Почитаме днес Св.Варвара
4 декември е денят на Света Варвара. С почитането на светицата стартира празничният ритуален коледен цикъл.
В българския фолклор, за обичаите, съпътстващи първите празници през декември – на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има сентенция: „ Варвара вари, Сава пече, Никола посетители посреща “.
Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и умряла през 305 или 306 година Паметта ѝ се уважава както от православната черква, по този начин и от католическата на 4 декември.
Света Варвара е родена в фамилията на благородник – богохулник от Никомедия, Мала Азия. В свое частно изследване обаче богословът Венцислав Каравълчев твърди, че св. Варвара е родена в с. Елешница (Област Благоевград), Разложко, което в древността се е наричало Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща хубост. Ревнивият ѝ татко я затваря в кула – надалеч от сластни очи. През времето, когато е била затворена, Варвара учи външния свят от прозореца и има доста време да размишлява за Бога. Когато бащата научава, че щерка му е станала християнка, той подрежда да я наказват и получава единодушието на шефа на града Мартиан да я осъди на гибел. По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена.
През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През 12 век те са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 година почиват в Патриаршеската катедрала „ Свети Владимир “ в Киев.
В България празникът се е почитал измежду народа с преплитане на езическите и християнските традиции.
В някои региони на страната Света Варвара се е смятала за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „ Баба Шарка “. Жените месели и раздавали за здраве „ къпани “ питки, които се намазват с мед за помиряване на светицата и „ баба Шарка “. В Добруджа, вечерта против празника подготвят софра за „ баба Шарка “, на която слагат паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство срещу
В други региони Света Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. Този ден е имал и гадателна устременост в обичаите – по седенките се правили гадания коя госпожица за кой момък ще се омъжи.
Днес имен ден честват Варвара и Барбара.
В българския фолклор, за обичаите, съпътстващи първите празници през декември – на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има сентенция: „ Варвара вари, Сава пече, Никола посетители посреща “.
Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и умряла през 305 или 306 година Паметта ѝ се уважава както от православната черква, по този начин и от католическата на 4 декември.
Света Варвара е родена в фамилията на благородник – богохулник от Никомедия, Мала Азия. В свое частно изследване обаче богословът Венцислав Каравълчев твърди, че св. Варвара е родена в с. Елешница (Област Благоевград), Разложко, което в древността се е наричало Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща хубост. Ревнивият ѝ татко я затваря в кула – надалеч от сластни очи. През времето, когато е била затворена, Варвара учи външния свят от прозореца и има доста време да размишлява за Бога. Когато бащата научава, че щерка му е станала християнка, той подрежда да я наказват и получава единодушието на шефа на града Мартиан да я осъди на гибел. По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена.
През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През 12 век те са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 година почиват в Патриаршеската катедрала „ Свети Владимир “ в Киев.
В България празникът се е почитал измежду народа с преплитане на езическите и християнските традиции.
В някои региони на страната Света Варвара се е смятала за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „ Баба Шарка “. Жените месели и раздавали за здраве „ къпани “ питки, които се намазват с мед за помиряване на светицата и „ баба Шарка “. В Добруджа, вечерта против празника подготвят софра за „ баба Шарка “, на която слагат паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство срещу
В други региони Света Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. Този ден е имал и гадателна устременост в обичаите – по седенките се правили гадания коя госпожица за кой момък ще се омъжи.
Днес имен ден честват Варвара и Барбара.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ