Тихо зрее ласката на идещия ден, който ще залее света със своя блясък ♠ КОЗИРОГ
За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с поетичното слово на огромния наш публицист, физик, преподавател и влъхва Георги ТОМАЛЕВСКИ.
(John Bevis, Capricorn, 1750)
♠ Козирог
Земята е постлана с меката постеля на бляскав сняг. Слънцето бяга сред пролуките на сивата облачна завивка и скоро върхът на планината пламва в алените зари на залеза като че по него е потекла изобилна лава.
Настъпва мъдроока нощ и по небето се сипят едри, трептящи звезди. Навън утихват фъртуните, а в безмълвната стая догарят червени въглени.
Студена е Земята, вковани в ледове са водите, в които играеше слънчевият лъч и водното конче, вковани са човешките сърца.
Дълбока и безмълвна е нощта, в която небето е извезано със студени звезди, нощта, в която гасне въгленчето на огнището и очакванията на чакащите люде.
Но никой не знае, какъв брой е богата тая бременна нощ, тъй като из сърцето на света ще се роди светлият младенец, обещан още тогава, когато Земята беше неустроена и пуста.
Ще грейне на небето едра пътеводна звезда и ангели ще запеят в сърцата ни.
Никой не знае, какъв брой е богата тая вкована в ледове нощ, под снежните преспи, на която спи и чака житното зърно.
Тъкмо в този момент, когато всички са престанали да имат вяра и нищо не чакат от Земята, таман в този момент тя ще разтвори топлите си пазви, с цел да даде най-скъпия си плод. В тая корава гръд, шибана от камшиците на зли фъртуни, напукана от тъга, изтъпкана с копитата на вражи конници, безшумно зрее ласката на идещия ден, който ще залее света със своя искра.
Който знае да чете писмото на съзвездията, той е безсънен и чака.
Той е приготвил даровете си и когато на тъмния купол светне великолепието на звездата, той ще тръгне да се поклони на любовта, която се роди.
И какъв брой са тия, които чакат!
Сега дните са дребни, а нощите дълги като нощи на пандизчия.
Слънцето бързо пробягва по небето, заспиват планините, мрак пада над света и в дълбоката нощ, която обгръща света, будни са тия, които чакат тихия вик.
Навън е сковаващ мраз. Вътре блещукат сетните въглени на огнището. Но знаете ли, какъв брой е богата тая нощ над света?
Знаете ли, че младенецът ще се роди?
Пригответе дара – смирна и елей, да идем да ги поднесем!
Из: „ Астрономия за народа “, Георги Томалевски, изд. Сдружение Слънчогледи
Изображение: John Bevis, Capricorn, 1750, commons.wikimedia.org
