша, само че тогава беше мъчно да се откри хубава екипировка. Гмурках се с вълнени пуловери и имаше едни български маски и плавници. След учебно заведение и след казармата ме одобриха във военноморското учебно заведение във Варна и там всичко продължи, покрай морето. Много постоянно се гмурках с харпун за риба и малко по малко се трансформира в моя специалност.
Първата ми професионална работа беше в Норвегия, работех във фермите за сьомга, там изкарах 3 години и половина. След това започнахме да работим с български водолазни компании, главно да поправяме язовирни стени, само че и всякаква друга водолазна работа.
След това работих и по Дунава, в Румъния участвах в 2 плана за вадене на 2 потънали кораба в град Галац. В момента работата ми е да пробутвам оптични кабели на всички места по света, в океаните.
Когато съм в България, благодарение на управлението на Ню Бояна Филмс направихме водолазна академия във водното студио на кино центъра. Там организираме курсове, вършим водолазни гмуркания за развлечение, упражняваме и каскадьорите ", добавя той.
По думите на Александър в последните години известността на водолазния спорт осезаемо се усилва, както и искащите да го практикуват. А най-интересните му планове са били в киното, където към този момент е взел участие в над 20 кино лентата.
" Работата ми в киното стартира с кино лентата „ Непобедимите “, който се снимаше на язовир Огняново. Когато има водни подиуми или някаква заплаха за каскадьорите, започнаха да викат мен. Нашата роля там е осигуряваща, както и да строим декори, които са нужни във водата.
Но главната ни задача е да подсигуряваме актьори, каскадьори и дубльори, както и сцената да бъде оптимално безвредна. Не всеки е привикнал да работи под вода – мъчно е, а някои хора имат уплаха и ние им оказваме помощ ", споделя водолазът.
- Коя е най-голямата заплаха в тази специалност?
Те заплахите са доста. Трябва доста да си обичаш специалността, с цел да я работиш, тъй като съм имал обстановки, в които съм се измъквал на косъм. Едно гмуркане се възнамерява, то не се прави просто по този начин – виждаш къде може да има заплаха, преценяваш дали можеш да се оправиш, какви са изискванията.
Примерно на Дунава, с цел да се гмуркаш това са може би най-гадните условия, в които съм работил – нямаш видимост, мощно течение, студена вода и дълбочини. Дунава влачи потънали изкоренени дървета, просто на река доста мъчно се работи.
В океана също има доста мощни течения и рискове, като акулите да вземем за пример. Там също доста добре би трябвало да се възнамерява всяко гмуркане – какво тъкмо ще се прави, по кое време и постоянно да имаш едно мислено, да се подсигуряваш тройно и четворно, в случай че нещо непредвидено се случи.
- На каква дълбочина най-вече сте се гмуркал?
В язовир съм се гмуркал до 62-63 метра, а това в язовир си е много рисково прекарване. Долу е студено, мрачно и рисково. Няма никаква видимост, все едно си без очи, в тъмна стая.
- Имал ли сте рискова обстановка, която да е подлагала живота Ви на риск?
Имал съм, няколко. Най-скорошната беше в Камерун, Централна Африка. Правех видео на трасето, където ще минава кабела и една лодка ме следва. Въздухът ми свърши, смених водолазната бутилка и продължих. Трасето свършва някъде на 4 км. от брега.
Излизам най-после на трасето и лодката я няма. Оказа се, че моторът на лодката се е счупил, хваща я течението и водолазът остава без поддръжка, самичък в открити води. Докато провеждат друга лодка да ме търси и откри, минаха 3 часа, бях в океана посред Камерун, Гвинейския залив.
Ако сте били на Екватора знаете, че там се стъмва внезапно, като че ли някой гаси лампата, както е ярко – щрак и става мрачно. Стъмни се, подвигнаха се талази, минават лодки, изобщо не ме виждат къде съм. Течението е ужасно, само че не към брега, а наопаки. Аз се бях вързал за едно въже долу и си мислех това въженце в случай че се скъса – край, дотук бях. Никой няма да ме откри.
– Имаше ли миг на суматоха и боязън?
Имаше миг на изненада. Казах си какви ли неща съм правил, всевъзможни дивотии и по този начин в случай че си отпътува ще е доста неуместно. Страх не, каквото стане, ти си в морето, седиш като примамка посред водата.
Оттогава към този момент си нося фенерче в джоба на жилетката, тъй като като се стъмни би трябвало да те намерят някак, само че аз се вързах за трасето на кабела и те имаха GPS координатите, в случай че бях мръднал и на 100 метра, изобщо не могат да ме видят. По принцип има буй, само че времето не ти е другар – колкото повече време минава толкоз по-голяма е вероятността да не те намерят.
- Това ли е била най-рисковата обстановка?
Не, имал съм и по-рискови, само че това е най-скорошната. На Дунава също съм имал страшни обстановки, на шанс е била цялата работа. Това е отново от човешка неточност. Там работиш по напълно различен метод – с водолазна каска, с наргиле, пъпна шнур, въздух ти се дава от горната страна. И трябваше да прекарам едно стоманено въже към един потопен транспортен съд, който лежи на борда си. Трябваше да закача едно стоманено въже за кнехта на кораба, а те от плаващия кран, който е закотвен и благодарение на една хидравлична машина, да обтегнат въжето, с цел да го подпъхнат под кораба.
Аз предвождам цялата интервенция, само че някой не схванал нещо. Аз заставам с тил, опрян на палубата на кораба, въжето е пред мен и в един миг виждам по какъв начин това стоманено въже се натяга с 350 тона. Това въже непосредствено те реже на две. Просто те натиска към палубата и колкото да се измъкнах оттова. От неточност, някой решил да направи нещо. Има такива обстановки.
Дълбочинните гмуркания също са доста рискови, там би трябвало да следваш доста правила. Има декомпресионна болест, има азотно замайване, хората стартират да си мислят, че са риби, махат маски, хвърлят регулатори и стартират да си мислят, че са риби под избрана дълбочина. Има наркотично въздействие. Оставаш без въздух, падат ти всякакви неща на главата, всевъзможни екстри.
Затова водолазите първо се поздравяваме на еднакъв брой, това значи броят на влизане да е еднакъв броя на излизане. Има и една сентенция, че има единствено 2 типа водолази – смели и остарели, само че остарели и смели няма. Трябва постоянно да имаш едно на разум. Всеки изпитва боязън, само че е значимо какво правиш, когато те е боязън. Такива безстрашни във водата – не. Това е буря и ти не можеш да се бориш, там ти си никой.
Работата на Сашо намира приложение и в градски условия. Той е индивидът, на който се обаждат, когато някой от посетителите на Панчаревското езеро изгуби предмет във водата. През последните 4 години водолазът има над 100 гмуркания в търсене на изгубени движимости.
" Много постоянно хора си губят всякакви неща и те ми се обаждат да опитвам да ги намеря. Най-често губят телефони, не знам каква е тази мода. Искат да си вършат селфита. Обикновено ги губят около понтоните, като стават от лодките, или когато се качват на водните колела. Също по този начин съм търсил ключове от коли, слънчеви очила, документи, лодки потъват и съм ги вадил. В 99% от случаите са сполучливо открити и извадени ", безапелационен е Сашо.
- А кое е най-интересното нещо, което сте намирал до момента?
Да кажа сандък със съкровища? Шегувам се, но може и да не се майтапя. Бях намерил джобен часовник, швейцарски, в Дунава, който несъмнено е стоял там 50-60 години. Намирал съм сервиз чинии хитлеристки от Втората Световна война, намирал съм чаши.
– Пазите ли тези предмети, имате ли сантимент към тях?
Да, имам си една витрина у дома и си ги поставям там. Всеки предмет си има история, ти като намериш нещо и започваш да си задаваш въпроси – какво е, за какво е там, по какъв начин се е озовало, какъв брой време е стояло и така нататък
Примерно като извадиш една паница от потопен транспортен съд започваш да търсиш историята на този транспортен съд, по кое време е потопен и това е доста забавно. Иначе несъмнено някъде има и съкровища, само че още не съм ги разкрил. Морето в случай че реши ти ги намираш, в случай че не реши не ги намираш. Нарочно да ги търсиш не става. Като планината – в случай че те допусне ще изкачиш върха. Ако е писано да намериш – ще намериш даже и инцидентно да е, без да го искаш.
- Коя е най-голямата Ви провокация в специалността?
Водолазната специалност не е това, което множеството хора си показват – бели плажове, палми, яхти и хубавици. И това го има, само че не е това главното. Обикновено е гадно, студено, мрачно и няма хубавици.
– Какво тогава Ви задържа толкоз време?
Веднъж като се потопиш под водата, там светът е различен. Сега към този момент има научно-популярни филми, хората снимат, само че не го ли изпиташ самичък не става. Спомням си, когато се гмурнах за първи път в море с корали, беше на Малдивите, това е все едно да пуснеш дете в сладкарски магазин. Те са хиляди цветове, живот, форми, които ги няма на сушата, просто е неповторимо.
- Не ви ли се занимава повече с кораловите рифове и чистите плажове с кристална вода?
Да, хубаво е, само че всяко място крие своята хубост и уникалност. Океаните са разнообразни, самите талази, вятъра, придвижването на водата, всичко е друго, би трябвало да се види. За мен Тихият океан е най-красив.
- А защо мечтаете, какво още желаете да Ви се случи?
Има места, на които още не съм бил, бленувам да ги видя. Макар че са малко, с тази работа имах опцията да обиколя доста места – Тихия океан, Атлантическия, Индийския, Френска Полинезия, Таити. Но ми остана Южна Америка, там не съм бил.
И по този начин годините минават, само че желанието и любознанието на Александър остават. Вероятно някъде там, в недрата на океана, го чака ново богатство, чака да бъде открито и включено в персоналната сбирка на водолаза.
Автор: Габриела Андреева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ