Баща му хем кашляше, хем го боляха гърдите, като си

Баща му хем кашляше, хем го боляха гърдите, като си поемеше въздух. Лежеше у дома, фелдшерът по телефона му изясни да се маже с мед и нишадър, само че мазилото не помагаше и Мария, майката на Васко, се обра до голо откъм пари и тича до три разнообразни аптеки. Мъжът лежеше и мълчеше.

- Как си бе? – питаше го Мария. Васко беше спокоен. Лицето ѝ не се тревожеше, че татко му ще почине. Човекът мълчеше. Ако се оплачеше, тя щеше да му се скара: – „ Ще търпиш! “.

И той търпеше. Не охваше, тъй като беше мъж, който не пухти и гледа да е безшумно и добродушно към него. Васко и сестрите му, двете близначки, ходеха на пръсти, носеха му чай, даже майката на Васил донесе едно шише ракия и я постави на стол пред мъжа си. След половин час ракията в шишето не беше намаляла и майка му внезапно по този начин погледна Васко, че сърцето на момчето се стегна като че ли някой го хвърли във вряща вода.

- Тате – прошепна момчето. – Защо не пиеш? Виж, ракия!

Баща му поклати глава. Той имаше единствено едно момче - Васил, което носеше името на дядо си Васил, най-прочут акордеонист в Радомирско, Пернишко, Кюстендилско и на всички места, където има акордеони в България. По едно време татко му махна с ръка. Това беше неприятна работа. Така бе махнал, когато Васко го попита по какъв начин е мама. Мама Мария таман бе родила двете близначки, всяка тежка колкото един самун. Голям напън видяха, до момента в който тези две хлебчета станат деца като мене и тебе и проходят. Колко мед им купуваха и какъв брой желязо продадоха на скрап. Няколко месеца мислеха, че в главата на едната има израстък.

Тогава татко му отново не искаше да пие ракия и гледаше през прозореца, като че на пътя имаше трап, цялостен с отрова. Добре че Господ беше наоколо и рече: – „ Това дете няма никакъв израстък, единствено дето му се съмнявате. Давайте му мляко всеки ден и ще стане по-яко от мене “.

Какво търсене на скрап беше! Васко какво свирене на акордеон изсвири – а главата му беше зелена като зелен домат - ни умееше музика да изкара, ни да пее. Той беше най-некадърното дете всред всичките братовчеди в родата и си викаше – „ Защо съм толкова неспособен бе! “. Нямаха избор. Сестрите му, всички по-дребни от него, отидоха да метат площада за шепа стотинки. „ Какви хубави деца “ - споделяше майка им. „ Дори това с тумора е толкова хубаво. Другото ще го изучим за шеф в „ Чистотата “ или за певица. “

Добре че Господ е жалостив и добър, че обадил на Васковата майка:

- Жено, стига нелепости! Детето няма израстък, а глисти и не в мозъка, а в корема. Ходи при Елена билкарката. Тя ще ти даде лек и тази дъщеря ще стане най-дебелото и най-хубавото всред трите ти деца.

Така и стана.

- Дай, Елено, билка против глисти. Господ ми сподели, че няма израстък – майката на Васко рекла на Елена.

- Ти на скенер води ли я Яничка? – попитала билкарката.

- Не, само че Господ самичък ми го сподели.

- Ти я води на скенер - запънала се Елена.

- Елено, с тебе до момента сме се разбирали. Ти си улава и твърдоглава като чука, с който ковем пирони в оградата, само че аз съм по-улава и по-твърдоглава от тебе, жено. Като ти споделям, че Боже мой ми сподели, значи ми го е споделил. Дай ми трева против глисти с положително.

Тогава Елена бръкнала в едно чекмедже, след това в още едно и по този начин ровила в общо шест чекмеджета и все измъквала треволяк. После бръкнала в пазвата си и извадила пари.

- На ти, Марийо, вземи. Води детето на скенер, па тогава ще ти дам тия треви против глистите.

Няма какво да пишем повече по тоя въпрос. Скенерът споделил:

- Детето няма никакъв израстък. Има глисти и не в мозъка, а в коремчето – тъкмо както бе обяснил Господ на Васковата майка преди четири дни.

Язък за парите, дето потрошиха за скенер. Оттам Васил към този момент вечно повярва, че Господ знае доста повече от скенера и се обажда на майка му. Обаче в този момент що Господ не вземе да им обади какво да вършат с болежката на татко му? Стана ясно за какво – след два дни ракията в шишето до леглото бе изчезнала и изкъркана до капка, значи татко му бавно идваше на себе си и щеше да оздравее. Доста се изтеза обаче.

Сигурно Господ се беше запил някъде и по тази причина не се бе обадил. Васил го разбираше. Горе на небето няма такива положителни пиячи като татко му, а самичък да пиеш е все едно някой да ти нареже с нож акордеона от три страни. Нито можеш да свириш, нито можеш пари да изкараш – жалко че носиш името на дядо ти Васко. Дядо му като подкара граовското хоро, освен народът, камъните в Пернишко, Радомирско, Кюстендилско и Благоевградско скачаха да играят.

- Господ свири по-добре от мене – отсичаше дядо му. - Някой път му се спи и тогава аз му изсвирвам, само че той е доста по-кадърен от мене.

- Откъде знаеш бе, дядо? – попита го един път Васил.

- Чувам го по какъв начин свири – отвърна дядо му. – Всеки ден го слушам. Нови песни ми свири в главата, аз единствено ги дублирам след него. Но ти като се роди, Васе, сине, единствено тогава не го бях чул какво свири и самичък си го измислих. Честен кръст. Викам му – Боже, роди ми се внук и моето име носи, Господи! Благодаря ти! Сега ще изсвирвам така, щото момчето да е крепко и да се научи като мене да те чува, та да радва народа на женитба, на кръщене, на рожден ден и да утешава народа на заравяне, на бракоразвод, на гибел и на разлъка. Ти за всичко си дал ария, Господи. Голям си - да знаеш! 

Откъде ти идват на разум тия песни и тия звукове, напряко си ме смаял. Небето е твое, земята и ние сме твои. И хубостта край няма. Даде ми подобен хубав внук – хубаво дете и мощно. Не го бива да пее по никакъв начин, само че ще го науча да те чува, Господи, та като мене да успокоява дами и народ при обич и гняв. Браво, че позна за внучката ми, Боже! Няма израстък, а глисти. По-натам можеш да ме оставиш. Имаме една шашава билкарка, Елена се споделя.

Треви върви да пасе и събира. Сигурно както аз слушам по какъв начин ти свириш, по този начин тя чува кои треви събираш да ни лекуваш. Затуй търчи и суши билки като тебе. Много е проклета, да го знаеш от мен. Ако беше моя жена, Господи, можеше да я заколя и огромен грях щях да сложа освен върху себе си, ами върху цялостен Радомир. Нямаше кой да чува при какъв треволяк вървиш ти. Мерси доста, Господи, за внучката. Оная, улавата Елена, в този момент ще я изцери от глистите.

Моля те, Господи - ще ти изсвирвам още двайсет години. И пийнал да съм - ще ти изсвирвам, и да загивам, отново ще ти изсвирвам. Пази улавата Елена. Да е здрава. Да е жива. Тя ни даде парите за скенера и скенера им се скарал: – „ Марш отсам! Детето си е наред. “ Жив и здрав да си, Боже. Благодарско.

- Елено, детето има глисти както ми беше споделил Исус – рекла Васковата майка. – Как да ти върна парите за скенера, жено? Ако ти давам по два лв. на седмица, би трябвало 100 години да ти ги давам, а аз толкова дълго няма да пребивавам. Мразя да копая градини, Елено. Ако ти окопая градината и я ненавиждам от самото начало, всичко в нея ще изсъхне.

- Ще връщаш, когато можеш.

- Това значи в никакъв случай - прекъснала я майката на Васко.

- Щом значи „ в никакъв случай ”, значи в никакъв случай – удостоверила Елена. – Но кажи на мъжа ти да не ми вика пред хората „ улавата Елена ”. Ти знаеш, че акълът ми е на мястото си.

- Не става. Ще ти вика „ улавата Елена “. Така разправяше – „ Господи, дай здраве на улавата Елена! “. Чух го по какъв начин се молеше за тебе.

Елена отново почнала да рови в едно чекмедже, във второ, в трето и по този начин до шест.

– Да ти откраднем един мобилен телефон, какво ще кажеш? – предложила майката Васко, обаче още плюнката не била изсъхнала в устата ѝ и улавата Елена почнала да връща треволяка – две сушени листа в едното чекмедже, другите две във второто и по този начин до шест.

- Какво правиш! – викнала Мария, Васковата майка, доста сюрпризирана.

- Не ща краден телефон – споделила Елена и това също било черно на бяло доказателство, че умът ѝ се преместил там, дето не би трябвало.

- Добре, нищо няма да ти даваме и нищо няма да ти крадем. Дай ми треволяка против глистите.

Елена, каквато е дълга и тънка като вилица, се засмяла. Това при нея доста рядко става, да я видиш да се смее е все едно да спечелиш 10 хиляди лв. от лотарията.

- Аз ще ти направя отварата, дето би трябвало да пие детето. Ще ти кажа какъв брой пъти да я пие – подхванала Елена. – Обаче има две тънкости…

- Тъни ги какъв брой искаш – съгласила се Мария. – Кога да дойда да взема бъркоча?

- Ще уври след час и половина.

- Слушай какво в този момент, Елено. Ще вървя да сваря чорба от картофи и пиле и ще ти донеса. Ти няма по кое време да готвиш. Още нещо ще направя. Ще кажа на моя да не ти вика „ улава, “ само че не разчитай доста. Сигурно няма да стане. Ще направя на твоя наследник Христо едно такова нещо, че да му потръгне в любовта. Снаха ти го проби на сито, да знаеш. Като желаеме да се подиграем на някой мъж, викаме: – „ Мацките и тебе по този начин ще усукват, както дамата на Христо го прави на две стотинки. “

Не знам какво тъкмо се случило тогава. Сигурно Елена отново е взела да прибира билките по чекмеджетата, тъй като на това място майката на Васко споделила:

– Ти па в този момент да не се докачи нещо, Елено? Аз ти го споделям почтено. Ще виждам да направя нещо за твоето момче. Дано любовта се махне от главата му и да пристигна в ръцете му.

… След два часа майката на Васко донесе варивото за сестра му. Васко единствено го помириса и насмалко щеше да повърне. Добре че не си хвърли стомаха на открито, тъй като беше ял луканка. Толкова му се беше прияло, щото върви на гара на Радомир и както му беше зелена главата като зелена ряпа, захвана да пее. Не единствено пя, ами опитва да свири. Един стар човек му извика:

- Момче, я стой, че срамиш свирнята на дядо си. Първо дано те научи, па тогава се изправяй пред народа.
Васко се засегна, само че какво като се засегна – не засвири по-хубаво, единствено още по-голямо излагане направи. Запя. Знаеше две песни – едната „ Аз съм Сънчо “ и другата - „ Джелем Джелем “ на майка му. Не потръгна.

Започна да се изправя на ръце, на глава, на рамо – по този начин се играело брейк, а брейкът беше най-хубавото нещо, което бе измислил Господ. Васко си мислеше, че чува по какъв начин Господ играе брейк – на глава, на една ръка, на рамо - и той самият взе да прави по този начин.

Народът - и остарял, и млад - му мяташе стотинки в паничката. Васко имаше тройка по математика и се бореше за четворка, само че четворката беше доста надалеч отсам, чак до гара Перник, където хората ти хвърлят двайсет стотинки, не две и една. Но той се бореше, с цел да може да преброи какъв брой пари са се струпали в паничката, до момента в който се учеше да играе брейк като Господа. След това трябваше да сметне какъв брой грама сирене да изиска от продавачката. Имаше положителни продавачки - сипе им в ръката стотинките и те му решат задачата: толкова и толкова сирене. Но имаше гадни, които му крясваха: – „ Сам си го пресметна, неграмотнико! ”. Затова Васко взе да внимава в часовете по математика.

- Абе Марче, това дете да не е някое друго дете? – запита татко му, откакто оздравя. – Аз до момента в който счете 22 плюс 29 на какъв брой е равно, подвигам температура. Той шестица по математика донесе. Има нещо подозрително. Не може да пее, мучи, народът ми се подиграва. Свири все едно някой му е отразял ръцете.

- Отрязал различен път! – скочи дядото на Васил. Той беше вманиачен в цялата си глава и в случай че някой обидеше внука му, налиташе незабавно на бокс. – Ти, Пешко, нито пееше, нито свиреше. По математика повече от две по този начин и не изкара, па не те хвърлихме да мреш – съобщи дядо му. – Това момче моето име носи. Да го знаете и си го заровите в простите мозъци: който носи името Васко в тоя жанр, чува по какъв начин Господ пее и дори от време на време да не чува по какъв начин Господ пее, тъй като се случва човек да се напие, акордеонът му слуша! Песента върви с името и в случай че някой каже нещо срещу внука ми Васко, ще му строша акордеона от главата. Ясно ли е?

Васко се засрами. С танцуване изкара за луканка – толкоз хубава и апетитна, че яде, яде, яде, само че по едно време се спря. Остави половината и реши – ще я даде на едно момиче, чиито сълзи беше изпил – Даме Дамянка. Господ нали беше споделил: - „ Ти, Васко, едно другарче ще имаш, което трансформира глада в топла питка. Това момиче може от вятър да изплете пуловер, когато вали сняг. Вари ти лекарство от треволяци, в случай че кашляш. “

Васко резервира най-хубавата половинка, не тъкмо половинка, по-малко беше, дори много по-малко от половинка - и потегли да я носи на Даме Дамянка. Беше студено, само че не валеше.

Небето най-сетне се беше осъзнало и бе спряло с нелепостите, само че откъм Голо Бърдо се промъкна вятър. След него върху земята поникна лед.