40 градуса под нулата, а взводът на лейтенант Хари Мийд

40 градуса под нулата, а взводът на лейтенант Хари Мийд е прекомерно надалеч от вкъщи. Точно пред съветското село Уст Паденга, на 800 километра северно от Москва, американските войници седят в две дребни укрепления с окопи, изкопани във безконечния лед. Датата е на 19 януари 1919 година,л малко преди зазоряване.

През биноклите си погледите на американците гледат на юг в тъмнината. Срещу тях святкат ракети, а сенчести фигури се придвижват през дребните села към тях – болшевишки от съветската Червена войска, които се надяват да изтласкат американските нашественици на 300 километра на север, назад чак до замръзналото Бяло море.

Първият артилерийски снаряд полита към американците на разсъмване. 29-годишният Мийд от Детройт се разсънва, облича се и хуква към предната позиция на своя взвод от 47 души. Снарядите падат в продължение на час, след което стопират. Войници от болшевишката Червена войска, облечени в зимно-бели униформи, се появяват от снега и деретата от три страни и потеглят към американците, стреляйки по тях с автоматизирани пушки и мускети.

„ Веднага разбрах, че нашата позиция е безнадеждна “, спомня си Мийд. „ Стреляхме по вражеската линия и незабавно щом едната вражеска вълна беше спряна на единия фланг, другата започваше да ни притиска от другата страна. “

С приближаването на Червената войска с щикове на оръжията, Мийд и неговите бойци отстъпват. Те тичат през селото, от къща на къща, „ от ден на ден от нашите колеги оставаха да лежат в студа и снега мъртви “, сподели Мийд. Накрая Мийд стига до идващото село, изпълнено с американски бойци. От 47-те взвода на Мийд 25 души умират в този ден, а други 15 са ранени.

Убит комунист (на основната фотография е различен погубен болшевик)

За 13 000 американски бойци, служили в отдалечените елементи на Русия преди 100 години, нападението над хората на Мийд е най-лошият ден в един от минимум известните военни спорове на Съединени американски щати. Когато изгрява 1919 година, американските сили са в Русия към този момент от месеци. Първата международна война към момента не е завършила за 5000-те членове на 339-ия полк на американската войска от Американските сили, ситуирани покрай пристанищния град Архангел, тъкмо под Северния полярен кръг, нито за 8-хилядните войски от 27-ия и 31-ви полкове, които са ситуирани в пристанището на Тихия океан Владивосток, на 6500 километра на изток.

Те попадат в комплицираната интернационална конспирация на Руската революция. Русия стартира ПСВ като съдружник на Англия и Франция. Но Болшевишката гражданска война от 1917 година, водена от Владимир Ленин и Лев Троцки, основава комунистическа администрация в Москва и Санкт Петербург, което изважда Русия от спора и тя влиза в мир с Германия. До есента на 1918 година едногодишното държавно управление на Ленин управлява единствено част от централна европейска Русия. Силите, които назовават себе си белите руснаци – хлабава коалиция от либерали, социалдемократи и верни на убития цар – се бият с комунистите от север, юг, изток и запад.

Два месеца след примирието на 11 ноември 1918 година – което публично поставя завършек на войната за останалата част на Европа – когато 1 милион американци във Франция се готвят да отплават към дома, американските войски в Русия откриват, че техните неприятно дефинирани задачи са се трансформирали в нещо даже по-неясно и комплицирано. Историците към момента спорят за какво президентът Удроу Уилсън изобщо праща войски в Русия, само че са склонни да се съгласят, че двете задачи, обременени от неразбираемите цели на Уилсън, приключват с провали, които ще преследват САЩ през идния век.

Когато Уилсън изпраща войските си в Русия през юли 1918 година, Първата международна война към момента наподобява извънредно за съдружниците. Тъй като Руската империя към този момент не взе участие в континенталната битка, Германия реалокира десетки дивизии във Франция, с цел да се опита да нанесе един финален удар и да постави завършек на войната, а пролетното й нахлуване към този момент поставя Париж в артилерийски обхват.

Отчаяни да отворят още веднъж Източен фронт, Англия и Франция оказват напън върху Уилсън да изпрати войски за присъединение към съюзническите експедиции в Северна Русия и далечния Изток на Русия и през юли 1918 година Уилсън се съгласява да изпрати 13 000 бойци. Съюзните се надяват, че белите руснаци могат да се причислят към войната, в случай че победят алените.

„ Това е придвижване главно против болшевишките сили “, споделя Доран Карт, старши организатор в Националния музей и монумент на Първата международна война в Канзас Сити. „ [Но] не можехме в действителност да влезем и да кажем: „ Бием се срещу болшевиките “. Щеше да наподобява, че сме против нашия предходен съдружник във войната. “

Декларираните цели на Уилсън са толкоз двусмислени, че двете експедиции на Съединени американски щати до Русия в последна сметка извършват доста разнообразни задачи. Докато войските в Северна Русия се включиха в Гражданската война, бойците в Сибир вземат участие в непрестанно изменяща се поредност от конфликти и престрелки, в това число доста с хипотетичните им съюзници…

Американските бойци в северна Русия, 339-и полк на американската войска, са изпратени, защото множеството бяха най-вече от Мичиган, тъй че военните командири преценят, че бойците ще могат да се оправят с рисковия мраз във военната зона. Обучението им в Англия включва уроци и от антарктическия откривател Ърнест Шакълтън за оцеляване при условия под нулата. Така ​​Експедиция Полярната мечка идва в Архангел, тъкмо под полярния кръг, през септември 1918 година

По-късно ветерани от намесата на Съединени американски щати в Русия пишат гневни записки, откакто се прибират вкъщи. Един полярна мечка, лейтенант Хари Костело, озаглавява книгата си „ Защо отидохме в Русия? “ В книгата Грейвс се пази против обвинявания, че е трябвало да се бори нападателно с болшевиките в Сибир и припомня на читателите за белоруските зверства. През 1929 година някои някогашни бойци от 339-ти полк се завръщат в Северна Русия, за да приберат останките на свои 86 приятели. 45 от тях в този момент са заровени в гробището Уайт Чапъл покрай Детройт, към бяла скулптура на ядосана полярна мечка.

Историците възприемат решението на Уилсън да изпрати войски в Русия като едно от най-лошите военновременни решения и предсказание за други неприятно планувани американски интервенции в непознати страни през века. „ Наистина не реализира нищо – беше зле замислено “, споделя Нелсън от Експедицията Полярната мечка. „ Уроците от там биха могли да бъдат приложени във Виетнам и биха могли да бъдат приложени и в Ирак. “