" Ако " хората с Майбасите " получават нелегално пари, страната да си свърши работата. От 70 хиляди души 10 да имат " Майбах ". Какво би трябвало да създадат останалите? Властта да не ги слага като стълб. Аз " Майбах " нямам. Институциите да си свършат работата ", поде Жекова, която бе прекратена от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без триумф. 

" На думата " Майбах " откачихте ", съобщи Виктор Николаев. 

" Не съм откачила. Аз в подобен диалог няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам " Майбах ", повтори още Жекова. 

" Въпросът не беше дали вие имате " Майбах ", а дали са съсредоточени голям брой от средствата в дребен брой хора ", изясни Николаев. 

" Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лв. е дотацията за 1 декар произвеждане. 13 лв. получаваме от Европейската комисия за това, че съблюдаваме зелените условия. Това е заплащането, което получаваме за 2022 година ", отсече Жекова. 

 

Яростният спор в действителност е провокиран от вчерашното решение на Народното събрание да вдигне възбраната върху вноса на украинско зърно - решение, поради което от сектора заплашиха с митинги. Ембаргото беше въведено от служебното държавно управление през април, дружно с още четири страни в Европа. Според сегашния кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за преодоляване на инфлацията. 

 

Икономистът Лъчезар Богданов разяснява в обществените мрежи данни за облаги от 2,5 млрд. 

 

“За мен е доста значимо, в случай че в даден отрасъл има доста огромен потрес от непредвидено външно събитие – злополучие, война, и има внезапна смяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира вреди и разноски, понесени от външни шокове, отвън контрола на съответния бизнесмен. Но бланкетното помагане – това е малко класова битка ”, счита Лъчезар Богданов.  

 

Той разяснява, че България е голям чист експортьор на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

 

При слънчогледа обстановката била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за чист импорт на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече импорт на слънчоглед, има повече експорт на олио ”, изясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен импорт и до днешна дата е свободен. Защо няма импорт на пшеница – тъй като има доста огромна българска продукция, която ще бъде изнесена ”, сподели Богданов.

 

“Не желаят да признаят намерено, че предходната година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на международните тържища имаше доста внезапен скок на цената и на пшеницата, и изключително на слънчогледа, който стигна 1000 евро на звук. Някои хора евентуално си помислиха, че това ще е новото обикновено и всичко под това им наподобява ниско ”, сподели Богданов.

 

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните борси, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който вероятно ще се появи някой камион, няма общо, само че цената отново е с 60% по-ниско в сравнение с беше пикът предходната година. Така че, дано да гледаме данните и да забележим действително какво е положението и в случай че някъде съответни производители имат съответни вреди, нанесени от скъпи торове, доста огромен разход за гориво - това е естествената скица, която се ползва и за други сектори, и за селското стопанство ”, съобщи Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лв. е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са дотациите. Ако 2 милиарда са дотации и 2 милиарда са облагите ни – значи, че тези облаги сме ги калкулирали единствено от дотации ”, отговори Радостина Жекова, ръководител на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

 

“Използва се за база една добра година за бранш земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - поради цена на торове, поради политиката, поради цена на горива. Тоест в случай че на теб един декар слънчоглед ти коства сред 120 и 150 декара произвеждане без ренти, приходът ти, тъй като климатичните условия са такива, е към 150 кг, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лв., на база днешна цена. Тогава имаме ли потребност от помощ в бранша? Имаме. И в този аспект желая да кажа, че вносът на пшеница не беше деен, тъй като нямаше задоволително ценова разлика ”, разяснява Жекова.