Разказ Продължение - Новини

... Перник, в подножието на Голо бърдо, все още личеше обрасъл с треви и тръни гроб. Каменоделецът беше издълбал в гранита: Ваня Герова 1940 - 2017.

... се засмя. Съвсем малко просветля. Трябваше да познаваш Елена от 37 години, за да разбереш, че се усмихва. Дамян разбра. - Тихо, човече – каза му Елена.

... хитро се вмъкна в магазина и стана толкова светло, че дори баба Сара, най-старата в Старо село, се усмихна. Подмлади се със сто години. Направо!

... на Рижия. - Ти си най-красивото момче – каза ми. Но това нямаше никакво значение. Моля те, Сияна, купи на детето водни бои и блок за рисуване.

... Сияно, Христо замина за Испания – каза ми тя. Гласът ѝ прозвуча особено. Като че купчина пясък затрупа мъртвец. Такъв глас – като пясъка върху трупа.

... хем да свири, хем да пее, хем да се усмихва – ей това нещо никой не можеше да обясни. Само огромното, диво, безкрайно Радомирско хоро!

... шапка свири заради него? - Даме Дамянке! – прошепна момчето, но дивият му акордеон така бучеше, така виеше и маршируваше, че никой не чу думите му.

... двамата затича едно скъпо до облаците бежово палто. Кой знае какво бе решило то в дъжда.Човек трудно може да си обясни плановете на бежовите палта.

... сигурност изглеждаше по-стройна върху Аликзендър Маккуийн на краката си. Елена им кимна и продължи по улицата – никой не бе минавал преди нея. Беше мокро.

... Васко. Дамянка не помръдваше, но полека, бяло и светло като кокиче - съвсем в началото на март - се усмихна. Гладен съм – зарадва се Васко. После заспа.

... Жена му.. отиде си … Баба ѝ гледа мъжа си сто часа, после спря да го гледа, дълго време не го погледна. Изведнъж каза: - Излез!

... една каменарка, честно и почтено менте, което народът пиеше с удоволствие из тези месата. В „Соларис“ само Риж Димитър поръчаше уиски в 11:00 часа предобед.

... но не валеше. Небето най-после се беше осъзнало и бе спряло с глупостите, но откъм Голо Бърдо се промъкна вятър. След него върху земята поникна лед.

... за баскетбол в двора на училището? Дядото отупа с ръка топката и веднага след това я хвърли в тежкия влажен сняг на площада. Мачът започна.

... които живеят в тази история, могат да се върнат в разказите на З. Евтимова - от разказа „Отивай си“ през другите няколко разказа до днес.

... живеят в тази история, могат да се върнат в разказите на З. Евтимова - от разказа „Отивай си“ през другите няколко разказа до днес. СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ