10-те най-лоши години в човешката история – топ 10 класация
10-те най-лоши години в човешката история – избирането на най-лошите години в човешката история не е лесна задача. Повечето от тях са без документи и са изпълнени с необикновено неприятни неща. Изминахме дълъг път от годините на недояждане и от опустошеното от войни ранно минало. Като че ли по някакъв метод успяхме да изградим работеща цивилизация все пак, което природата ни е хвърляла през вековете.
За годините, за които имаме върхове, не е толкоз мъчно да изберем най-лошите времена за нашата цивилизация. Времена, когато всичко изглеждало изгубено. Без да се вижда вяра нито заради естествените бедствия, нито заради световните пандемии. Нито заради аргументи, породени от индивида, като финансови рецесии или война.
Тези най-лоши години в записаната история ни припомнят за крехкостта на човешкия напредък и развиване. Те служат като удостоверение за способността ни като тип да се надигнем без значение от компликациите.
10. 1315-та година
Годината 1315 може би е минала под радара на множеството историци, отброяващи най-лошите времена в човешката история. Ситуацията не е била световно събитие, само че за жителите на Европа това в действителност било едно от най-лошите времена да бъдеш жив. Това било началото на може би най-тежкия апетит в европейската история във връзка с съотношението на засегнатото население. Този интервал е бил провокиран от проливни, съвсем древен дъждове и наводнения в целия континент. А те съществено засегнали производството и превоза на храни.
Нивата на произвеждане към този момент изоставали доста от нужното за поддържане на броя на хората, които зависели само от земеделието, с цел да оцелеят. Въпреки че това било проблем в множеството елементи на Европа, най-лошите последствия от глада се усетили на териториите, които в този момент са Англия, Франция и Германия. Докато оценките варират, записите демонстрират, че някъде сред 10-25% от популацията на континента е било понижено непосредствено заради глада.
Гладът също по този начин донесъл изолирани, само че опустошителни огнища на заболявания в селските региони. Около 10% – 15% от популацията се разболяло от заболявания като пневмония, бронхит и туберкулоза, породени от мощното недохранване. Макар че било нищо спрямо разрушенията, породени от Черната гибел едвам 30 години по-късно, този интервал към момента бил един от най-тежките сривове на популацията в европейската история.
9. 1816-та година – 10-те най-лоши години в човешката история
Годината e 1816-та, която познаваме като „ годината без лято “. Може да не е доста спрямо другите неприятни години в този лист, само че е задоволително неприятна, с цел да заслужи място тук. Някои проучвания сочат като съществена причина изригването на връх Тамбора през 1815 година
Това е най-голямото вулканично изригване на планетата за последните 10 000 години. В резултат на това времето почнало да се охлажда до началото на 1815 година Въпреки че може в никакъв случай да не разберем тъкмо какво го е предизвикало, знаем, че междинната световна температура се е намалила с към два градуса.
Това довело до доста изолирани, само че свързани събития в Северна Америка и Европа. В Нова Англия пропадането на реколтата, породено от захлаждането, довело до пренасяне на огромна част от фермерите на запад, променяйки трайно демографската конструкция на страната. В Европа извънредно студеното лято довело до всеобщ неуспех на реколтата от картофи. И вследствие на това имало повсъвместен апетит, а също така последствията са и едни от най-тежките епидемии от тиф в историята.
Имало спорадични случаи на хранителни протести и в други европейски страни, само че за благополучие това не траяло дълго време. Мрачното въодушевление на годината от този момент е увековечено в много литературни творби. Романът „ Франкенщайн “ на Мери Шели да вземем за пример е бил директно въодушевен от тъмното и тъмно небе, на което била очевидец по време на ваканцията си в Швейцария по това време.
8. 1600-та година
Трудно е да се дефинират точните аргументи, защото имаме малко исторически записи от това време, с цел да кажем сигурно. Но 1600-та година е началото на едни от най-лошите времена в човешката история. Това било Малката ледникова ера , която евентуално стартира с изригването на вулкана Уайнапутина в Перу през 1600 година
Това довело до извънредно студено време в доста райони по света, в това число Китай, Корея, Япония, съвсем цяла Европа, както и елементи от Африка и Америка. За разлика от доста други интервали в тази ранглиста, този казус бил публикуван съвсем в целия прочут свят по това време и траял десетилетия, причинявайки необятно публикувани обществени разтърсвания и премеждия.
Този световен спад в температурите щял да бъде в основата за всички бурни събития от 17-ти век по света. Това провокирало трагично намаление на летните температури в Китай. А това от своя страна довело до необятно публикувана загуба на реколтата и епидемии в цялата страна. В последна сметка се стигнало до рухването на династията Мин през 1644 година заради селски протест, подхранван значително от необятно публикувания дефицит на храна и обществени безредици. Същото се случило и в други елементи на Азия. Корея да вземем за пример изгубила 20% от популацията си от разразилата се суша през 1670 година
Необясними загадки от античен Египет – Топ 10 ранглиста
В Европа имало слани през летните месеци, публикувани съвсем през целия век. Това довело до протести, огнища на инфекциозни заболявания и апетит, които в последна сметка се трансформирали във война и обществени разтърсвания, невиждани през релативно проспериращите години от последните няколко века. В Ирландия гражданската война и гладът довели до над 500 000 жертви в продължение на съвсем десетилетие през 1650-те. В Русия тези години са записани като “Великият апетит ”, като съгласно някои оценки 10 милиона руснаци са директни или косвени жертви на глада.
Това бил и векът на Тридесетгодишната война в Европа, може би един от най-бруталните религиозни спорове в човешката история. Те били директно подхранвани от компликациите на глада и ненормалните температури на ледниковия интервал. Като цяло оценките демонстрират, че заболяванията, войните, глада и гражданските войни, породени от това световно изстудяване, са довели до гибелта на към една трета от известното популацията на света по това време.
7. 536-та година – 10-те най-лоши години в човешката история
Изборът на най-лошата година в историята, макар най-хубавите ни проучвания, е субективно изпитание. Много години в тази ранглиста може да са били единствено една година в дълга поредност от неприятни времена или даже десетилетия в някои случаи. Според един историк от Харвард, профилиран в средновековната история, на име Майкъл Маккормик, обаче, ние имаме единствен, финален отговор на въпроса „ коя е най-лошата година в историята “. Отговорът е 536-та година.
Това било началото на мистериозна мъгла. Тя потопила Европа, Близкия изток и огромни елементи от Азия в непрекъсната, 18-месечна мъгла, причинявайки съвсем непрекъснато затъмняване на слънцето през целия интервал. Температурите паднали с до 2,5 градуса по Целзий, което било началото на най-студеното десетилетие от най-малко 2300 години. Периодът бил белязан от летни слани и сняг тук-там в Китай и други елементи на Азия. Те предизвикали извънредно ниски добиви и заболявания, както и необятно публикуван апетит в европейски райони като Ирландия.
Ако това не било задоволително, единствено няколко години по-късно през 541 година цели елементи на Европа били наранени от чумата на Юстиниан. Тази бубонна зараза от чума, кръстена на византийския император по това време е една от най-смъртоносните язви в историята. За похлупак обстановката се утежнява от продължаващата Готическа война, която ще отнеме живота на над 100 милиона души в цялата империя.
Въпреки че може в никакъв случай да не разберем точните аргументи за този интервал на необятно публикувана чума, война и апетит, някои скорошни проучвания демонстрират, че солидно изригване на вулкан в Исландия може да е една от вероятните аргументи. Каквато и да е повода, 536-та година ще влезе в човешката история като началото на едни от най-лошите времена за човечеството. Ще минат епохи, преди най-тежко засегнатите райони да съумеят изцяло да се възстановят изцяло.
6. 1918-та година
Испанският грип от 1918 година може и да не е най-тежката пандемия в историята. Макар че в композиция с Първата международна война и обществените и политически катаклизми през годините след нея, това несъмнено било началото на едни от най-лошите времена да бъдеш жив.
Въпреки че точните числа евентуално в никакъв случай няма да бъдат изчислени изцяло, чумата предизвикала почти 50-100 милиона смъртни случая по света. Това надалеч надминава общия брой на смъртните случаи и в двете международни войни, взети дружно. Този грип траял 15 месеца и засегнал съвсем всяка огромна страна по това време на три талази, всяка по-смъртоносна от предходната.
10 невероятни подводни градове от целия свят – Топ 10 ранглиста
Най-лошото при този грип е скоростта на разпространяване. Докато Черната гибел се разпространявала в продължение на десетилетия в многочислените си изолирани талази по света, испанският грип поразил хората единствено за 15 месеца.
Годината също по този начин бележи началото на десетилетия на безредици за огромна част от света. Отчасти подхранвани от опустошението на пандемията и частично от събитията в Руската империя. По време на Руската революция, националното въстание сполучливо свалило императора. Това въодушевило безчет антиимпериалистически и антиколониални цивилен войни по света, които в последна сметка ще оформят света за години напред.
5. 1929-та година – 10-те най-лоши години в човешката история
Що се отнася до сривовете на пазара, крахът на Уолстрийт през 1929 година следва сходен модел на всички други финансови сривове, които са се случвали преди или по-късно. Подхранван от несъразмерни спекулации с пазарни активи, които просто не отразяват действителността на място – изключително в Съединени американски щати – както и приток на евтини заеми от финансовите институции, разрешили на балона да пораства от ден на ден. Докато не се спукал най-после, с цел да даде образец за това по какъв начин международните пазари имат метод да се поправят.
Това, което го отличава от всички други сривове обаче, е мащабът на изтриването и мащабът на следствията, които последвали. Рецесията, която последвала, била най-голямата криза в историята за развития свят. Според някои оценки безработицата набъбна до над 20% единствено в Съединени американски щати през годините след срутва, а Брутният вътрешен продукт понижен с над 30% през пиковите си години. Тази криза задминава идната най-голяма криза в историята – тази от 2007-09 година – с огромна преднина.
Голямата меланхолия, както от този момент стана известна в известното пространство, провокира доста от най-лошите събития на 20-ти век. Дори не приказваме за нейните директни последствия, като всеобщите ограничения и годините на компликации, пред които са изправени хората в съвсем всяка индустриализирана стопанска система по света.
Рецесията, съчетана с бързо изчерпващи се запаси в неотдавна индустриализираните стопански системи като Германия и Япония, подхрани идния напредък на крайни националистически и популистки идеологии, проправяйки пътя за необятно публикуваните опустошения и премеждия от Втората международна война – най-големият световен боен спор в история.
4. 2020-та година
Макар че може да е прекомерно рано, 2020 година сигурно беше една от най-лошите в живата ни памет. По-голямата част от света прекарва времето си затворена у дома заради К0вид п@ндемията. Това е една от най-трудните п@ндемии в историята, освен поради смъртните случаи, а и поради последниците за хората. Коя е най-лошата част? С опустошителното възобновление на вируса в доста страни по света, което се случва сега, тестването може надалеч да не е завършило още.
По отношение на числата е много елементарно да се каже, че 2020 година ще бъде една от най-лошите години в историята. До момента огнището е заразило малко по-малко от 160 милиона души по целия свят, а над 3,2 милиона към този момент са умряли. Въпреки че това може да не наподобява като големи числа, като се има поради днешното световно население, би трябвало да отбележим, че числата нарастват към момента. Все още отчитаме доста смъртни случая от епидемията всеки ден.
Що се отнася до икономическото му влияние, доста специалисти – в това число МВФ – към този момент нарекоха рецесията, породена от пандемията, като най-тежката след Голямата меланхолия от 30-те години на предишния век. Много страни означават рекорден спад в Брутният вътрешен продукт, който не се следи от 19-ти век насам. Въздействието е най-остро в стопанските системи, значително подвластни от международната търговия и финанси.
3. 1943-та година – 10-те най-лоши години в човешката история
Макар че би било извънредно неопределено да се избере най-лошата година от Втората международна война, без подозрение 1943 беше годината, когато се случиха някои от най-лошите събития от войната.
От една страна, това беше пика на Холокоста. До края на пролетта на същата година геноцидът към този момент е лишил живота на към 1,3 милиона еврейски пандизчии от цялата територия, следена от нацистите. Това беше и годината, в която Йозеф Менгеле – най-скандалният от всички нацистки учени, виновен за някои от най-нечовешките опити върху пандизчиите – беше назначен в Аушвиц, като стартира евентуално най-лошата фаза на Холокоста до момента.
От другата страна на света в Индия се случваше друго по-малко известно, само че също толкоз опустошително събитие. Бенгалският апетит от 1943 година – породен от английските сили, отклоняващи големи количества хранителни запаси от района, предизвикал гибелта на близо 3 милиона души, което го прави едно от най-лошите филантропични бедствия от цялата война.
Годината беше и кулминационната точка и пикът на борбата при Сталинград. Това е най-голямата и кървава борба в човешката история във връзка с цифрите. Там умират над 2 милиона военни и към 400 000 цивилни до края на войната. Макар че това е повратната точка за съюзническите сили, човешката цена на тази единична борба била голяма, както за Германия, по този начин и за Съветската империя.
2. 1492-та година
Пристигането на европейците в Северна и Южна Америка постоянно се разисква като едно от най-опустошителните събития за популацията на континента и е тъкмо по този начин. Повечето от нас обаче не осъзнават цифрите, за които приказваме тук, защото множеството оценки са очевидно пресилени или занижени, което прави всичко мъчно за поверие.
Ако погледнем скорошно изследване, излиза наяве, че 1492 е годината, когато Христофор Колумб за първи път дебаркирал някъде в Карибите. Така проправил пътя за колонизацията на Америка, бележейки началото на една от най-лошите интервали за човечеството. Направено е изследване от откриватели от Лондонския университет през 2019 година, в което се открива, че предколумбовото население на континентите е близо 60 милиона.
Загадъчни антични изобретения без научно пояснение – Топ 10
До началото на 17-ти век този брой ще бъде понижен с към 56 милиона, защото целият район бил унищожен от десетилетия на войни и заболявания, против които локалното население нямало имунитет (едра шарка, бубонна чума и грип). Също по този начин една от аргументите е намаляването на обработваемата земя заради непознатото настъпление, а по-голямата част от популацията към момента разчитало на земеделието за прехранване.
Като дял от световното население, това е най-голямото понижаване на човешкото население в историята, защото съставлява близо 10% от всички хора, живеещи в света по това време. За съпоставяне, второто най-унищожително събитие – Втората международна война, понижило световното население с 3%.
Въздействието на това безусловно заличаване на локалното население на Америка било толкоз голямо, че даже повлияло на световните метеорологични модели. Тъй като броят на хората, работещи във ферми, бил понижен с толкоз голяма степен, че цялата тази област скоро била възобновена от природата. В комбиниране с гореспоменатото изригване на Уайнапутина в Перу, това провокирало спад в температурите по целия свят първоначално от 17-ти век, причинявайки апетит, огнища на заболявания и обществени безредици от Европа та чак до Китай и Япония.
1. 1347-та година – 10-те най-лоши години в човешката история
Има причина Черната гибел да се появява в съвсем всяка ранглиста с най-лошите времена в човешката история. Освен голямото човешко страдалчество, следено от хората, претърпели тестването, въздействието му върху бъдещето било голямо. В доста връзки чумата оформила актуалния свят подобен, какъвто го познаваме.
Причинена от бубонната чума – която към този момент била умъртвила милиони и хвърлила цели елементи на Европа в безпорядък още през VI век под формата на Юстинианова чума – Черната гибел се появява още веднъж в Европа през 1348 година Докато появяването й на континента е към момента е въпрос на спор, някои проучвания демонстрират, че това е пристигнало посредством умишлена биологична война, водена от монголите по време на обсадата на Кафа през 1346 година, което води до началото на чумата през 1347 година
Най-великите мозъци на всички времена – Топ 10 ранглиста
Въпреки че може би в никакъв случай няма да узнаем това сигурно, това, което знаем, е безспорното унищожаващо влияние, което заболяването е оказала върху европейското население. Според някои оценки чумата убива над 50 милиона души, което било към 60 % от популацията на целия континент по това време. Това не значи, че нещастието е лимитирана до Европа. Има спорадични известия за заболяването, която унищожава цели села и градове в източните райони като Персия и Китай. Благодарение на монголските завоевателни войни в съвсем целия район на Азия и Близкия изток по това време обаче записите от тази ера са нищожни и най-вече ненадеждни.
Докато пикът на епидемията е траял към шест години, епидемията не е завършила изцяло още доста епохи напред. Изолирани, само че ужасяващи случаи на обновяване се оповестяват в цяла Европа до 17-ти век. Чумата имала широкообхватно влияние върху политиката и обществения ред на континента, някои от които даже могат да бъдат наречени „ позитивни в ретроспективна вероятност “. Въпреки че за тези, които са били очевидци от първа ръка, това в действителност било едно от – в случай че не и най-лошите времена да си жив в човешката история.
Необясними загадки от античен Египет – Топ 10 ранглиста
Необясними загадки от античен Египет – малко цивилизации имат по-мистериозна известност от античен Египет. Но смисълът на мистериите е да бъдат позволени, като през годините са правени доста проучвания и изследвания за земите на йероглифите и свещените котки. Но има още доста да учим за тях. Може би един ден ще открием отговорите зад следните…