10% таван на надценката за основни храни планира да въведе

10% таван на надценката за съществени храни възнамерява да вкара страната. Мярката ще е краткотрайна, ще се отнася единствено за избрани артикули и ще бъде авансово разисквана с бизнеса. Целта не е оповестяване на война с питателните вериги, а изсветляване на нелоялни търговски практики, които ощетяват българския консуматор, съобщи служебният министър председател Гълъб Донев, представен от Българска национална телевизия.

" Няма таван на цените на питателните артикули, има таван на надценките, което е друго. Видяхме други страни, които се пробваха да вкарат таван на цените - не съумяха, в действителност породиха се други практики, които доведоха до по-фатални последствия, в сравнение с това, което предлагаме ние ", съобщи Донев.

Към момента е комерсиална загадка какви са надценките на храните. Също по този начин във всяка верига и за всеки артикул те са разнообразни, аргументира се вицепремиерът Христо Алексиев пред bTV. „ Нашата концепция е да бъдат към 50 -100 продукта, храни от дребната потребителска кошница. Така или другояче би трябвало да се случи “, съобщи той.

Вицепремиерът добави, че има голословни надценки и облаги при търговията на дребно. След повече от 600 инспекции в питателните вериги, страната е открила редица нелоялни търговски практики, както и подозрения за картел сред питателните вериги, които ще бъдат предадени на Комисия за защита на конкуренцията.

Държавната мярка за надзор над високите цени обаче не се харесва от платформата „ Ние, потребителите “.

Идеята за таван на надценките като заменяща тази за таван на цените, може да докара до изгубването на избрани артикули, понижаване на грамажи или утежняване на качеството, предизвести пред bTV радио основателят на онлайн платформата Габриела Руменова.

„ В последните седмици чухме разнообразни оферти, имаше и такова за таван на цените, в този момент се появява и това за таван на надценките. Ако се вслушаме в мнението на икономистите, до което се приближава и моето персонално, би трябвало да се замислим върху това, че е мъчно в условия на пазарна стопанска система и на свободен пазар, в който търсенето и предлагането са в директна връзка, да се чака, че сходни намеси могат да доведат до дълготрайни позитивни резултати за потребителите “, разяснява Руменова.

По думите й, в случай че за някои артикули се вкара ограничаване на надценката, може да стане по този начин, че те да се продават „ на черно “, тъй като това няма да бъде преференциално за самите търговци, или пък въобще да изчезнат от рафтовете и да бъдат изнесени на други пазари. Това би довело до ограничение на избора на самите консуматори, тъй като даже и да се сложи таван на надценката на тези артикули, в случай че те липсват и не могат да бъдат закупени, потребителите няма да могат да се възползват от тази мярка.

Другата заплаха е да се ускори наклонността, която се следи от няколко месеца и в други страни – понижаване на грамажа на потребителските опаковки, което още веднъж не е в интерес на потребителите. „ Да не приказваме, че може да се утежни и качеството, което е доста притеснително. “, добавя Руменова.

Разнопосочни са мненията по въпроса на представителите на сдружения на другите аграрни браншове.

Решението да се вкара таван за надценките би имало резултат върху цените на храните, а потребителите ще усетят понижение при всички положения, съобщи ръководителят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров пред Нова тв.

На противоположното мнение обаче е ръководителят на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци инж. Стойчо Кировски.

„ Няма да има резултат от една такава мярка. Търговските вериги имат логаритъм за установяване на цената, на която продават продуктите си. Той не е български, импортиран е от Германия. Там нещата са толкоз добре премислени и контролирани, че надали ще се стигне до сходно съглашение. Ако стане обвързване, непознатите снабдители ще притиснат нашите ”, изясни инж. Кировски.

Според ръководител  на Съюза на птицевъдите Ивайло Гълъбов, всяко влияене на свободен пазар е неправилно. Цените на дребно порастват и генерират огромни облаги, когато има дребна конкуренция. Държавата не се оправя добре в условия на свободна стопанска система, счита Гълъбов.

Той обаче добави, че търговците имат задоволително капацитет, с цел да излязат обстановката, а най-вероятно губещите ще бъдат потребителите.

„ Важно е, че страната се разсъни и стартира да влиза в своите функционалности. Дали мярката е вярна, или не – времето ще покаже ”, счита Цветан Цеков от Националната браншова камара „ Плодове и зеленчуци ”. Според него българският пазар би трябвало да бъде задоволяван с българска продукция, а такава няма, тъй като родното произвеждане е било унищожено. 

Припомняме, че от Федерацията на самостоятелните синдикални организации в хранителната индустрия към този момент предизвестиха, че цените на стоките от производител до магазина нарастват с 40%-50%, а в някои случаи даже до 100%, което би трябвало да бъде обект на инспекция от контролните органи.

Според синдикатите, съществува огромна неравнопоставеност сред българските производители и тези от чужбина, и се дава съществено преимущество на вносните артикули за сметка на родното произвеждане. От федерацията показаха, че следва да се намерят механизми, посредством които да се насърчи изкупуването на българските артикули, както и контролните органи да наблюдават по-задълбочено неравноправните клаузи в договорите за доставки, които се подписват с комерсиалните вериги и ощетяват дребните търговци.

Таван на цените в действителност е стопански термин, а въвеждането му като мярка не разрешава на търговците да начисляват повече от избрана цена за своите артикули, без значение от положението пазара. „ Таван на цените “ нормално се употребява дружно с термина „ ценови надзор “, което по-широкообхватно разбиране, защото може да значи и под на цените или най-ниската им стойности.