Първият ректор организира Висшето техническо училище въпреки войната
2 август 1944 година, сряда
Хр. Попов написа, че факултетният съвет, заседавал на 28 и 29 юли в Княжено, ще заседава още веднъж в Ловеч на 9 август. Министерството още не било съобщило на дирекцията за непознати езици в Ловеч, че Dawes Hall се отстъпва на Висшето Техническо учебно заведение... Турция скъсва дипломатическите си връзки с Германия. Тя отива към интервенция, само че чака Германия да бъде повалена.
9 август, сряда
Тревога в 9 ч., все пак факулт. съвет в Dawes Hall... Факултетен съвет au complet, участва и Белковски, сформира се образователният проект... При Несторов, шефа на мъжката гимназия – физическият кабинет свободен от 11 до 15 часа. Салон за гимнастика – може да се употребява, само че да се работи пред министерството – физическото образование да става навън при хубаво време или в салона за пеене. Има опция да се вземат две стаи, в които са складирани легла на военната болница. При кмета Иванчев: за жилища на професорите наема ще дефинира самичък той. У Симеон Наневи. Показаха ни две стаи, има баня и клозет! Ще се погрижат да ни намерят още едно легло. Излязохме сватове с госпожа Нанева.
8 септември, петък
Изготви се протоколът на подкомисията и на Нарочната комисия. Броят на студентите за приемане [установен?] на 143: 70 по строително инженерство, 50 по архитектура и 23 земемери... Много вести! България разгласи на 8 септември война на Германия. Манифест на маршал Толбухин, командирът на украинските войски в Добруджа. На вечеря у Наневи. Маршируване на бойци по улицата, пеейки: да се бием...! Но с панталони до коленете, някои с дървени чехли! Вървят в такт, дървените обуща тракат. Бедните бойци желаят да се бият, само че с кого?
Тези трескави събития от есента на 1944 година разказва в дневника си Юрдан Данчов - първият ректор на Висшето техническо учебно заведение в София. Открито след десетилетия закъснение, с цената на доста старания и разногласия, Висшето техническо учебно заведение слага през 1942 година началото на образованието в областта на архитектурата и техническите науки у нас. От него потеглят два университета – Техническият университет и Университетът за архитектура, строителство и геодезия, а след това и останалите съществени механически учебни заведения.
УАСГ тази година означи 80 години от основаването си и от първия банкет на студенти в строително-архитектурния факултет. ТУ-София ще чества кръгла годишнина по-късно, тъй като образователните занятия в машинно-технологическия факултет стартират през 1945 година
Създаването на ново висше учебно заведение посред война е било тежко начинание, само че тричленната Нарочна комисия за структурирането му съумяла да се оправи с всички компликации – и с неналичието на пространства, и с избора на преподаватели посред война, и с приема на студенти. Много огромна заслуга за това има инж. Юрдан Данчов – един от стратезите на железопътната политика в България. Данчов се бори за основаване на настрана висше техническо учебно заведение години наред – от 1903 година, а напъните му дават резултат едвам през 1941 година, когато е поканен от министър-председателя Богдан Филов със задачата да оглави комисия по основаването на новото образователно заведение.
Едно наследство и доста тълкувания
Когато през 1882 година Евлоги Георгиев написа популярното си наследство, оставяйки галактическата сума от 6 млн. франка на Иван Евстатиев Гешов за закупуване на парцел и основаване на висше учебно заведение, едва ли някой е очаквал то да докара до тежки правосъдни каузи, спорни тълкувания и отсрочване с години на волята на донора. Споровете към наследството са известни. За тях Юрдан Данчов споделя в детайли в дневника си.
Частта, отдадена на основаването на Висшето техническо учебно заведение, е трансферирана на машинописен текст от 42 страници и може да бъде открита в персоналния фонд на Данчов в Централен държавен списък. Дневникът бе издирен за 80-ата годишнината на УАСГ от зам.-декана по научната и интернационална та активност на Хидротехническия факултет доцент Венци Божков и е доста забавен синтез за дебатите към развиването на висшето обучение в тези първи години на българската страна.
" Пестил съм с брата си единствено от едно предпочитание, с цел да може и той да взе участие за процъфтяване и великолепие на отечеството ни ", написа Евлоги Георгиев. В наследството категорично се показва, че в новото висше учебно заведение следва да се преподават преди всичко дисциплини от позитивните науки с приложение към промишлеността.
Волята на Евлоги Георгиев се разминава по това време с потребностите на страната, споделя Данчов.
" По това време вниманието на ръководещите било ориентирано най-вече за основаване на междинни учебни заведения (на гимназии) по стратегии на непознати междинни учебни заведения за подготовка на студенти за университетите... Висшето учебно заведение за подготовка на учители за гимназиите се открива с два отдела през 1888 година По-късно към тия два отдела се прибавя трети – юридически. Нужни са били преди всичко образовани учители и адвокати за учебните заведения, администрацията и съдилищата и вниманието на държавното управление е било ориентирано към тази грижа ", споделя в дневника си Данчов.
Този роман на процедура пресъздава началото на Софийския университет. През 1898 година Ефорията за осъществяване на наследството, управлявана от министъра на образованието Иван Вазов, взема решение, че с преустройството на основаното висше учебно заведение в университет – СУ, ще извърши волята на донора, като към университета ще бъдат основани две-три катедри и по позитивни науки.
Това компромисно решение не се приема от експертите, измежду които и Данчов, които не престават да смятат, че задачите на един университет се разграничават доста от тези на едно висше техническо учебно заведение, което е тясно обвързвано с практиката. Така през 1904 година Българското архитектурно-инженерно сдружение, част от което е и Данчов, стартира борба за основаване на настрана Висше техническо учебно заведение.
Начело на тази борба стои Христо Пулев, един от изпълнителите на наследството на Евлоги Георгиев, а първата значима развръзка по нея идва през 1911 година, когато екипът взема изрично решение, че волята на Георгиев е била за основаване на висше техническо учебно заведение. По това време сумата е набъбнала на 15 млн. лева и парите са стигали и за университета, и за техническото учебно заведение, и за библиотеката.
Споровете обаче не стопират до 1914 година, а през 1915 година България влиза в Първата международна война. Резултатът за наследството е печално прочут – сумата се обезценява от 30 млн. златни франка на 30 млн. книжни лв.. " С това наследството спря да е забавно ", обобщава Данчов.
Крамолите към завета на Евлоги Георгиев не вършат чест на научното съсловие по това време, безапелационен е Юрдан Данчов. Ако не бяха те, България щеше да се снабди с висше техническо учебно заведение още през 1911 година Това се случи едвам през 1941 година с приемането на закона за основаването на независимо висше учебно заведение с два факултета – строителен и машинно-технически, споделя Данчов.
545 претенденти за 100 места се явяват на първите приемни изпити
545 претенденти за 100 места, разграничени поравно – сред факултетите за строителство и за земемерство. Такава е равносметката за първата акция за банкет на студенти в новото висше техническо учебно заведение. Интересът е извънредно огромен, което води и до доста висок приемен триумф на първия випуск. Приети са единствено претенденти с отличен и доста добър триумф, като минималният бал за банкет е 5,20, а за идната втора образователна година поради огромния интерес са въведени и приемни изпити.
Поради неналичието на постройка първата образователна година на новото висше учебно заведение – зимният учебен срок на 1942/1943 година, стартира единствено за строители и земемери. Приемът на първите архитекти е отсрочен за идната образователна година.
Намирането на постройка се оказва една от най-сложните задания, като е планувано за новото висше учебно заведение да се построи специфична постройка в Слатински редут. В очакване това да стане първите факултети са настанени в недостроена постройка в двора на междинното техническо учебно заведение на бул. " Драган Цанков " в столицата. И в този момент част от постройката на УАСГ е на същото място.
Първа незабавна задача е и наемането на първите преподаватели. " По мое гледище министър Филов, който управляваше министерството на националното просвещение, се съгласи новоназначените постоянни преподаватели да се командироват за една година в непознати механически учебни заведения, с цел да се срещнат с стратегиите и методите им на образование и да приготвят първите им лекции. По този метод първите определени постоянни преподаватели бяха изпратени в Швейцария и Германия авансово за една година, с цел да се специализират ", споделя Данчов.
Изборът на преподаватели обаче не минава безпрепятствено, като това е едно от сериозните главоболия за Данчов като краткотраен ректор. По закон изборът на преподаватели става от 7-членни комисии, като наред с постоянните доценти е планувано да може да се назначават и частни. Тази опция е преценена като доста скъпа от Нарочната комисия, тъй като по този начин може да бъдат привлечени хора с скъп на практика опит.
По този метод във висшето учебно заведение са привлечени да четат лекции хора като кмета на София инж. Иван Иванов – по предмета " Големи водни градежи и язовири ", юриста Сокеров, зам.-кмет по строителството, началника на техническото поделение при дирекцията на водните известия инж. Минков – за предмета " Пристанищни градежи и фундиране ". Изборът на хора от практиката обаче се посреща на нож от някои от професорите.
" Частните доценти са почетни преподаватели, те са краткотрайни и не могат да пречат никому да ги употребява както откри за добре или въобще да не ги употребява. Такива изпитани експерти внасят на практика дух в образованието на студентите... И през днешния ден още не мога да си обясня пристрастеността, с която някои професори (трима) влезнаха в противопоставяне, сякаш се отнасяше за техните права или авторитет, или бъдеще ", написа по този мотив Данчов.
С потребността от назначение и на спомагателен личен състав като секретари и т. н., както и с овластяването на новите факултети стартират и вътрешни крамоли, политически напън, интриги, излиза наяве от дневника на Данчов.
Войната мести преподавателите в Ловеч
Въздушните удари върху София от 10 януари 1944 година прекъсват образователните занятия при започване на втората образователна година.
" Настъпи огромна блъсканица и всеобщо изтегляне на изплашеното градско население. Цели кервани изселващи се се движеха по улиците към ж.п. гари и околните села с колички, натоварени с багаж и деца – някои бяха употребявали стоманената мрежа на креватите си за транспортно средство. Сред тази тъжна картина на 12 януари обиколих учебното заведение, само че то бе затворено. Преки набези върху постройката му нямаше, само че паднали наоколо към радиопредавателния институт бомби бяха нанесли чувствителни повреди... В министерство на Народното просвещение не открих никого – то бе в хаос, без личен състав. Не открих министъра да му се обадя, тъй като ние с жена ми бяхме решили да напуснем София и да се евакуираме в Сливен. У дома беше невероятно да се живее. Изморихме се от паники, а жена ми си изгуби напълно съня ", написа Данчов.
Следват тежките военни месеци, в които към Данчов се предявяват непрекъснати условия – за запазване на имуществото на учебното заведение, за преместване в София, за споразумяване на купища висящи въпроси. По това време Данчов е на 73 години, като от самото начало извършва почетна, неплатена служба в Нарочната комисия.
" Очаквайки приемането на оставката ми, аз напуснах София и се завърнах в Сливен, само че там не бях спокоен: гризеше ме съвестта, че учебното заведение бе оставено без управление ", написа отдалият живота си на тази задача Данчов.
В дневника му от това време са събрани доста забавни свидетелства – и за войната, и за идването на новата власт, като Данчов изрично отхвърля да се отхвърли от биографията си, споделя Николай Поппетров в обявата " Из дневника на инженер Юрдан Данчов (1944-1945 г.) ". Някои от наблюденията му след толкоз години деен живот са изпълнени с мъка. И доста го тревожи политическата отпадналост.
Както самият Данчов написа на 17 септември 1944 година, неделя: " Има повече у здравомислещия селяндур. Интелигенцията се пристрастява, суетна и кариеристична. Не вижда действителното, опива се с илюзии. Цялото ни внимание е погълнато от вътрешното състояние, само че ний сме във война, у нас са руски войски! Суета, пъчене, словосъчетание, освобождават народ, който не е бил в иго, болшинството на който гледа безучастно на играта. "
Хр. Попов написа, че факултетният съвет, заседавал на 28 и 29 юли в Княжено, ще заседава още веднъж в Ловеч на 9 август. Министерството още не било съобщило на дирекцията за непознати езици в Ловеч, че Dawes Hall се отстъпва на Висшето Техническо учебно заведение... Турция скъсва дипломатическите си връзки с Германия. Тя отива към интервенция, само че чака Германия да бъде повалена.
9 август, сряда
Тревога в 9 ч., все пак факулт. съвет в Dawes Hall... Факултетен съвет au complet, участва и Белковски, сформира се образователният проект... При Несторов, шефа на мъжката гимназия – физическият кабинет свободен от 11 до 15 часа. Салон за гимнастика – може да се употребява, само че да се работи пред министерството – физическото образование да става навън при хубаво време или в салона за пеене. Има опция да се вземат две стаи, в които са складирани легла на военната болница. При кмета Иванчев: за жилища на професорите наема ще дефинира самичък той. У Симеон Наневи. Показаха ни две стаи, има баня и клозет! Ще се погрижат да ни намерят още едно легло. Излязохме сватове с госпожа Нанева.
8 септември, петък
Изготви се протоколът на подкомисията и на Нарочната комисия. Броят на студентите за приемане [установен?] на 143: 70 по строително инженерство, 50 по архитектура и 23 земемери... Много вести! България разгласи на 8 септември война на Германия. Манифест на маршал Толбухин, командирът на украинските войски в Добруджа. На вечеря у Наневи. Маршируване на бойци по улицата, пеейки: да се бием...! Но с панталони до коленете, някои с дървени чехли! Вървят в такт, дървените обуща тракат. Бедните бойци желаят да се бият, само че с кого?
Тези трескави събития от есента на 1944 година разказва в дневника си Юрдан Данчов - първият ректор на Висшето техническо учебно заведение в София. Открито след десетилетия закъснение, с цената на доста старания и разногласия, Висшето техническо учебно заведение слага през 1942 година началото на образованието в областта на архитектурата и техническите науки у нас. От него потеглят два университета – Техническият университет и Университетът за архитектура, строителство и геодезия, а след това и останалите съществени механически учебни заведения.
УАСГ тази година означи 80 години от основаването си и от първия банкет на студенти в строително-архитектурния факултет. ТУ-София ще чества кръгла годишнина по-късно, тъй като образователните занятия в машинно-технологическия факултет стартират през 1945 година
Създаването на ново висше учебно заведение посред война е било тежко начинание, само че тричленната Нарочна комисия за структурирането му съумяла да се оправи с всички компликации – и с неналичието на пространства, и с избора на преподаватели посред война, и с приема на студенти. Много огромна заслуга за това има инж. Юрдан Данчов – един от стратезите на железопътната политика в България. Данчов се бори за основаване на настрана висше техническо учебно заведение години наред – от 1903 година, а напъните му дават резултат едвам през 1941 година, когато е поканен от министър-председателя Богдан Филов със задачата да оглави комисия по основаването на новото образователно заведение.
Едно наследство и доста тълкувания
Когато през 1882 година Евлоги Георгиев написа популярното си наследство, оставяйки галактическата сума от 6 млн. франка на Иван Евстатиев Гешов за закупуване на парцел и основаване на висше учебно заведение, едва ли някой е очаквал то да докара до тежки правосъдни каузи, спорни тълкувания и отсрочване с години на волята на донора. Споровете към наследството са известни. За тях Юрдан Данчов споделя в детайли в дневника си.
Частта, отдадена на основаването на Висшето техническо учебно заведение, е трансферирана на машинописен текст от 42 страници и може да бъде открита в персоналния фонд на Данчов в Централен държавен списък. Дневникът бе издирен за 80-ата годишнината на УАСГ от зам.-декана по научната и интернационална та активност на Хидротехническия факултет доцент Венци Божков и е доста забавен синтез за дебатите към развиването на висшето обучение в тези първи години на българската страна.
" Пестил съм с брата си единствено от едно предпочитание, с цел да може и той да взе участие за процъфтяване и великолепие на отечеството ни ", написа Евлоги Георгиев. В наследството категорично се показва, че в новото висше учебно заведение следва да се преподават преди всичко дисциплини от позитивните науки с приложение към промишлеността.
Волята на Евлоги Георгиев се разминава по това време с потребностите на страната, споделя Данчов.
" По това време вниманието на ръководещите било ориентирано най-вече за основаване на междинни учебни заведения (на гимназии) по стратегии на непознати междинни учебни заведения за подготовка на студенти за университетите... Висшето учебно заведение за подготовка на учители за гимназиите се открива с два отдела през 1888 година По-късно към тия два отдела се прибавя трети – юридически. Нужни са били преди всичко образовани учители и адвокати за учебните заведения, администрацията и съдилищата и вниманието на държавното управление е било ориентирано към тази грижа ", споделя в дневника си Данчов.
Този роман на процедура пресъздава началото на Софийския университет. През 1898 година Ефорията за осъществяване на наследството, управлявана от министъра на образованието Иван Вазов, взема решение, че с преустройството на основаното висше учебно заведение в университет – СУ, ще извърши волята на донора, като към университета ще бъдат основани две-три катедри и по позитивни науки.
Това компромисно решение не се приема от експертите, измежду които и Данчов, които не престават да смятат, че задачите на един университет се разграничават доста от тези на едно висше техническо учебно заведение, което е тясно обвързвано с практиката. Така през 1904 година Българското архитектурно-инженерно сдружение, част от което е и Данчов, стартира борба за основаване на настрана Висше техническо учебно заведение.
Начело на тази борба стои Христо Пулев, един от изпълнителите на наследството на Евлоги Георгиев, а първата значима развръзка по нея идва през 1911 година, когато екипът взема изрично решение, че волята на Георгиев е била за основаване на висше техническо учебно заведение. По това време сумата е набъбнала на 15 млн. лева и парите са стигали и за университета, и за техническото учебно заведение, и за библиотеката.
Споровете обаче не стопират до 1914 година, а през 1915 година България влиза в Първата международна война. Резултатът за наследството е печално прочут – сумата се обезценява от 30 млн. златни франка на 30 млн. книжни лв.. " С това наследството спря да е забавно ", обобщава Данчов.
Крамолите към завета на Евлоги Георгиев не вършат чест на научното съсловие по това време, безапелационен е Юрдан Данчов. Ако не бяха те, България щеше да се снабди с висше техническо учебно заведение още през 1911 година Това се случи едвам през 1941 година с приемането на закона за основаването на независимо висше учебно заведение с два факултета – строителен и машинно-технически, споделя Данчов.
545 претенденти за 100 места се явяват на първите приемни изпити
545 претенденти за 100 места, разграничени поравно – сред факултетите за строителство и за земемерство. Такава е равносметката за първата акция за банкет на студенти в новото висше техническо учебно заведение. Интересът е извънредно огромен, което води и до доста висок приемен триумф на първия випуск. Приети са единствено претенденти с отличен и доста добър триумф, като минималният бал за банкет е 5,20, а за идната втора образователна година поради огромния интерес са въведени и приемни изпити.
Поради неналичието на постройка първата образователна година на новото висше учебно заведение – зимният учебен срок на 1942/1943 година, стартира единствено за строители и земемери. Приемът на първите архитекти е отсрочен за идната образователна година.
Намирането на постройка се оказва една от най-сложните задания, като е планувано за новото висше учебно заведение да се построи специфична постройка в Слатински редут. В очакване това да стане първите факултети са настанени в недостроена постройка в двора на междинното техническо учебно заведение на бул. " Драган Цанков " в столицата. И в този момент част от постройката на УАСГ е на същото място.
Първа незабавна задача е и наемането на първите преподаватели. " По мое гледище министър Филов, който управляваше министерството на националното просвещение, се съгласи новоназначените постоянни преподаватели да се командироват за една година в непознати механически учебни заведения, с цел да се срещнат с стратегиите и методите им на образование и да приготвят първите им лекции. По този метод първите определени постоянни преподаватели бяха изпратени в Швейцария и Германия авансово за една година, с цел да се специализират ", споделя Данчов.
Изборът на преподаватели обаче не минава безпрепятствено, като това е едно от сериозните главоболия за Данчов като краткотраен ректор. По закон изборът на преподаватели става от 7-членни комисии, като наред с постоянните доценти е планувано да може да се назначават и частни. Тази опция е преценена като доста скъпа от Нарочната комисия, тъй като по този начин може да бъдат привлечени хора с скъп на практика опит.
По този метод във висшето учебно заведение са привлечени да четат лекции хора като кмета на София инж. Иван Иванов – по предмета " Големи водни градежи и язовири ", юриста Сокеров, зам.-кмет по строителството, началника на техническото поделение при дирекцията на водните известия инж. Минков – за предмета " Пристанищни градежи и фундиране ". Изборът на хора от практиката обаче се посреща на нож от някои от професорите.
" Частните доценти са почетни преподаватели, те са краткотрайни и не могат да пречат никому да ги употребява както откри за добре или въобще да не ги употребява. Такива изпитани експерти внасят на практика дух в образованието на студентите... И през днешния ден още не мога да си обясня пристрастеността, с която някои професори (трима) влезнаха в противопоставяне, сякаш се отнасяше за техните права или авторитет, или бъдеще ", написа по този мотив Данчов.
С потребността от назначение и на спомагателен личен състав като секретари и т. н., както и с овластяването на новите факултети стартират и вътрешни крамоли, политически напън, интриги, излиза наяве от дневника на Данчов.
Войната мести преподавателите в Ловеч
Въздушните удари върху София от 10 януари 1944 година прекъсват образователните занятия при започване на втората образователна година.
" Настъпи огромна блъсканица и всеобщо изтегляне на изплашеното градско население. Цели кервани изселващи се се движеха по улиците към ж.п. гари и околните села с колички, натоварени с багаж и деца – някои бяха употребявали стоманената мрежа на креватите си за транспортно средство. Сред тази тъжна картина на 12 януари обиколих учебното заведение, само че то бе затворено. Преки набези върху постройката му нямаше, само че паднали наоколо към радиопредавателния институт бомби бяха нанесли чувствителни повреди... В министерство на Народното просвещение не открих никого – то бе в хаос, без личен състав. Не открих министъра да му се обадя, тъй като ние с жена ми бяхме решили да напуснем София и да се евакуираме в Сливен. У дома беше невероятно да се живее. Изморихме се от паники, а жена ми си изгуби напълно съня ", написа Данчов.
Следват тежките военни месеци, в които към Данчов се предявяват непрекъснати условия – за запазване на имуществото на учебното заведение, за преместване в София, за споразумяване на купища висящи въпроси. По това време Данчов е на 73 години, като от самото начало извършва почетна, неплатена служба в Нарочната комисия.
" Очаквайки приемането на оставката ми, аз напуснах София и се завърнах в Сливен, само че там не бях спокоен: гризеше ме съвестта, че учебното заведение бе оставено без управление ", написа отдалият живота си на тази задача Данчов.
В дневника му от това време са събрани доста забавни свидетелства – и за войната, и за идването на новата власт, като Данчов изрично отхвърля да се отхвърли от биографията си, споделя Николай Поппетров в обявата " Из дневника на инженер Юрдан Данчов (1944-1945 г.) ". Някои от наблюденията му след толкоз години деен живот са изпълнени с мъка. И доста го тревожи политическата отпадналост.
Както самият Данчов написа на 17 септември 1944 година, неделя: " Има повече у здравомислещия селяндур. Интелигенцията се пристрастява, суетна и кариеристична. Не вижда действителното, опива се с илюзии. Цялото ни внимание е погълнато от вътрешното състояние, само че ний сме във война, у нас са руски войски! Суета, пъчене, словосъчетание, освобождават народ, който не е бил в иго, болшинството на който гледа безучастно на играта. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ