Мавруд ли бе да го опишеш
36 часа. Прекарани измежду лозови масиви, ферментатори, бъчви (български, френски, американски) и дегустационни зали, са задоволителни, с цел да трансфорат винения фен в дипломат на българското вино. А то освен има потребност от такива, а и изцяло го заслужава.
На 26 октомври,, с изключение на Димитровден към този момент се отбелязва и Международният ден на сорта мавруд. Инициативата е на Българската асоциация на винените експерти (БАВП), а концепцията от дълго време се разисква в техния кръг. След поредност срещи и диспути вземат решение, че е извънредно време България да последва положителния съседски образец и с изключение на Трифон Зарезан в календара да се появи специфичен винен празник, който да излъчи един съответен локален вид като дипломат на страната. Маврудът събира най-вече гласове, подадени от експертите и от ценителите в сектора.
И по този начин с вълнението на дебютант, асоциацията сложи мощно начало на празника с двудневен винен тур, в който бяха посетени 4 мазета и дегустирани неизброимо количество виновност. В прекарването (това е точното определение) участваха винени специалисти, търговци, ценители, а и хора, навлизащи занапред в света на енологията. А тя е с аромат на свеж гроздобер, в цвят лилави длани и най-много неотклонен труд и терзания досега, в който не извадиш тапата на това, върху което си работил месеци наред.
© Изба "Загрей "
Изба " Загрей "
Имиджът, който по този начин въодушевено България желае да гради на международната винена сцена, към този момент има своето покритие. Пред това обаче
българинът би трябвало да даде късмет и да опознае този извънреден вид. И да се трансформира в негов дипломат
Чуждестранните гости към този момент го вършат. И в 4-те мазета мнението беше един и също: измежду експерти и фенове сомелиери маврудът е един от най-лесно разпознаваемите сортове. Клишето е правилно - доста постоянно хубавото е под носа ти, а го подминаваш. Понякога е задоволително единствено да го помиришеш и в случай че усещаш къпини и шипков мармалад, примесени с пикантни нотки, то най-вероятно става въпрос за мавруд.
Причините дълго време да се подминават локалните сортове и като цяло да се неглижират българските (качествени) виновност стартират с очевидното съмнение към локалното произвеждане, минават през обожаване на непознатото, до което толкоз години не е имало достъп, и стигат до незадоволителната интензивност от страна на самите локални производители целеустремено да развиват българска еднаквост.
В последните години обаче винената просвета в страната се повишава и потребителят търси по-интересни сортове вместо следващото мерло или каберне.
Виното е страст. Виното е и сериозен теоретичен труд.
Колко хора са чували за учебно-опитната винарска маза на Аграрния университет в Пловдив? В пробна маза се отглеждат над 400 сорта грозде, което слага България на едно от водещите места в Европа по разнообразна сортова сбирка на едно място.
© Изба "Манастира "
Изба " Манастира "
Инженер Ламбрин Топузлиев, началник на пробната маза, показа на специфична дегустация 7 разновидността на мавруд, само че и съобщи, че това е лицето на българското вино по света. Маврудът е един от дребното сортове, който може да се отглежда на личен корен, а освен на присадка (каквато след провалите от филоксерата е наложителна за съвсем всички познати сортове). Освен това има 2 клона: по-рано зреещият (клон 2) дава екстрактни, плътни виновност с по-наситен цвят и мощни танини и този мавруд е с отличен капацитет за стареене в бъчви. Клон 1 пък е с по-слаба конструкция и цвят, а резултатът са по-ефирни, леки и пивки виновност, сравнявани с емблематичния за Франция пино ноар.
Сортът е фактически придирчив: зрее късно и мъчно натрупа захари. Един по-силен дъжд е в положение да го убие, само че пък стане ли всичко както би трябвало - тогава резултатът е в действителност впечатляващ.
Маврудената палитра от усети е безпределно необятна и в България може да я преживеете цялата
- от нежното лице на сорта във винарска маза " Манастира ", през меката на мавруда в България - маза " Загрей ", където може да опитате 100% органично и занаятчийско вино, до уравновесените купажи на " Вила Юстина " и напълно инованитвните подходи за вино, обогатено с минерала зеолит, във винарско имение " Драгомир ". И таман тук ще цитираме Наталия Гаджева, един от притежателите на " Драгомир ", съгласно която съществува неразривна връзка сред хората и сорта:
Маврудът е като българина: късно му узрява главата, в случай че въобще му узрее. И в случай че му угодиш, може да се зачерви, в случай че го настъпиш на погрешно, какви киселини ще ти излязат, само че в случай че успееш, ще ти се отблагодари елегантно и със страховит усет.
Наталия Гаджева,
един от притежателите на маза "Драгомир "
Без значение какви са философията на избата, методът на работа и крайните желания, всички посетени винопроизводители бяха единомислещи: нужни са непрекъснато сверяване на часовника със света, точност в работата, отдаденост и самообладание. И някои промени в Закона за виното и спиртните питиета, само че това е обособен въпрос.
Самият мавруд може да не е тежък, само че митовете и легендите към него несъмнено са. Сортът несъмнено не лежи единствено върху остарели тракийски лаври, а наличието е в пъти по-впечатляващо от корицата, от приказките, разказвани за него.
Какво следва? На всеки Димитровден (26 октомври) ще се уважава сортът и ще се работи по популяризирането му на интернационалните пазари, а от потребителя се изисква едно - да бъде отворен към разнообразни усети и да остави предубедеността си в предишното.
Винена карта - не е към този момент единствено метафора, а действителен предмет
Понятието винена карта придобива безусловно значение, защото от БАВП, с поддръжка на Столична община, са в развой на подготовка на първата физическа винена карта на София. На нея ще са обозначени всички места в града - профилирани магазини, винени питейни заведения, заведения за хранене, в които потребителят ще може да открие висококачествено вино от български производители.
Идеята е съответното място да предлага богат подбор от мазета, работещи както с непознати, по този начин и с локални сортове, и въпреки за момента тези обекти да не са толкоз доста, основателите на плана са оптимистично настроени, че реализацията на картата ще даде добър образец на всички останали търговци в сектора, с цел да се включат и те.
И slow wine
Някъде по пътя на Родопската яка, от Десислава Димитрова, ръководител на придвижването Slow Food в България узнавам, че при започване на идната година се готви и първото по рода си Slow Wine ревю в Болоня, Италия. Италианското съдружие има за цел да сплоти всички, които вземат участие в промишлеността - производители, вносители, дистрибутори, притежатели на винени питейни заведения, ресторантьори, сомелиери, публицисти или просто запалянковци. И въпреки това да звучи някак утопично, задачата е напълно реалистична в подтекста на актуалния свят: сливане към съзнанието, че ролята на напитката отдавана не би трябвало да бъде чисто хедонистична, обвързвана с удоволствието от дегустация, само че би трябвало да се основава и на екологична резистентност, запазване на ландшафта и биоразнообразието и поддържането на здрава връзка сред земята и всички, които работят в лозето и избата.
Различни интернационалните винопроизводители ще имат опцията да се включат в ревюто в Болоня, а ценителите може да се радват, че в страната има мазета, които напълно дават отговор на философията на Slow Wine и които сполучливо могат да показват българската винена еднаквост, такава каквато е: експресивна, сложна, многолика. Точно какъвто е маврудът. На 28.10. се организира и виртуална дегустация, модерирана от Каролайн Гилби MW (писател и винен съветник, профилирана в Централна и Източна Европа) и Ивайло Катерски (председател на УС на БАВП). В шест страни дегустираха шест виновност, представящи другите, модерни лица на мавруда. Винените експерти се срещнаха, а и убедиха в качествата и вероятностите пред сорта. Асоциацията показа и, на който могат да бъдат открити над 100 събития и интензивности, отдадени на Международния ден на мавруда. Надеждата е на идващия празник всички дегустации и полемики да са онлайн.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
На 26 октомври,, с изключение на Димитровден към този момент се отбелязва и Международният ден на сорта мавруд. Инициативата е на Българската асоциация на винените експерти (БАВП), а концепцията от дълго време се разисква в техния кръг. След поредност срещи и диспути вземат решение, че е извънредно време България да последва положителния съседски образец и с изключение на Трифон Зарезан в календара да се появи специфичен винен празник, който да излъчи един съответен локален вид като дипломат на страната. Маврудът събира най-вече гласове, подадени от експертите и от ценителите в сектора.
И по този начин с вълнението на дебютант, асоциацията сложи мощно начало на празника с двудневен винен тур, в който бяха посетени 4 мазета и дегустирани неизброимо количество виновност. В прекарването (това е точното определение) участваха винени специалисти, търговци, ценители, а и хора, навлизащи занапред в света на енологията. А тя е с аромат на свеж гроздобер, в цвят лилави длани и най-много неотклонен труд и терзания досега, в който не извадиш тапата на това, върху което си работил месеци наред.
© Изба "Загрей "
Изба " Загрей "
Имиджът, който по този начин въодушевено България желае да гради на международната винена сцена, към този момент има своето покритие. Пред това обаче
българинът би трябвало да даде късмет и да опознае този извънреден вид. И да се трансформира в негов дипломат
Чуждестранните гости към този момент го вършат. И в 4-те мазета мнението беше един и също: измежду експерти и фенове сомелиери маврудът е един от най-лесно разпознаваемите сортове. Клишето е правилно - доста постоянно хубавото е под носа ти, а го подминаваш. Понякога е задоволително единствено да го помиришеш и в случай че усещаш къпини и шипков мармалад, примесени с пикантни нотки, то най-вероятно става въпрос за мавруд.
Причините дълго време да се подминават локалните сортове и като цяло да се неглижират българските (качествени) виновност стартират с очевидното съмнение към локалното произвеждане, минават през обожаване на непознатото, до което толкоз години не е имало достъп, и стигат до незадоволителната интензивност от страна на самите локални производители целеустремено да развиват българска еднаквост.
В последните години обаче винената просвета в страната се повишава и потребителят търси по-интересни сортове вместо следващото мерло или каберне.
Виното е страст. Виното е и сериозен теоретичен труд.
Колко хора са чували за учебно-опитната винарска маза на Аграрния университет в Пловдив? В пробна маза се отглеждат над 400 сорта грозде, което слага България на едно от водещите места в Европа по разнообразна сортова сбирка на едно място.
© Изба "Манастира "
Изба " Манастира "
Инженер Ламбрин Топузлиев, началник на пробната маза, показа на специфична дегустация 7 разновидността на мавруд, само че и съобщи, че това е лицето на българското вино по света. Маврудът е един от дребното сортове, който може да се отглежда на личен корен, а освен на присадка (каквато след провалите от филоксерата е наложителна за съвсем всички познати сортове). Освен това има 2 клона: по-рано зреещият (клон 2) дава екстрактни, плътни виновност с по-наситен цвят и мощни танини и този мавруд е с отличен капацитет за стареене в бъчви. Клон 1 пък е с по-слаба конструкция и цвят, а резултатът са по-ефирни, леки и пивки виновност, сравнявани с емблематичния за Франция пино ноар.
Сортът е фактически придирчив: зрее късно и мъчно натрупа захари. Един по-силен дъжд е в положение да го убие, само че пък стане ли всичко както би трябвало - тогава резултатът е в действителност впечатляващ.
Маврудената палитра от усети е безпределно необятна и в България може да я преживеете цялата
- от нежното лице на сорта във винарска маза " Манастира ", през меката на мавруда в България - маза " Загрей ", където може да опитате 100% органично и занаятчийско вино, до уравновесените купажи на " Вила Юстина " и напълно инованитвните подходи за вино, обогатено с минерала зеолит, във винарско имение " Драгомир ". И таман тук ще цитираме Наталия Гаджева, един от притежателите на " Драгомир ", съгласно която съществува неразривна връзка сред хората и сорта:
Маврудът е като българина: късно му узрява главата, в случай че въобще му узрее. И в случай че му угодиш, може да се зачерви, в случай че го настъпиш на погрешно, какви киселини ще ти излязат, само че в случай че успееш, ще ти се отблагодари елегантно и със страховит усет.
Наталия Гаджева,
един от притежателите на маза "Драгомир "
Без значение какви са философията на избата, методът на работа и крайните желания, всички посетени винопроизводители бяха единомислещи: нужни са непрекъснато сверяване на часовника със света, точност в работата, отдаденост и самообладание. И някои промени в Закона за виното и спиртните питиета, само че това е обособен въпрос.
Самият мавруд може да не е тежък, само че митовете и легендите към него несъмнено са. Сортът несъмнено не лежи единствено върху остарели тракийски лаври, а наличието е в пъти по-впечатляващо от корицата, от приказките, разказвани за него.
Какво следва? На всеки Димитровден (26 октомври) ще се уважава сортът и ще се работи по популяризирането му на интернационалните пазари, а от потребителя се изисква едно - да бъде отворен към разнообразни усети и да остави предубедеността си в предишното.
Винена карта - не е към този момент единствено метафора, а действителен предмет
Понятието винена карта придобива безусловно значение, защото от БАВП, с поддръжка на Столична община, са в развой на подготовка на първата физическа винена карта на София. На нея ще са обозначени всички места в града - профилирани магазини, винени питейни заведения, заведения за хранене, в които потребителят ще може да открие висококачествено вино от български производители.
Идеята е съответното място да предлага богат подбор от мазета, работещи както с непознати, по този начин и с локални сортове, и въпреки за момента тези обекти да не са толкоз доста, основателите на плана са оптимистично настроени, че реализацията на картата ще даде добър образец на всички останали търговци в сектора, с цел да се включат и те.
И slow wine
Някъде по пътя на Родопската яка, от Десислава Димитрова, ръководител на придвижването Slow Food в България узнавам, че при започване на идната година се готви и първото по рода си Slow Wine ревю в Болоня, Италия. Италианското съдружие има за цел да сплоти всички, които вземат участие в промишлеността - производители, вносители, дистрибутори, притежатели на винени питейни заведения, ресторантьори, сомелиери, публицисти или просто запалянковци. И въпреки това да звучи някак утопично, задачата е напълно реалистична в подтекста на актуалния свят: сливане към съзнанието, че ролята на напитката отдавана не би трябвало да бъде чисто хедонистична, обвързвана с удоволствието от дегустация, само че би трябвало да се основава и на екологична резистентност, запазване на ландшафта и биоразнообразието и поддържането на здрава връзка сред земята и всички, които работят в лозето и избата.
Различни интернационалните винопроизводители ще имат опцията да се включат в ревюто в Болоня, а ценителите може да се радват, че в страната има мазета, които напълно дават отговор на философията на Slow Wine и които сполучливо могат да показват българската винена еднаквост, такава каквато е: експресивна, сложна, многолика. Точно какъвто е маврудът. На 28.10. се организира и виртуална дегустация, модерирана от Каролайн Гилби MW (писател и винен съветник, профилирана в Централна и Източна Европа) и Ивайло Катерски (председател на УС на БАВП). В шест страни дегустираха шест виновност, представящи другите, модерни лица на мавруда. Винените експерти се срещнаха, а и убедиха в качествата и вероятностите пред сорта. Асоциацията показа и, на който могат да бъдат открити над 100 събития и интензивности, отдадени на Международния ден на мавруда. Надеждата е на идващия празник всички дегустации и полемики да са онлайн.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ