Истинската форма на Земята и други първоаприлски шеги
1 април е превъзходен ден за интернет. Рязко всички стартират да ползват сериозно мислене, преди да споделят вести, мемета и постове – въпреки всичко никой не желае да го заловен, че има вяра в нелепости.
Това е и ден, в който учените споделят занимателни публикации, които могат да варират от цялостни парадокси до в действителност много забавни парадокси.
Европейската галактическа организация (ЕКА), да вземем за пример, разгласи същинската форма на планетата. Плоскоземците могат да се радват – тя не е сфера. Но не е и плоска – има формата на яйце.
ЦЕРН, домът на Големия адронен колайдер, също имаше огромно известие. Тази година тя чества своята 70-годишнина и желае да означи мотива на Първи април, като се ребрандира. Новото име е Network of Experiments for Research and Development in Society – или кратко NERDS, което на англ. ез. значи „ ЗУБЪРИ “).
От най-странните първоаприлски подправени проучвания ни хареса тази „ публикация “ по квантова биология от Джим Ал-Халили. Той и измислените му съавтори демонстрират, че с помощта на квантовото усложнение водните молекули могат да съхраняват информация. Това, че течната вода има памет, е един от нелепите постулати на хомеопатията, както знаете.
По тематиката за подигравките с псевдонауката, публикация в arXiv разгласи началото на мултисъобщителната астрология. В тази публикация Уокър и съавтори оферират потреблението на кристали за подкрепяне на астрологията да „ предсказва бъдещето “ и по-добре да оправдава отрицателните личностни черти хората.
Има и две публикации, свързани с идното слънчево затъмнение (на 8 април, което обаче ще се вижда единствено в Америките). Едната е отдадена на търсенето на Вулкан – хипотетичната планета, за която в миналото се е считало, че се намира сред Слънцето и Меркурий. Каква по-добра опция да се търси знак за нея от тази, когато светлината на Слънцето е блокирана от Луната? В известие, изпратено в измисленото издание Acta Prima Aprilia (Списание Първи април) се споделя: „ Броят на планетите в Слънчевата система през последните 3 века, може би изненадващо, не е толкоз непрекъсната големина, колкото си мислим. “
Отново в гореспоменатия arXiv е поместена и една фантастична първоаприлска публикация за това кой тип бил очевидец на най-вече затъмнения. Изследователският екип счита, че мечоопашатият рак е този тип: той се появява във фосилните записи преди 480 млн. години и не се е трансформирал доста през последните 200 млн. години. Според публикацията сборно от всички обособени човеци типът е видял общо 138 трилиона цялостни слънчеви затъмнения. Ако разтеглим определението за хора до последния ни общ предшественик шимпанзетата, ние сме вдели единствено 38 милиарда затъмнения. Но не се тормозете – можем да надминем рака след 10 милиона години, стига популацията да остане същата, като имаме задоволително време, преди Луната да спре да затъмнява Слънцето.
