Гордост българска! Голямо отличие за наш поет и драматург
За Радко Радков ни го казаха от Париж. Какво ни казаха ли? Че Радко Радков се нарежда до световните поети и драматурзи.
Щеше да е днес на 79 години, отиде си преди десет години от масивен кръвоизлив. Писателят е роден на 31 януари 1940 г. във Велико Търново. Завършва Духовна семинария в София и Класическа филология в Софийския университет. Стана особено известен със своите сонети за любовта.
Дъщерята на поета Мария Радкова представя своя стихосбирка в родния
град на баща си Габрово
Имаше рядка памет, можеше да рецитира с часове антични автори, латински и старогръцки исторически писания. Автор е на двайсет театрални пиеси с исторически теми, някои от които неиздадени още. За драмата в стихове " Балдуин Фландърски " е удостоен в 1985 г.със званието " Кавалер на френската култура " на тържествена вечер в Парижкия клуб на сенаторите. През същата година е награден и с Кръста на Френската Академия на науката за литература и изкуство. Тази награда е била присъждана на Мария и Жолио Кюри,на братя Люмиер- създатели на киното,на писателя Андре Мороа, на драматурга Пол Клодел.
Радко Радков е единственият творец удостоен безпрецедентно два пъти с международната Наполеонова награда " Солензара " на Френската Академия на науките за своето творчество като драматург и поет, връчена му в Сорбоната през 1983 г за пиесата му „ Теофано”. А втория път за пиесата " Всенародно бдение за Апостола ", връчена му в Ловния Дворец на аристокрацията в Париж през 2005 г. Бил е преподавател по класически езици във Великотърновския университет, както и основател и главен драматург на „ Старинен театър” в София. По покана на Ватикана пред Папа Йоан-Павел II е играна неговата пиеса " Похвално слово за словото " за братята Кирил и Методий.
Близките му знаят как той живя без капка облагодателстване, подаряваше каквото има, парите от наградите раздаваше и черпеше наред познати и непознати където и да се намира. Неговият живот бе витаене в изкуството, можеше по всяка тема да направи в следващите пет десет минути, сонет или стихотворение.
Разказват се легенди за събирания, вино и поезия. В него сякаш живееше единствено нетленното изкуство и нямаше никакви сетива за практицизма.Накрая казват не можел да връзва двата края. Забравата днес не е застигнала само него. Паметта за миналото в културата на една нация, за нейните личности и творци лишава културата и от нейното бъдеще. Да добавим и друга българска характеристика – когато българин живеещ в чужбина получи световно признание, ние веднага се впускаме да го възпеем. Да го каним да пристигне в България, скъсваме се да го почитаме и да му уреждаме чествания. Но когато дворът му е насреща ни и гледаме в прозореца му, виждаме го да влиза и излиза от къщата си, какво толкова да го величаем. Ах, тази наша балканска стиснатост да похвалим нещо и някого щом се мотае около нас!!!
Добре че, социален клуб „ СЕДЕМ” във Велико Търново, организира паметна вечер за големият ни поет.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Щеше да е днес на 79 години, отиде си преди десет години от масивен кръвоизлив. Писателят е роден на 31 януари 1940 г. във Велико Търново. Завършва Духовна семинария в София и Класическа филология в Софийския университет. Стана особено известен със своите сонети за любовта.
Дъщерята на поета Мария Радкова представя своя стихосбирка в родния
град на баща си Габрово
Имаше рядка памет, можеше да рецитира с часове антични автори, латински и старогръцки исторически писания. Автор е на двайсет театрални пиеси с исторически теми, някои от които неиздадени още. За драмата в стихове " Балдуин Фландърски " е удостоен в 1985 г.със званието " Кавалер на френската култура " на тържествена вечер в Парижкия клуб на сенаторите. През същата година е награден и с Кръста на Френската Академия на науката за литература и изкуство. Тази награда е била присъждана на Мария и Жолио Кюри,на братя Люмиер- създатели на киното,на писателя Андре Мороа, на драматурга Пол Клодел.
Радко Радков е единственият творец удостоен безпрецедентно два пъти с международната Наполеонова награда " Солензара " на Френската Академия на науките за своето творчество като драматург и поет, връчена му в Сорбоната през 1983 г за пиесата му „ Теофано”. А втория път за пиесата " Всенародно бдение за Апостола ", връчена му в Ловния Дворец на аристокрацията в Париж през 2005 г. Бил е преподавател по класически езици във Великотърновския университет, както и основател и главен драматург на „ Старинен театър” в София. По покана на Ватикана пред Папа Йоан-Павел II е играна неговата пиеса " Похвално слово за словото " за братята Кирил и Методий.
Близките му знаят как той живя без капка облагодателстване, подаряваше каквото има, парите от наградите раздаваше и черпеше наред познати и непознати където и да се намира. Неговият живот бе витаене в изкуството, можеше по всяка тема да направи в следващите пет десет минути, сонет или стихотворение.
Разказват се легенди за събирания, вино и поезия. В него сякаш живееше единствено нетленното изкуство и нямаше никакви сетива за практицизма.Накрая казват не можел да връзва двата края. Забравата днес не е застигнала само него. Паметта за миналото в културата на една нация, за нейните личности и творци лишава културата и от нейното бъдеще. Да добавим и друга българска характеристика – когато българин живеещ в чужбина получи световно признание, ние веднага се впускаме да го възпеем. Да го каним да пристигне в България, скъсваме се да го почитаме и да му уреждаме чествания. Но когато дворът му е насреща ни и гледаме в прозореца му, виждаме го да влиза и излиза от къщата си, какво толкова да го величаем. Ах, тази наша балканска стиснатост да похвалим нещо и някого щом се мотае около нас!!!
Добре че, социален клуб „ СЕДЕМ” във Велико Търново, организира паметна вечер за големият ни поет.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ