Васил Кирков – първият български Хамлет
Забравеният през днешния ден популярен български актьор Васил Кирков / 1870, Карлово - 1931, София/ е създател с ярка, рядко приключена характерност. Първомайстор на театралната сцена. Истинска звезда на българския спектакъл от първите десетилетия на предишния век. Боготворен от публиката, изключително от младите, които са изпълвали галерията на Народния спектакъл на всяко негово зрелище и са го наричали „ Ботев на театъра”! Той е ненадминатият български Хамлет/ в действителност първият наш реализатор на ролята, която играе съвсем до края на кариерата си!/ още: Карл Моор от „ Разбойници”, Маркиз Поза от „ Дон Карлос”и Фердинанд от „ Коварство и любов”. трите му вълнуващи превъплъщения от театъра на обичания му Шилер, Хлестаков от „ Ревизор”, Кречински на Сухово- Кобилин, Освалд в „ Призраци” на Ибсен, Княз Мишкин на Достоевски, Нехлюдов на Толстой, Боян Матесника на Кирил Христов, Юда на Константин Мутафов, Иванко на Друмев, Жельо от „ Вампир” на Страшимиров... Невероятен диапазон от функции!...Пред гения му се прекланят поети и драматурзи, художници и музиканти. Оценяват го извънредно високо фамозни театрали от Москва, Виена, Берлин, Белград, Загреб, Париж. Образец на създател, в който изцяло и хармонично се сливат кристално чистият, етичният човек със съвършения в морално отношение художник. Авторитетът му в обществото и в актуалния му артистичен свят е в действителност голям. Неслучайно го избират единомислещо за ръководител на Съюза на артистите, а когато се разболява и за доживотен почетен ръководител. Той основава и първия пенсионен фонд към Съюза.
Става по този начин, че оня, който носи съвсем целия репертоар на Народния спектакъл четиридесет сезона допълнително от 50 функции, той е и измежду основоположниците му през 1904 година/!/ бива прибързано пенсиониран, по-точно пропъден от своята обичана сцена, на която е дал всичко: младост, сили, здраве, време, невероятната си заложба. Бил е безспорният дирек на театъра. Много фенове са ходели на всичките му представления. Играл е съвсем всяка вечер през месеца, от време на време и по две представления на ден! Когато е излизал в паузите сред обособените дейности, неведнъж е трябвало да сменя ризата си, която прогизвала от пролятата пот! Това се случва през 1926 година.
Но един ден директорът- рушител на Народния спектакъл, литературният критик Владимир Василев го „ освобождава” по един най-груб и високомерен метод дружно с примадоната и неговата партньорка на сцената Адриана Будевска. Под претекст, че двамата първи били към този момент „ преуморени” и трябвало да освободят щата за млади актьори. / Като шеф на Софийската опера Василев също наскърбява и прогонва огромни артисти като баритона Христо Бръмбарови прелестните първи тенори Тодор Мазаров, Евгений Ждановски, Георги Хинчев и Любен Минчев!/ Това убива Васил Кирков единствено за няколко години. Разболява се от рак на белите дробове и умира 61-годишен, откакто би могъл още доста да даде на своята аудитория. А тя го боготвори! Погребението му, на 28 ноември 1931, е всенародно, огромно, сходно на прощаването с Вазов / един от създателите, които Кирков боготвори и интерпретира с голяма наслада, страстно/ – цяла София се стича пред Народния спектакъл да изпрати своя любим.
Ако мога да направя този паралел, Васил Кирков е бил като Жерар Филип за французите. Адриана Будевска, която за цели 10 години е също прогонена от сцената, споделя тогава: „ Напусна ни, тъй като тук беше студено и ужасно, по-страшно, в сравнение с в студената и влажна земя. Той беше светец в изкуството си и му служеше с цялото си създание. В прощалното си слово проф. Асен Златаров споделя следните думи: " Васил Кирков е пример на родения за сцената, който не заучава, а ЖИВЕЕ ролята си и не мълви непознати думи, а преобразява посредством силата на своя артистичен нагон всяка фраза, всяка стъпка на сцената в истина, купена против опожаряването на едно велико сърце! "
П.п. Театърът на „ Раковска” в столицата/ в постройката на „ Славянска беседа”/, много години носеше името на Васил Кирков – в действителност, това беше филиал на Народния спектакъл. После там беше „ Сълза и смях”, станал жертва на нелепата промяна на ГЕРБ. Днес нямаме спектакъл приел това ярко име. А би могло най-малко Театър 199 да го одобри, той носи името на някакъв незнаен даже в културните среди някогашен административен шеф. Да, великият Васил Кирков не трябва да бъде пропуснат!
Нелек е бил и персоналният живот на Васил Кирков. Първата му брачна половинка е фамозната Тодорка Бакърджиева, известна още и като „ Дългата коса”, една от първите български артистки.
Родена е в Казанлък, в фамилията на богат търговец. По време на национално- освободителната битка придвижва оръжие и поща от Влашко до Русе. Всички революционери, които са оставили мемоари, пишат за нея. Каравелов я назовава „ нашата казанлъшко- балканска нимфа ". С патетични слова я разказва Стоян Заимов: „ Дамата от Казанлък е висока, едра и стройна гиздосия, с черни очи и верни черти на лицето... Когато приказва, малко заплита, само че тя е от ония пелтеци, които природата преднамерено основава, с цел да покаже какво ще се рече приятно- музикална тирада... Обноските, гласът, гиздавостта, рационалният взор, черните гъсти вежди и гъста коса на тази красавица вършат изключително усещане на наблюдаващия... И фактически, сякаш казанлъшката трендафилова котловина е слепила в това нежно създание тим на всичко най-нежно, що е имала, сякаш трендафиловата котловина е изляла всичките си скъпи благовония в състава, от който е направила тази горска нимфа. "
Тодорка прекрачва тогавашните публични правила и табута, като става актриса и се включва в трупата на Добри Войников. Появява се на сцената с одеждите на Райна Княгиня и Мария Десислава. По това време е било „ аморално " да играят дами, изключително фамилни. Прочутата пиеса „ Райна Княгиня " е сложена на русенска сцена от Добри Войников сред 1872 и 1874 година и на нея за първи път у нас основната роля се извършва от жена Тодорка Бакърджиева. Кирков я вижда на сцената, влюбва от пръв взор в нея и желае ръката ѝ на 20 август 1891 година по време на турне на театъра в Русе. Семейството се открива в София. Тодорка поставя трогателни грижи за младия си брачен партньор, упорства той да замине да учи драматическо изкуство в чужбина. Привлича за идеята и доктор Иван Шишманов, тогава шеф на поделение при Министерството на националното просвещение, който от своя страна се застъпва пред министъра Георги Живков. В началото на 1893 г Васил Кирков отпътува за Виена без право на пътни пари, единствено с нищожна стипендия от 100 лева месечно. Записва се в театралното учебно заведение на фамозния възпитател проф. Макс Ото. Получава нередовно парите от София, след пет месеца прекъсва учението и се завръща в България. Заема още веднъж мястото си в трупата...Утвърждава се като безспорният любимец в театъра, до момента в който кариерата на жена му потегля стремглаво надолу. Тодорка забравяла текстовете, фъфлела на сцената и непрестанно се карала. Артистите Васил Налбуров и Иван Попов се пробвали да убедят министър Живков да я уволни, само че срещали отвод. Зад доста министерски писалища седели някогашни поборници, които тачели своята съратница от революционните години. Особено мощно се разгаря брожението против нея през 1894 година, когато за режисьор на трупата е назначен Радул Канели, приключил предната година драматическа школа в Петербург като стипендиант на Фердинанд. Канели настоял твърдо Тодорка да напусне трупата по „ некадърност ". Васил Кирков се почувствал мощно обиден и на 29 август 1894 година изпратил прошение до Министерството на просвещението, в което се жалвал, че в трупата на Народния спектакъл царяла нездрава атмосфера, която тровела актьорите и не им разрешавала да се развиват креативен.
Скоро връзките сред двамата съпрузи почнали да боксуват. Семейният бюджет изтънял – спрели поборническата пенсия на Тодорка.. Голямата възрастова разлика също си споделила думата. След четири години бракът им се разпаднал. Сцената към този момент носела на Тодорка единствено огорчения и тя я напуснала. Постепенно потънала в самотност и давност. Изпаднала в меланхолия, получила тежко психическо заболяване. Починала на 8 март 1934 година
След развода си с Бакърджиева, Васил Кирков срещнал в театъра своята огромна обич - Надя, учителка в софийско учебно заведение. Дълго и настойчиво я ухажвал. Доста време му трябвало да пречупи съпротивата на родителите ѝ, които не желали актьор за шурей, освен това разведен. В последна сметка любовта победила и Надя станала втората му брачна половинка. Бракът им бил доста благополучен и траял цели двайсет и четири години, прекъснала го гибелта на актьора. Двамата имали шест деца, едното от които починало при злополука малко - блъснала го кола. От напрежението огромният и сензитивен актьор получил диабет...
Единият от синовете му, Васил Кирков-син отдаде живота си на Мелпомена. На сцената на Народния спектакъл пресъздаде повече от 40 облика от пиеси от българската и международната драматургия, игра в киното, работи като шеф на разнообразни театри в страната, като огромен бе приносът му за професионализирането на този в Разград.
++++
Интересно е, че през 1888 година Васил Кирков дружно със своя сътрудник и другар, актьорът Иван Попов/ който доживя до 100 години и беше живата история на българския спектакъл!/ изплащат от Общината един имот от центъра на София и построяват там първия дъсчен спектакъл „ Основа”, на чието място по-късно, през 1904- 1907 бива издигнато импозантната барокова постройка на Народния спектакъл от виенските архитекти Фелнер и Хелмер.
Става по този начин, че оня, който носи съвсем целия репертоар на Народния спектакъл четиридесет сезона допълнително от 50 функции, той е и измежду основоположниците му през 1904 година/!/ бива прибързано пенсиониран, по-точно пропъден от своята обичана сцена, на която е дал всичко: младост, сили, здраве, време, невероятната си заложба. Бил е безспорният дирек на театъра. Много фенове са ходели на всичките му представления. Играл е съвсем всяка вечер през месеца, от време на време и по две представления на ден! Когато е излизал в паузите сред обособените дейности, неведнъж е трябвало да сменя ризата си, която прогизвала от пролятата пот! Това се случва през 1926 година.
Но един ден директорът- рушител на Народния спектакъл, литературният критик Владимир Василев го „ освобождава” по един най-груб и високомерен метод дружно с примадоната и неговата партньорка на сцената Адриана Будевска. Под претекст, че двамата първи били към този момент „ преуморени” и трябвало да освободят щата за млади актьори. / Като шеф на Софийската опера Василев също наскърбява и прогонва огромни артисти като баритона Христо Бръмбарови прелестните първи тенори Тодор Мазаров, Евгений Ждановски, Георги Хинчев и Любен Минчев!/ Това убива Васил Кирков единствено за няколко години. Разболява се от рак на белите дробове и умира 61-годишен, откакто би могъл още доста да даде на своята аудитория. А тя го боготвори! Погребението му, на 28 ноември 1931, е всенародно, огромно, сходно на прощаването с Вазов / един от създателите, които Кирков боготвори и интерпретира с голяма наслада, страстно/ – цяла София се стича пред Народния спектакъл да изпрати своя любим.
Ако мога да направя този паралел, Васил Кирков е бил като Жерар Филип за французите. Адриана Будевска, която за цели 10 години е също прогонена от сцената, споделя тогава: „ Напусна ни, тъй като тук беше студено и ужасно, по-страшно, в сравнение с в студената и влажна земя. Той беше светец в изкуството си и му служеше с цялото си създание. В прощалното си слово проф. Асен Златаров споделя следните думи: " Васил Кирков е пример на родения за сцената, който не заучава, а ЖИВЕЕ ролята си и не мълви непознати думи, а преобразява посредством силата на своя артистичен нагон всяка фраза, всяка стъпка на сцената в истина, купена против опожаряването на едно велико сърце! "
П.п. Театърът на „ Раковска” в столицата/ в постройката на „ Славянска беседа”/, много години носеше името на Васил Кирков – в действителност, това беше филиал на Народния спектакъл. После там беше „ Сълза и смях”, станал жертва на нелепата промяна на ГЕРБ. Днес нямаме спектакъл приел това ярко име. А би могло най-малко Театър 199 да го одобри, той носи името на някакъв незнаен даже в културните среди някогашен административен шеф. Да, великият Васил Кирков не трябва да бъде пропуснат!
Нелек е бил и персоналният живот на Васил Кирков. Първата му брачна половинка е фамозната Тодорка Бакърджиева, известна още и като „ Дългата коса”, една от първите български артистки.
Родена е в Казанлък, в фамилията на богат търговец. По време на национално- освободителната битка придвижва оръжие и поща от Влашко до Русе. Всички революционери, които са оставили мемоари, пишат за нея. Каравелов я назовава „ нашата казанлъшко- балканска нимфа ". С патетични слова я разказва Стоян Заимов: „ Дамата от Казанлък е висока, едра и стройна гиздосия, с черни очи и верни черти на лицето... Когато приказва, малко заплита, само че тя е от ония пелтеци, които природата преднамерено основава, с цел да покаже какво ще се рече приятно- музикална тирада... Обноските, гласът, гиздавостта, рационалният взор, черните гъсти вежди и гъста коса на тази красавица вършат изключително усещане на наблюдаващия... И фактически, сякаш казанлъшката трендафилова котловина е слепила в това нежно създание тим на всичко най-нежно, що е имала, сякаш трендафиловата котловина е изляла всичките си скъпи благовония в състава, от който е направила тази горска нимфа. "
Тодорка прекрачва тогавашните публични правила и табута, като става актриса и се включва в трупата на Добри Войников. Появява се на сцената с одеждите на Райна Княгиня и Мария Десислава. По това време е било „ аморално " да играят дами, изключително фамилни. Прочутата пиеса „ Райна Княгиня " е сложена на русенска сцена от Добри Войников сред 1872 и 1874 година и на нея за първи път у нас основната роля се извършва от жена Тодорка Бакърджиева. Кирков я вижда на сцената, влюбва от пръв взор в нея и желае ръката ѝ на 20 август 1891 година по време на турне на театъра в Русе. Семейството се открива в София. Тодорка поставя трогателни грижи за младия си брачен партньор, упорства той да замине да учи драматическо изкуство в чужбина. Привлича за идеята и доктор Иван Шишманов, тогава шеф на поделение при Министерството на националното просвещение, който от своя страна се застъпва пред министъра Георги Живков. В началото на 1893 г Васил Кирков отпътува за Виена без право на пътни пари, единствено с нищожна стипендия от 100 лева месечно. Записва се в театралното учебно заведение на фамозния възпитател проф. Макс Ото. Получава нередовно парите от София, след пет месеца прекъсва учението и се завръща в България. Заема още веднъж мястото си в трупата...Утвърждава се като безспорният любимец в театъра, до момента в който кариерата на жена му потегля стремглаво надолу. Тодорка забравяла текстовете, фъфлела на сцената и непрестанно се карала. Артистите Васил Налбуров и Иван Попов се пробвали да убедят министър Живков да я уволни, само че срещали отвод. Зад доста министерски писалища седели някогашни поборници, които тачели своята съратница от революционните години. Особено мощно се разгаря брожението против нея през 1894 година, когато за режисьор на трупата е назначен Радул Канели, приключил предната година драматическа школа в Петербург като стипендиант на Фердинанд. Канели настоял твърдо Тодорка да напусне трупата по „ некадърност ". Васил Кирков се почувствал мощно обиден и на 29 август 1894 година изпратил прошение до Министерството на просвещението, в което се жалвал, че в трупата на Народния спектакъл царяла нездрава атмосфера, която тровела актьорите и не им разрешавала да се развиват креативен.
Скоро връзките сред двамата съпрузи почнали да боксуват. Семейният бюджет изтънял – спрели поборническата пенсия на Тодорка.. Голямата възрастова разлика също си споделила думата. След четири години бракът им се разпаднал. Сцената към този момент носела на Тодорка единствено огорчения и тя я напуснала. Постепенно потънала в самотност и давност. Изпаднала в меланхолия, получила тежко психическо заболяване. Починала на 8 март 1934 година
След развода си с Бакърджиева, Васил Кирков срещнал в театъра своята огромна обич - Надя, учителка в софийско учебно заведение. Дълго и настойчиво я ухажвал. Доста време му трябвало да пречупи съпротивата на родителите ѝ, които не желали актьор за шурей, освен това разведен. В последна сметка любовта победила и Надя станала втората му брачна половинка. Бракът им бил доста благополучен и траял цели двайсет и четири години, прекъснала го гибелта на актьора. Двамата имали шест деца, едното от които починало при злополука малко - блъснала го кола. От напрежението огромният и сензитивен актьор получил диабет...
Единият от синовете му, Васил Кирков-син отдаде живота си на Мелпомена. На сцената на Народния спектакъл пресъздаде повече от 40 облика от пиеси от българската и международната драматургия, игра в киното, работи като шеф на разнообразни театри в страната, като огромен бе приносът му за професионализирането на този в Разград.
++++
Интересно е, че през 1888 година Васил Кирков дружно със своя сътрудник и другар, актьорът Иван Попов/ който доживя до 100 години и беше живата история на българския спектакъл!/ изплащат от Общината един имот от центъра на София и построяват там първия дъсчен спектакъл „ Основа”, на чието място по-късно, през 1904- 1907 бива издигнато импозантната барокова постройка на Народния спектакъл от виенските архитекти Фелнер и Хелмер.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ