Трите грешки на кредиторите на Гърция
20 август, 2018 година, е една от значимите дати за южната ни съседка Гърция - страната най-сетне поставя завършек на дългата поредност от договаряния и избавителни средства, които измоли от интернационалните институции и европейските си сътрудници.
Първият избавителен заем в размер на 80 милиарда евро беше провиснал на Атина през 2010 година, когато се оказа, че приходите в хазната не стигат за покриване на разноските. Срещу тези средства държавното управление на Папандреу даде обещание промени и промени. Но не съумя да реализира доста и единствено две години по-късно, идвайки на власт с " Нова народна власт " и министър председателят Андонис Самарас изиска още 144 милиарда евро, с цел да се оправи с рецесията.
Третата стратегия по подигравка на ориста подписа един от най-големите борци против избавителните заеми - водачът на " Сириза " Алексис Ципрас. Популистът пристигна на власт при започване на 2015 година с заричане за завършек на зависимостта на Гърция от интернационалните кредитори, само че единствено няколко месеца по-късно постави подписа си под съглашение за 86 милиарда евро заеми.
И още веднъж се оказа, че ориста е подготвила изненада - точно крайнолевият Ципрас се оказа един от най-големите реформисти в Гърция в последните години. Неговото държавно управление извърши промени, чакани от десетилетия от кредиторите. Сега страната е на път да се върне към постоянен стопански напредък и сама да се оправи, откакто приходите се усилват, а разноските са под надзор.
Къде обаче сгрешиха интернационалните институции и европейските сътрудници в гръцкия проблем? В разбор гръцкият вестник " Катимерини " напомня, че пропуските не са по никакъв начин малко. Три от тях обаче са доста съществени.
На първо място са мощно отрицателните стандарти за Гърция, подхранвани от медии и популистки политици в Северна Европа и главно в Германия. Създаде се обликът на мързеливите и безполезни гърци в първите години на избавителните стратегии. В същото време се неглижира присъединяване на западния бизнес, измежду които и немската Siemens, в огромни кавги. Сделката сред оператора OTE и немския колос беше избрана като най-големият корупционен скандал в историята на Гърция.
В последните години това название се придвижи към фармацевтичната Novartis, за която има подозрения, че е плащала на някогашни министри, с цел да си обезпечи безпрепятстван достъп до гръцкия пазар.
На второ място кредиторите на Гърция не правят оценка напъните, които Атина поставя. Например през 2014 година страната за първи път съумява да запише бюджетен остатък, каквито са настояванията на институциите. Но това не носи поощрения, като да вземем за пример облекчение на изискванията по заемите, с цел да може да се подсигуряват идващите промени.
Така на политическата сцена изгря " Сириза " и нейният водач Алексис Ципрас. Много западни политици импровизирано признават тази своя неточност, само че вредите към този момент са налице. Месеци наред крайнолявото държавно управление водеше безплодни договаряния, които заплашиха сигурността на цялата еврозона и доведоха до банкова почивка в Гърция. Три години по-късно някои от рестриктивните мерки към момента са настоящи, измежду които да вземем за пример лимитирани количества за изтегляне и превод на средства.
В първите месеци на ръководството на " Сириза " кредиторите на Гърция направиха идната сериозна неточност. Институциите и сътрудниците на страната влязоха в тона на Атина и започнаха да заплашват страната с изхвърляне от еврозоната и други способи за изнудване, с цел да принудят страната още веднъж да се върне в коловоза на избавителните стратегии. А по този начин не се реализира потребен разговор и надали може да се чака и резистентен напредък на страната.
В последна сметка Гърция се трансформира в един опит на кредиторите си, в страна, в която хората се експлоатират до край. И въпреки и промените и постигнатото да е хвалено от мнозина, всички институции си имат едно мислено и гледат да бъдат готови, в случай че Атина се завърне към старите си привички. А страната дължи 248 милиарда евро на своите благодетели .
Първият избавителен заем в размер на 80 милиарда евро беше провиснал на Атина през 2010 година, когато се оказа, че приходите в хазната не стигат за покриване на разноските. Срещу тези средства държавното управление на Папандреу даде обещание промени и промени. Но не съумя да реализира доста и единствено две години по-късно, идвайки на власт с " Нова народна власт " и министър председателят Андонис Самарас изиска още 144 милиарда евро, с цел да се оправи с рецесията.
Третата стратегия по подигравка на ориста подписа един от най-големите борци против избавителните заеми - водачът на " Сириза " Алексис Ципрас. Популистът пристигна на власт при започване на 2015 година с заричане за завършек на зависимостта на Гърция от интернационалните кредитори, само че единствено няколко месеца по-късно постави подписа си под съглашение за 86 милиарда евро заеми.
И още веднъж се оказа, че ориста е подготвила изненада - точно крайнолевият Ципрас се оказа един от най-големите реформисти в Гърция в последните години. Неговото държавно управление извърши промени, чакани от десетилетия от кредиторите. Сега страната е на път да се върне към постоянен стопански напредък и сама да се оправи, откакто приходите се усилват, а разноските са под надзор.
Къде обаче сгрешиха интернационалните институции и европейските сътрудници в гръцкия проблем? В разбор гръцкият вестник " Катимерини " напомня, че пропуските не са по никакъв начин малко. Три от тях обаче са доста съществени.
На първо място са мощно отрицателните стандарти за Гърция, подхранвани от медии и популистки политици в Северна Европа и главно в Германия. Създаде се обликът на мързеливите и безполезни гърци в първите години на избавителните стратегии. В същото време се неглижира присъединяване на западния бизнес, измежду които и немската Siemens, в огромни кавги. Сделката сред оператора OTE и немския колос беше избрана като най-големият корупционен скандал в историята на Гърция.
В последните години това название се придвижи към фармацевтичната Novartis, за която има подозрения, че е плащала на някогашни министри, с цел да си обезпечи безпрепятстван достъп до гръцкия пазар.
На второ място кредиторите на Гърция не правят оценка напъните, които Атина поставя. Например през 2014 година страната за първи път съумява да запише бюджетен остатък, каквито са настояванията на институциите. Но това не носи поощрения, като да вземем за пример облекчение на изискванията по заемите, с цел да може да се подсигуряват идващите промени.
Така на политическата сцена изгря " Сириза " и нейният водач Алексис Ципрас. Много западни политици импровизирано признават тази своя неточност, само че вредите към този момент са налице. Месеци наред крайнолявото държавно управление водеше безплодни договаряния, които заплашиха сигурността на цялата еврозона и доведоха до банкова почивка в Гърция. Три години по-късно някои от рестриктивните мерки към момента са настоящи, измежду които да вземем за пример лимитирани количества за изтегляне и превод на средства.
В първите месеци на ръководството на " Сириза " кредиторите на Гърция направиха идната сериозна неточност. Институциите и сътрудниците на страната влязоха в тона на Атина и започнаха да заплашват страната с изхвърляне от еврозоната и други способи за изнудване, с цел да принудят страната още веднъж да се върне в коловоза на избавителните стратегии. А по този начин не се реализира потребен разговор и надали може да се чака и резистентен напредък на страната.
В последна сметка Гърция се трансформира в един опит на кредиторите си, в страна, в която хората се експлоатират до край. И въпреки и промените и постигнатото да е хвалено от мнозина, всички институции си имат едно мислено и гледат да бъдат готови, в случай че Атина се завърне към старите си привички. А страната дължи 248 милиарда евро на своите благодетели .
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ