Д-р Маринова: 10% от починалите в интензивните отделения са били в мозъчна смърт
За тази година към момента няма нито една донорска обстановка. Миналата година са 14. Три от тях бяха в нашата болница. Никой не може да каже какъв брой са пропуснатите благоприятни условия, тъй като липсва донор-идентификация. Т.е. тези пациенти се пропущат. Това сподели пред Българска национална телевизия началникът на отделението по анестезиология в МОБАЛ „ Д-р Стефан Черкезов “ доктор Сибила Маринова.
Тя добави, че е потвърдено статистически, че 10% от умрелите в интензивните отделения са били в мозъчна гибел.
Д-р Маринова беше безапелационна, че за донорството би трябвало да се приказва в обществото, тъй като никой не е застрахован да бъде както от страната на пациент, който се нуждае от трансплантация, по този начин и от страната на пациент или непосредствен на пациент в мозъчна гибел. „ Четох статистика, съгласно която на всеки 17 минути в света умира човек, който се нуждае от трансплантация, а на всеки 10 минути един пациент бива вкаран в листата на чакащи за трансплантация. Българинът споделя: „ да не чуе дявола “, само че никой не е застрахован от това “, сподели тя.
В България законът оставя отговорността на решението на околните, само че е добре човек да съобщи своето предпочитание авансово, тъй като това ще улесни околните. „ Законът е изработен добре, само че би трябвало да се приказва. Трябва хората да вършат разлика сред кома и мозъчна гибел. На първо място, в случай че не е направено всичко за пациент с тежко мозъчно увреждане, да бъде избавен живота му, то и органите му стават негодни за трансплантация. Мозъчна гибел се потвърждава с комисия от трима лекари, с два прегледа и нагледно проучване, което потвърждава липса на мозъчно кръвообращение “, обясни доктор Маринова.
По думите й най-тежката задача на координатора по донорство е диалогът с околните, който е доста тежък и прочувствен. „ От хората, на които споделяме, че са изгубили одеве непосредствен, желаеме да бъдат толкоз мощни и благородни, че да спасят различен човешки живот. За тях обаче това е опция част от техния непосредствен да остане жива в някой различен “, сподели доктор Маринова. Тя добави, че има диалози, които не се не помнят.
Тя добави, че е потвърдено статистически, че 10% от умрелите в интензивните отделения са били в мозъчна гибел.
Д-р Маринова беше безапелационна, че за донорството би трябвало да се приказва в обществото, тъй като никой не е застрахован да бъде както от страната на пациент, който се нуждае от трансплантация, по този начин и от страната на пациент или непосредствен на пациент в мозъчна гибел. „ Четох статистика, съгласно която на всеки 17 минути в света умира човек, който се нуждае от трансплантация, а на всеки 10 минути един пациент бива вкаран в листата на чакащи за трансплантация. Българинът споделя: „ да не чуе дявола “, само че никой не е застрахован от това “, сподели тя.
В България законът оставя отговорността на решението на околните, само че е добре човек да съобщи своето предпочитание авансово, тъй като това ще улесни околните. „ Законът е изработен добре, само че би трябвало да се приказва. Трябва хората да вършат разлика сред кома и мозъчна гибел. На първо място, в случай че не е направено всичко за пациент с тежко мозъчно увреждане, да бъде избавен живота му, то и органите му стават негодни за трансплантация. Мозъчна гибел се потвърждава с комисия от трима лекари, с два прегледа и нагледно проучване, което потвърждава липса на мозъчно кръвообращение “, обясни доктор Маринова.
По думите й най-тежката задача на координатора по донорство е диалогът с околните, който е доста тежък и прочувствен. „ От хората, на които споделяме, че са изгубили одеве непосредствен, желаеме да бъдат толкоз мощни и благородни, че да спасят различен човешки живот. За тях обаче това е опция част от техния непосредствен да остане жива в някой различен “, сподели доктор Маринова. Тя добави, че има диалози, които не се не помнят.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ