Получават Евро - Новини











Реклама / Ads
0| 166|15.09.2023НОВИНИ

На думата ”Майбах” май откачихте: Зърнопроизводители бесни на държавата

.
Изпълнителната власт казва, че зърнопроизводството е най-субсидираният сектор на земеделието. Анализатори твърдят, че 70% от тези средства са концентрирани в ръцете на най-големите акули в бранша - така наречените "хора с Майбасите". Думите са на журналистката от Нова телевизия Мирослава Иванова, които обаче изглежда изкараха извън нерви събеседничката й - Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 


"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 


"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 


"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 


"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

 

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

 

При слънчогледа ситуацията била друга.


“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.


“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

 

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

 

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.


“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

 

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 7| 3552|04.09.2023Акад. Денков: Трябва спокойствие в политическия смисъл на думата, за да може хората да започнат да живеят по-добре. 4| 2563|02.05.2023Парламентът на Украйна определи официално думата “рашизъм” като “модерен руски фашизъм”. 1| 2760|13.03.2023Женският месец си казва думата: Слънцето ще се редува с дъжд и сняг тази седмица. 15| 6404|24.12.2022Евгений Кънев: "Магнитски" тепърва ще си казва думата. Наместникът на Кремъл търпи поражения

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

Ако хората с Майбасите получават незаконно пари държавата да си

...

... помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.






Днес държавите членки на ЕС одобриха представения на 3 май

Днес държавите членки на ЕС одобриха представения на 3 май

...

... Португалия, Словения, Финландия и Швеция.  Мярката ще бъде гласувана от държавите членки на следващо заседание на . За повече информация за разпределението на средствата вижте съобщението .


След постигнатото на 28 април споразумение с България Унгария Полша

След постигнатото на 28 април споразумение с България Унгария Полша

...

... по-специално критериите, използвани за изчисляване на помощта, планираното въздействие на мярката, нейната оценка и предприетите действия, за да се избегне нарушаване на конкуренцията и свръхкомпенсация.


След постигнатото на 28 април споразумение с България Унгария Полша

След постигнатото на 28 април споразумение с България Унгария Полша

...

... по-специално критериите, използвани за изчисляване на помощта, планираното въздействие на мярката, нейната оценка и предприетите действия, за да се избегне нарушаване на конкуренцията и свръхкомпенсация. 



България отчита най голямо увеличение на разходите за труд в ЕС

България отчита най голямо увеличение на разходите за труд в ЕС

...

... заплатите компонент на разходите за труд. Следователно постепенното премахване на схемите за подкрепа, свързани с COVID, допринася положително за нарастването на почасовите разходи за труд.













Европейската комисия предостави още 100 милиона евро на седем държави

Европейската комисия предостави още 100 милиона евро на седем държави

...

... бъдат насочени към нови нужди по-късно, като например жилищни проекти, предоставяне на първа психологическа помощ, психично здраве и психосоциална подкрепа за хора, бягащи от Украйна“.






Европейската комисия е одобрила Програмата за конкурентоспособност и иновации в

Европейската комисия е одобрила Програмата за конкурентоспособност и иновации в

...

... и средни предприятия. Очаква се това да гарантира по-ефективно и устойчиво използване на ресурсите на ЕС в подкрепа на проекти, които генерират приходи и спестявания.





Съвместни проекти на България с 14 държави от Дунавския регион

Съвместни проекти на България с 14 държави от Дунавския регион

...

... които са свързани с общи за Дунавския регион предизвикателства, като миграцията, икономически неравенства между регионите, изменението на климата и др., посочват от пресслужбата на правителството.







С първия транш пари ще бъдат преведени по 300 хиляди

С първия транш пари ще бъдат преведени по 300 хиляди

...

... 300 хиляди сметки. Помощта се изплаща за смекчаване на последиците от пандемията, заяви министърът на финансите Синиша Мали. Парите ще бъдат изплащани от днес до 3 февруари.





Гърция предлага на младите хора паричен стимул при получаване на

Гърция предлага на младите хора паричен стимул при получаване на

...

... на 1000 квадратни метра.  Нарастват обаче опасенията относно разпространението на индийския вариант "Делта" на коронавирусната инфекция и гръцкото правителство предлага стимули за повишаване на ваксинацията.


Седем компании спечелиха доверието на инвеститорите на финала на акселераторската

Седем компании спечелиха доверието на инвеститорите на финала на акселераторската

...

... („ФМФИБ“ ЕАД) да управлява ресурс по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и допълнителен капитал от независими частни инвеститори.


Седем компании спечелиха доверието на инвеститорите на финала на акселераторската

Седем компании спечелиха доверието на инвеститорите на финала на акселераторската

...

... ("ФМФИБ" ЕАД) да управлява ресурс по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и допълнителен капитал от независими частни инвеститори.