История за захаросани розови листчета от града на марципана
Уверявам Ви, не желаете да работите за мен, въпреки да Ви наподобявам общителна ". Казва го Ангела Еверс от Любек, Германия, която посреща туристи в къща от 13 век, която от 300 година е благосъстоятелност на фамилията й. Носи идеално изгладена ленена риза.
В една от стаите е спретнат мощно напомнящ Виена салон с кръгли маси и подредени към тях по няколко стола в полукръг. Има разнообразни типове чаши и тънко захаросани розови листчета. Изглеждат като преди малко откъснати, а са минали дълга няколко месеца обработка - престой в течност, детайлности за която госпожа Еверс не издава, сушене и чак най-после захаросване. Системата работи и за незабравки и теменужки, които също са част от репертоара.
Всъщност Ангела Еверс е била фешън дизайнер, специализирала се е в булчински рокли. На 50 година, в този момент е на 65 година, прави завой в кариерата си и потегля по трънливия път на развъждане на рози и след това на превръщането им в кулинарно украшение. Една година неприятното време поразява розите и тя стартира трескаво да търси друга изява, която не е подвластна на зимата. Намира я при шоколада. Към оня миг обаче не разполага с съоръжение за производството му.
До покупката на машина за произвеждане на шоколад стига с помощта на огромна поръчка, която получава от " Диор " за захаросани рози, които да съпровождат стартирането на пазара на нов парфюм на компанията.
© Татяна Димитрова
" Обичам триумфа ", възкликва госпожа Еверс до момента в който споделя тези събития и увереността й звучи някак справедливо. Служители няма, всичко прави " с тези две ръце ". Единствен асистент - с пиар и маркетинг, е щерка й. А сега не залага на огромния брой продажби колкото на малко, само че по-големи поръчки. За последното принос имат няколкото награди от интернационалните надпревари, за присъединяване в които даже не е мислела заради липса на самочувствие, че може да се яви на огромната шоколадова сцена
© Татяна Димитрова
Явно триумфът й носи убеденост и към този момент решително и независимо търси нови направления на развиване. Сред тях не е доставката на артикули за магазините, тъй като споделя, че с годините цените са спаднали и подценили съществено продуктите й. Сега продава онлайн и работи с корпоративни клиенти.
Сред тях са производители на вино, а в последно време и две пивоварни. Сред тях е емблематичната за тази част на Германия Störtebeker, кръстена на Клаус Щортебекер - по едно и също време фамилия и прякор, който значи човек, който може да изпразни чаша на един мирис. Роден в средата на 14 век в богата фамилия, само че трансформирал се в локалния Робин Худ.
Един от шоколадите, които прави компанията " Еверс и щерка " - особено от времето, когато е имало Лига на комерсиалните градове, известна като Ханза, е с карамел и сол. Солта се добива от компанията на локален готвач със звезди " Мишлен " - Александро Папе, който я добива от Балтийско море.
© Татяна Димитрова
Ангела Еверс е самоука, не се е обучавала на никое място, само че признава, че се съветва със експерти. Имало случай, в който колкото и да се старала не могла да реализира стремежи резултат при един от шоколадите. Когато разискала казуса с различен занаятчия и той я разпитал в детайли за технологията, получила необикновен съвет. В помещението, в което подготвя рецептата, не би трябвало да има отворен прозорец. Това решило въпроса.
Годишно госпожа Еверс продава към 1.5 тона шоколад, част от който е за дегустация в къщата й, където приема туристи. Продължава и работата със захаросаните цветни листа, защото технологията от началото до крайния резултат лишава към 6 месеца. Онези, които са неугледни, не захаросва, а ги събира в дребен плик, зашит на машина, вместо фабрично залепен. Продава ги на клиентите, които намират приложение за тях като да вземем за пример да поръсят с тях някоя " скучна паста ", която са сварили за вечеря.
Ангела Еверс обича да й задават въпроси, постоянно имат подготвен отговор, само че в случай че за момент някой си разреши да приказва по едно и също време с нея, тя замълчава, а проблясъка на стоманата в погледа й демонстрира за какво не бихте работили с нея.
В една от стаите е спретнат мощно напомнящ Виена салон с кръгли маси и подредени към тях по няколко стола в полукръг. Има разнообразни типове чаши и тънко захаросани розови листчета. Изглеждат като преди малко откъснати, а са минали дълга няколко месеца обработка - престой в течност, детайлности за която госпожа Еверс не издава, сушене и чак най-после захаросване. Системата работи и за незабравки и теменужки, които също са част от репертоара.
Всъщност Ангела Еверс е била фешън дизайнер, специализирала се е в булчински рокли. На 50 година, в този момент е на 65 година, прави завой в кариерата си и потегля по трънливия път на развъждане на рози и след това на превръщането им в кулинарно украшение. Една година неприятното време поразява розите и тя стартира трескаво да търси друга изява, която не е подвластна на зимата. Намира я при шоколада. Към оня миг обаче не разполага с съоръжение за производството му.
До покупката на машина за произвеждане на шоколад стига с помощта на огромна поръчка, която получава от " Диор " за захаросани рози, които да съпровождат стартирането на пазара на нов парфюм на компанията.
© Татяна Димитрова
" Обичам триумфа ", възкликва госпожа Еверс до момента в който споделя тези събития и увереността й звучи някак справедливо. Служители няма, всичко прави " с тези две ръце ". Единствен асистент - с пиар и маркетинг, е щерка й. А сега не залага на огромния брой продажби колкото на малко, само че по-големи поръчки. За последното принос имат няколкото награди от интернационалните надпревари, за присъединяване в които даже не е мислела заради липса на самочувствие, че може да се яви на огромната шоколадова сцена
© Татяна Димитрова
Явно триумфът й носи убеденост и към този момент решително и независимо търси нови направления на развиване. Сред тях не е доставката на артикули за магазините, тъй като споделя, че с годините цените са спаднали и подценили съществено продуктите й. Сега продава онлайн и работи с корпоративни клиенти.
Сред тях са производители на вино, а в последно време и две пивоварни. Сред тях е емблематичната за тази част на Германия Störtebeker, кръстена на Клаус Щортебекер - по едно и също време фамилия и прякор, който значи човек, който може да изпразни чаша на един мирис. Роден в средата на 14 век в богата фамилия, само че трансформирал се в локалния Робин Худ.
Един от шоколадите, които прави компанията " Еверс и щерка " - особено от времето, когато е имало Лига на комерсиалните градове, известна като Ханза, е с карамел и сол. Солта се добива от компанията на локален готвач със звезди " Мишлен " - Александро Папе, който я добива от Балтийско море.
© Татяна Димитрова
Ангела Еверс е самоука, не се е обучавала на никое място, само че признава, че се съветва със експерти. Имало случай, в който колкото и да се старала не могла да реализира стремежи резултат при един от шоколадите. Когато разискала казуса с различен занаятчия и той я разпитал в детайли за технологията, получила необикновен съвет. В помещението, в което подготвя рецептата, не би трябвало да има отворен прозорец. Това решило въпроса.
Годишно госпожа Еверс продава към 1.5 тона шоколад, част от който е за дегустация в къщата й, където приема туристи. Продължава и работата със захаросаните цветни листа, защото технологията от началото до крайния резултат лишава към 6 месеца. Онези, които са неугледни, не захаросва, а ги събира в дребен плик, зашит на машина, вместо фабрично залепен. Продава ги на клиентите, които намират приложение за тях като да вземем за пример да поръсят с тях някоя " скучна паста ", която са сварили за вечеря.
Ангела Еверс обича да й задават въпроси, постоянно имат подготвен отговор, само че в случай че за момент някой си разреши да приказва по едно и също време с нея, тя замълчава, а проблясъка на стоманата в погледа й демонстрира за какво не бихте работили с нея.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ