На 2-ри февруари се отбелязват Петльовден – народен празник за

На 2-ри февруари се означават Петльовден – национален празник за здраве и плодовитост на мъжката челяд – и Сретение Господне – един от четирите християнски празници, отдадени на Божията майка, наред с Рождество Богородично, Въведение Богородично и Успение Богородично.

Петльовден
Петльовден, прочут още като Петеларовден, Петлешковден, Петловден и Св. Черна, води началото си от времето на турското иго по българските земи. Наречен за празник на мъжките чеда и на мъжкото начало на рода български, Петльовден е обвързван със събирането на кръвния налог (девширме) – от време на време лишаване на дребни момчета християни от родителите им и превръщането им в еничари.
Легендата за Петльовден
Легендата споделя за жена от село Еркеч (днешно с. Козичино, Бургаско), която отхвърля да съобщи сина си на турците, макар заканите им да го убият, заявявайки, че по-скоро тя сама ще го заколи. За да заблуди османците, майката скрива детето си отвън селото, след което заколва петел, с чиято кръв опръсква прага на дома си. Стъписани от жестоката майчина постъпка, турците престават да събират кръвен налог от село Еркеч.
Традиции на Петльовден
Основната обредна процедура на Петльовден е жертвоприношение на птица – петел, в някои селища безусловно черен. Традицията повелява ритуалът да се прави във всяка къща, в която има момчета. Прието е петелът да се заколи от майката, само че в някои селища жертвоприношението се прави от петелар – момче, недостигнало полова зрялост. С кръвта на птицата се прави кръстен знак на челата на момчетата, както и по вратите на дома. След това жертвеният петел се сварява и раздава на съседите, дружно с кравайчета или парче питка, омесени от дамите в къщата.

Сретение Господне
Християнския празник Сретение Господне, прочут още като Зимна Богородица и Вълча Богородица, се отбелязва също на 2 февруари. От него произлиза традицията, съгласно която на 40-ия ден след раждането децата би трябвало да се вкарат в храма Господен, с цел да бъдат благословени, а на майките им – до този миг считани за нечисти – да бъде прочетена очистваща молитва.
Самият Исус Христос е занесен от Пресвета Дева Мария и Йосиф в Йерусалимския храм на четиридесетия си ден в осъществяване на Мойсеевия закон, който повелява всяко първородно дете от мъжки жанр да бъде показано на Бога и изплатено съгласно опциите на родителите му – посредством жертвоприношение на агне, гургулица или два гълъба. По този метод вярващите показват благодарността си за избавянето на израелските първородни синове от гибелта, покосила всички първородни чеда – от хора до добитък – в нощта преди излизането на евреите от Египет.
Когато Исус Христос е въведен в Божия храм, в него обитават пророчица Анна и Симеон в очакване на Спасителя. Симеон, разказан в Библията като човек, у който е Светия дух, благословя Дева Мария и благоговеейки пред рожбата й, изрича пророческите думи: „ Ето, този лежи за рухване и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на несъгласия, а на самата тебе меч ще прониже душата, с цел да се открият мислите на доста сърца “.
Паметта на Св. Симеон Богоприемец и на пророчица Анна се празнува на 3 февруари – ден след Сретение Господне, когато миряните могат да чакат своята лична среща с Господа и сходно на Симеон да свидетелстват, че са подготвени да изоставен света с мир.